Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-4/24: BNP Paribas Public Sector/ЕСП, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 13 ноември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Икономическа и парична политика — Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Член 69, параграф 1 — Член 70, параграф 1 — Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 — Член 7, параграфи 1—3 — Суми, внесени като обезпечение за неотменими ангажименти за плащане — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), с което се отказва възстановяване на внесените суми“ По дело C‑4/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 януари 2024 г., BNP Paribas Public Sector SA, установено в Париж (Франция), представлявано от A. Champsaur и A. Delors, avocates, жалбоподател, като другите страни в производството са: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван първоначално от C. De Falco, C. J. Flynn и K.-Ph. Wojcik, подпомагани от E. Bruc и F. Louis, avocats, както и от P. Gey и H.‑G. Kamann, Rechtsanwälte, а впоследствие от C. De Falco и C. J. Flynn, подпомагани от E. Bruc и F. Louis, avocats, както и от P. Gey и H.‑G. Kamann, Rechtsanwälte, ответник в първоинстанционното производство, Френска република, представлявана от B. Fodda, S. Royon и B. Travard, Fédération bancaire française, установена в Париж (Франция), представлявана от C. Duriez, A. Gosset-Grainville и M. Trabucchi, avocats, встъпили страни в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/23: Oti, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, с оглед на целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с тази разпоредба, национална практика, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от Директива 2016/801, и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/24: Sewel, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Трябва ли да се смята, че целта на уведомяването за колективни уволнения е постигната, така че не е необходима никаква санкция, когато националната Агенция по заетостта не повдига никакво възражение срещу обективно неправилното уведомяване за колективни уволнения и следователно счита, че разполага с достатъчно информация, за да изпълни задачите си в сроковете по член 4 от [Директива 98/59]?
Отнася ли се това за всички положения, когато постигането на целта на член 3 от Директива 98/59 е осигурено от национална разпоредба за насърчаване на заетостта, и/или националната Агенция по заетостта е длъжна да извърши служебна проверка?
При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли все пак целта на член 3 от Директива 98/59 да бъде постигната, когато неправилно или напълно липсващо уведомяване за колективни уволнения може да бъде поправено или допълнено, или да бъде отстранена нередовността му, след като съответният работник е бил уведомен за прекратяването на трудовия договор?
Какво е приложното поле на член 6 от Директива 98/59, ако в случай на неправилно или липсващо уведомяване за колективни уволнения периодът на блокиране на уволнението по член 4, параграф 1 от [тази директива] трябва да бъде санкцията за грешките, които опорочават уведомяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/24: SBK Art, Заключение от 25 септември 2025 г.
1) Следва ли замразяването на финансови средства по член 1, буква е) от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че правата на участие в събрания и на глас, основани на депозитарни разписки, които са собственост, владеят се, държат се или се контролират от физическо лице, включено в списъка по приложение I от същия регламент, или от свързани с това лице физически или юридически лица, образувания или органи, не могат да бъдат упражнявани, освен ако това не води до непропорционални вреди за съответното лице, притежател на тези депозитарни разписки?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос дали с оглед на естеството и съдържанието на включеното в конкретния случай в дневния ред решение и становището по него на съответния притежател на депозитарни разписки упражняването от последния на правата на участие в събрания и на глас би могло да доведе до движение, прехвърляне, изменение, използване, достъп или разполагане с финансови средства по какъвто и да било начин, водещ до промяна в техния размер, количество, местонахождение, собственост, владение, вид, предназначение или до друга промяна, която би позволила използването на тези финансови средства, в това число и управлението на портфейл, по смисъла на член 1, буква е) от Регламент № 269/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-703/23: Timchenko/Съвет, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година ( *1 ) „Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 1, параграф 1, in fine — Ограничителни мерки, наложени на физическо лице, свързано с друго физическо лице, което на собствено основание е обект на ограничителни мерки — Понятието „свързаност“ при две лица, които имат семейна връзка“ По дело C‑703/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Елена Петровна Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), представлявана от S. Bonifassi, T. Bontinck и E. Fedorova, адвокати, жалбоподател, като другите страни в производството са: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и V. Piessevaux, ответник в първоинстанционното производство, Европейска комисия, представлявана от M. Carpus-Carcea, C. Giolito и H. Krämer, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си жалбоподателката иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет (T‑361/22, EU:T:2023:502, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ, първо, за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/582 на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/23: Timchenko/Съвет, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 2, параграф 1, букви a) и г) — Включване на името на жалбоподателя поради осигуряването на подкрепа за действията или политиките на Руската федерация срещу Украйна и поради осигуряването на материална или финансова подкрепа за вземащите решения лица в Русия — Значение на липсата на разграничаване и на пасивното поведение на жалбоподателя“ По дело C‑702/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Генадий Николаевич Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), представляван от S. Bonifassi, T. Bontinck и E. Fedorova, адвокати, жалбоподател, като другата страна в производството е: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и V. Piessevaux, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си жалбоподателят иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет (T‑252/22, EU:T:2023:496, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата му, първо, за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/337 на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/23: Al Hoceima, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Следва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност)?
Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Следва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са претърпени нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно да са налице просто отрицателни емоции като например неприятности, възмущение, недоволство, притеснение и страх, които сами по себе си са част от общия житейски риск и често от ежедневието
Или за да се приеме, че са претърпени вреди, освен тези емоции е необходимо да са налице неблагоприятни последствия за съответното физическо лице?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че степента на вина на администратора или на обработващия личните данни, респ. на неговите служители, е релевантен критерий при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване?
Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/24: Comdribus, Заключение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която предвижда системното снемане на самоличността (дактилоскопиране и фотозаснемане) на лицата, по отношение на които има едно или няколко основания да се подозира, че са извършили или са се опитали да извършат престъпление?
2) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда задължение за компетентния орган да мотивира по подходящ начин във всеки конкретен случай абсолютната необходимост от снемането на самоличността?
3) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която позволява самостоятелно да бъде наказателно преследвано и осъдено лице, което е отказало да се подчини на действия по снемане на самоличността, дори ако това лице не е наказателно преследвано или осъдено за престъплението, на което се основава мярката за снемане на самоличността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.