Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е националният съд частично да запази неравноправна клауза за предсрочна изискуемост чрез премахване само на елементите, които я правят неравноправна, по договор за ипотечен кредит?
Може ли националният съд да замени неравноправна клауза, вдъхновена от законова разпоредба, с новата редакция на тази законова разпоредба, ако договорът не може да съществува без нея и анулирането му би било особено неблагоприятно за потребителя?
Какъв е критерият, по който националният съд следва да прецени дали договорът може да съществува без неравноправната клауза и кога е допустимо тя да бъде заменена с приложимата законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е частичното запазване на неравноправна клауза за предсрочна изискуемост в договор за ипотечен кредит чрез премахване само на елементите, които я правят неравноправна?
Може ли националният съд да замени неравноправна договорна клауза с разпоредба на националното право при определени условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Необходима ли е конкретна и достатъчно обоснована мотивировка от националния съд относно значението на преюдициалните въпроси за решаването на конкретния спор, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Какви са критериите, по които националният съд преценява неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, и каква е ролята на принципите за добросъвестност, равновесие и прозрачност по смисъла на Директива 93/13?
Допустимо ли е националният съд да частично запази, допълва или замества неравноправна договорна клауза, и при какви условия може да приложи национално диспозитивно правило вместо нея, така че да се избегне анулиране на целия договор и да се защитят интересите на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Необходима ли е яснота и обосновка от страна на националния съд при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, за да бъде въпросът допустим?
Може ли националният съд да изменя или частично да запазва съдържанието на неравноправна договорна клауза, призната за такава по смисъла на Директива 93/13, или единствено да я премахне, освен в изключителни случаи?
При какви условия е допустимо заместването на неравноправна договорна клауза с разпоредба от националното право, за да се избегне анулиране на целия договор и настъпване на особено неблагоприятни последици за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Подлежи ли договорът на продължаване на действие без неравноправната клауза за предсрочна изискуемост и при какви условия може тя да бъде заместена с разпоредба от националното законодателство?
Съвместима ли е националната правна уредба с принципа на ефективност, когато неравноправната клауза не поражда действие, а изпълнението се основава на законова разпоредба?
Нарушава ли принципа на ефективност обстоятелството, че решението за отхвърляне на първото искане за изпълнение няма сила на пресъдено нещо, когато последващото искане се основава на промяна в приложимия закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е първоинстанционният национален съд да бъде обвързан от решение на въззивния съд за образуване на производство по принудително изпълнение въз основа на договор, съдържащ неравноправна клауза, когато по отношение на тази клауза има предходно влязло в сила съдебно решение, което обаче не притежава сила на пресъдено нещо според националното право?
Съвместими ли са с принципа на ефективност националните процесуални правила, които не позволяват на първоинстанционния съд да отклони разпореждането на въззивния съд при такива обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Разпоредбата на чл. 90, § 1 от [Директивата за ДДС] позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл. 90, §1 от [Директивата за ДДС] може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
Тълкуването на чл. 90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?
Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Може ли, след като е издал ново разрешение за референтен продукт, компетентният орган College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Комисията за контрол на продуктите за растителна защита и биоцидите, Нидерландия) да промени служебно или не срока на издадено преди това разрешително за паралелна търговия по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да го съобрази с по-късната дата на изтичане на срока на новото разрешение за референтния продукт?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от Регламент (ЕО) № 1107/2009, че новото разрешение за референтния продукт води автоматично до промяна на срока на разрешителното за паралелна търговия
Вписването на новата дата на изтичане на срока на разрешителното за паралелна търговия в базата данни на компетентния орган чисто административно действие ли е, или изисква този орган да е взел служебно или не решение за това?
3. Ако отговорът на втория въпрос е, че е необходимо да бъде взето решение, приложим ли е към него член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално параграф 3 от този член?
4. При отрицателен отговор на третия въпрос: коя разпоредба или кои разпоредби са приложими в такъв случай?
5. Може ли продукт за растителна защита да не се счита за идентичен по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само поради това че референтният продукт не се произвежда (вече) от същото предприятие
При отговора на този въпрос от Съда се иска да установи също дали под „асоциирано предприятие“ или „предприятие, произвеждащо „по лиценз“ може да се разбира и предприятие, което произвежда продукта по същата формула с разрешението на притежателя на правото върху нея. От значение ли е в това отношение дали активните съставки на референтния и на паралелно въведения продукт се произвеждат от едно и също предприятие?
6. От значение ли е за преценката на идентичността на продукта промяната в мястото на производство на референтния продукт?
7. При утвърдителен отговор на петия и/или шестия въпрос: може ли изводът от преценката („липса на идентичност“) да бъде поставен под съмнение, ако компетентният орган установи, че съставът на продукта не е променен или че промяната в него е незначителна?
8. Кой носи тежестта на доказване на обстоятелството, че условията по член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 са изпълнени, когато притежателят на разрешителното за паралелния продукт и притежателят на разрешението за референтния продукт са на различно мнение по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли в „промените в статуса“, които съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 2015/63 не оказват влияние върху задължението за плащане на вноските, да се включи и сливането чрез вливане на институция, която преди това е била под надзора на национален орган за преструктуриране, в дружество майка от друга държава членка, извършено през периода на вноските, и прилага ли се това правило и в случай че сливането и последвалото прекратяване на институцията са извършени през 2015 г., когато държавата членка все още не е била учредила официално нито националния орган за преструктуриране, нито националния фонд, а вноските все още не са били изчислени?
2) Трябва ли член 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 във връзка с член 14 от същия регламент и с членове 103 и 104 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че дори в случай на сливане чрез вливане в дружество майка на друга държава членка през годината на плащане на вноските институцията е длъжна да заплати вноската за тази година в пълен размер, а не пропорционално на месеците, през които посочената институция е под надзора на органа по преструктуриране на първата държава членка, при прилагането по аналогия на установеното в член 12, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 за институция, която „отскоро е под надзор“?
3) Като се имат предвид характерът и предпоставките, предвидени за налагането на извънредната вноска, прилагат ли се и за нея — съгласно Директива 2014/59/ЕС и Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, както и принципите, уреждащи Системата на инструментите за преструктуриране на банки — правилата, установени за редовната вноска, по-специално член 12, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, що се отнася до момента на определяне на институциите, длъжни да заплащат вноските, и на размера на вноската?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.