Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допуска ли член 56 ДФЕС национално данъчно законодателство, според което финансовите институции, които не са установени на португалска територия, се облагат с данък върху получените в тази страна приходи от лихви, удържан при източника при окончателна ставка от 20 % (или при по-ниска ставка, когато е сключено споразумение за избягване на двойното данъчно облагане), прилагана върху брутния доход без възможност за приспадане на оперативните разходи, пряко свързани с упражняваната финансова дейност, докато лихвите, получени от местни финансови институции, са част от общия облагаем доход, от който се приспадат свързаните с упражняваната дейност разходи, когато се формира облагаемата печалба за целите на облагането с [IRC], като по този начин се прилага обща ставка от 25 % върху нетните доходи от лихви?
Допуска ли член 56 ДФЕС такова законодателство и когато се установи, че облагаемата основа на местните финансови институции след приспадане на разходите за финансиране, свързани с приходите от лихви, или след приспадане на разходите в пряка икономическа връзка с тези приходи подлежи или може да подлежи на облагане с по-висок данък от данъка, удържан при източника, от чуждестранните институции върху брутния доход?
В този смисъл разходите за финансиране на отпуснатите кредити или разходите в пряка икономическа връзка с приходите от получени лихви могат ли да бъдат доказани чрез данни, предоставени от EURIBOR („Euro Interbank Offered Rate“) и LIBOR („London Interbank Offered Rate“), които представляват осреднените лихвени проценти, прилагани при междубанково финансиране, използвано от банките при реализацията на тяхната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Правилно ли е приложен чл. 15, параграф 3 ДФЕС и свързаните с него изисквания за достъп до документи и прозрачност в контекста на производството?
Налице ли са нарушения на принципите на равенство на оръжията и на правото на защита във връзка с начина, по който са били събрани и оценени доказателствата в първоинстанционното производство?
Дали преценката на фактите и доказателствата от първоинстанционния съд страда от явно изопачаване или недостатъчна мотивировка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
1) Доколкото португалското законодателство не урежда въпросите, предмет на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18, намира ли посочената разпоредба пряко приложение в португалския правен ред, така че да предоставя на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят на възлагащите органи?
2) Трябва ли разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила, които не позволяват на икономическия оператор да докаже предоставянето на услуги с декларация, съставена от самия него, освен ако не докаже невъзможност или сериозно затруднение да получи удостоверение от частния купувач?
3) Трябва ли разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила, по силата на които — за да не се стигне до отстраняване от процедурата — удостоверението от частния купувач трябва да е със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друго компетентно лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, съгласно който правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от този регламент за някои от мерките за развитие на селските райони, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба съгласно член 79, параграф 4 от [Наредбата ПРСР] и глава VI, точка 3 от [обявлението за поръчка], по силата на която допустими инвестиционни разходи представляват единствено разходите, направени след датата на приемане на решението за право на субсидии (до приключване на инвестицията или най-късно до 30 юни 2015 г.)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли Регламент № 1698/2005, и по-специално член 71, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба по член 56, параграф 4 от [ZKme-1], съгласно която трябва да се отхвърли изцяло искане, което не отговаря на изискванията по член 79, параграф 4 от Наредбата ПРСР относно допустимите инвестиционни разходи, направени след датата на приемане на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Съвместим ли е член 13, параграф 6 от изменения Закон от 23 декември 2004 г. за въвеждане на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове с Директива 2003/[87]/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета и по-конкретно с общата логика на предвидената в нея схема за търговия с квоти, доколкото тази разпоредба позволява на компетентния министър да изисква цялостно или частично връщане без обезщетение на квотите, които са издадени в съответствие с член 12, параграфи 2 и 4 от същия закон, но не са използвани, като този въпрос включва въпросите дали действително е налице връщане на издадени, но неизползвани квоти, и ако е така — каква е неговата правна квалификация, както и дали е възможно тези квоти да се квалифицират като имущество.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Съвместима ли е с директива 93/13 национална уредба, която предвижда правото на длъжника по прехвърлено вземане да погасява дълга си чрез плащане на цената, платена от цесионера, и която се прилага независимо от волята на страните или при липса на друго уговорено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Спазени ли са процесуалните и съдържателните изисквания за допустимост на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.