всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-433/18: Aktiva Finants, Заключение от 29 юли 2019 г.

1) Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с изискването за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?
2) Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане […] условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ
Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?
3) Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/18: Ordre des avocats du barreau de Dinant, Заключение от 29 юли 2019 г.

Попада ли предявеният от адвокатска колегия иск за осъждане на един от членовете ѝ да заплати дължимите на колегията годишни вноски в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от [Регламент „Брюксел Iа]?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/18: G.S. (Заплаха за обществения ред), Заключение от 11 юли 2019 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, които са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на ЕСПЧ [Boultif и Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
3) Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на ЕСПЧ [Boultif] и [Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/18: E.P. (Заплаха за обществения ред), Заключение от 11 юли 2019 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/18: VG/Комисия, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при определянето на правната квалификация на иска за обезщетение?
Правилно ли е квалифициран искът за обезщетение като такъв с договорно естество, а не като извъндоговорен иск по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС?
Изопачени ли са фактите от Общия съд при преценката на писменото изявление за съгласие като договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/18: Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Изисква ли вносът по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива[та за ДДС] въведената на територията на Съюза стока да бъде включена в икономическия оборот на Съюза, или е достатъчно да е налице само опасност за това?
Ако вносът изисква стоката да бъде включена в икономическия оборот на Съюза:
Налице ли е включване на въведена на територията на Съюза стока в икономическия оборот на Съюза само въз основа на факта, че в нарушение на митническото законодателство стоката не е поставена в никакъв режим по смисъла на член 61, първа алинея от Директивата [за ДДС] или първоначално е поставена в режим, но по-късно е престанала да бъде в обхвата на приложение на този режим поради нарушение на митническото законодателство, или в случай на митническо нарушение включването в икономическия оборот на Съюза е обусловено от това да може да се предположи, че въз основа на въпросното митническо нарушение стоката е била включена в икономическия оборот на Съюза на данъчната територия на държавата членка, в която е извършено нарушението, и че там стоката е могла да стане обект на потребление или ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/18: A, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Трябва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че национална мярка, която подчинява събирането на семейството между турски работник, който пребивава законно в съответната държава членка, и неговия/та съпруг/а, на условието тяхната връзка с тази държава членка да е по-силна от тази, която те имат с трета държава, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тази разпоредба и ако това е така, дали подобна мярка може да бъде обоснована с целта да се гарантира успешно интегриране на гражданите на трета държава в съответната държава членка?
Предвид отговора на първия въпрос, необходимо ли е да се отговаря на втория въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/18: Aubriet, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Следва ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование на студентите, които не пребивават в тази държава членка, в зависимост от условието към датата на подаване на молбата за финансова помощ единият от родителите на съответния студент да е бил нает на работа или да е упражнявал дейност в същата държава членка за период от най-малко пет години в рамките на референтен период от седем години, изчислен със задна дата, считано от датата на подаване на молбата за финансова помощ, като се изключва прилагането на какъвто и да било друг критерий за връзка, при положение че такова условие не е предвидено спрямо студентите, пребиваващи на територията на посочената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-722/17: Reitbauer и др., Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от EO иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор:
a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди;
б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
Трябва ли член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на един обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор:
a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди;
б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/17: Amazon EU, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Допуска ли член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС национално законодателство като разглежданото в главното производство, което задължава търговеца, преди да сключи с потребител договор от разстояние или договор извън търговския обект по член 2, точки 7 и 8 от тази директива, да предостави при всички обстоятелства своя телефонен номер и изисква ли същата тази разпоредба търговецът да открие телефонна или факс линия или да създаде нова електронна поща, за да могат потребителите да се свързват с него?
Може ли търговецът да използва средства за комуникация, които не са посочени в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС, като например система за съобщения в реално време или за обратни телефонни обаждания, при условие че те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16768697071377 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form