Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че правото, предоставено от търговската марка, дава възможност на нейния притежател да се противопостави на използването на своята търговска марка по отношение на оригинални стоки, които не са пуснати на пазара в Европейската икономическа общност (разширена към Норвегия, Исландия и Лихтенщайн по силата на Споразумението от 2 май 1992 година за създаване на Европейско икономическо пространство) от притежателя или с неговото съгласие, когато:
- стоките, носещи търговската марка, идват директно от държава извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство,
- стоките, носещи търговската марка, идват от държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са в транзит без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител,
- ако стоките са придобити в държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са били пуснати за първи път в продажба без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител,
- или когато стоки, носещи търговската марка — които са идентични с оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но са внесени паралелно или директно, или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с неговото съгласие,
- или когато стоки, носещи търговската марка — които са подобни на оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но са внесени паралелно или директно, или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с неговото съгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1) Следва ли членове 30—36 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби препятстват притежателят на индустриална или интелектуална собственост в една държава членка да се позовава на своето изключително право, за да забрани на трети лица да произвеждат, продават и изнасят отделни части от каросерията на автомобил към друга държава членка, когато тези части заедно съставляват каросерията на автомобил, който вече е пуснат на пазара, т.е. отделни части от каросерията, които се предлагат на пазара като резервни части за същия автомобил?
2) Може ли член 86 от Договора за ЕО да послужи като основание за забрана на злоупотреба с господстващо положение — каквото всяка автомобилна компания има на пазара на резервни части за автомобили от съответната марка — злоупотреба, която се състои в това, че чрез упражняване на индустриални или интелектуални права и съдебно преследване на основание на тези права се цели напълно да се елиминира всякаква конкуренция от страна на независимите производители на резервни части?
3) Явява ли се следователно съдебно решение, постановено от съд в държава членка, което признава индустриално или интелектуално право върху отделни части, които заедно съставляват каросерията на автомобил, и предоставя защита на притежателя на това предполагаемо изключително право, в противоречие с основните правни принципи по смисъла на член 27 от Брюкселската конвенция, когато с решението се забранява на други лица, които упражняват стопанска дейност в друга държава членка, да произвеждат, продават, транспортират транзитно, внасят или изнасят тези части към съответната държава членка, когато те заедно съставляват каросерията на автомобил, който вече е пуснат на пазара, и при всички случаи се налагат санкции за тези форми на дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Следва ли забраната за издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато тя трябва да бъде връчена на ответника извън Италия или териториите под италиански суверенитет, предвидена в последния параграф на член 633 от Гражданския процесуален кодекс, да се счита за ограничение или мярка с равностоен ефект, способна да възпрепятства, пряко или косвено, действително или потенциално, свободното движение на стоки, услуги и капитали, гарантирано от членове 34, 59 и 73б от Договора за Рим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Явява ли се облагането с данък, разглеждано в главното производство — съгласно lag (1988:1567) om miljöskatt på inrikes flygtrafik — несъвместимо с Директива 92/81/ЕИО (директивата за минералните масла), която в член 8, параграф 1, буква б) предвижда, че държавите членки освобождават от хармонизирания акциз минералните масла, доставяни за използване като моторно гориво за въздухоплавателни средства, освен ако не става въпрос за частни полети с нетърговска цел?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли член 8, параграф 1, буква б) от Директивата за минералните масла да има пряко действие, така че разпоредбата да може да бъде позовавана пред национален съд от гражданин срещу държавен орган?
Ако Директивата за минералните масла следва да се прилага в настоящия случай, може ли разглежданото в главното производство облагане да бъде разделено на част, която е съвместима с правото на Общността, и част, която не е, като се има предвид, че шведският екологичен данък се изчислява отчасти въз основа на потреблението на гориво и отчасти въз основа на емисиите на въглеводороди и азотни оксиди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Спазено ли е изискването за колегиалност при приемането на мотивираното становище и решението за предявяване на иска от страна на Комисията?
Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си да осигури съответствие на качеството на водите за къпане с пределно допустимите стойности, установени в Директива 76/160/ЕИО, в рамките на определения срок?
Спазено ли е изискването за минимална честота на вземане на проби съгласно приложение към Директива 76/160/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1. Може ли от самия факт, че LUWA-bottoms (остатъци от производството) или дървесни стърготини преминават операция, изброена в приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО, да се заключи, че това вещество е било изхвърлено, така че да може да се счита за отпадък по смисъла на Директива 75/442/ЕИО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, зависи ли отговорът на въпроса дали използването на LUWA-bottoms или дървесни стърготини като гориво представлява изхвърляне от следните обстоятелства:
(a) LUWA-bottoms или дървесни стърготини обичайно ли се считат за отпадък, като е от значение дали могат да бъдат оползотворени по екологосъобразен начин за използване като гориво без съществена преработка?
(b) използването на LUWA-bottoms или дървесни стърготини като гориво представлява ли обичаен метод за оползотворяване на отпадъци?
(c) използваното вещество е основен продукт или страничен продукт (остатък)?
3. В случай на дървесни стърготини: зависи ли отговорът на въпроса дали използването им като гориво представлява изхвърляне от това дали по отношение на строителните и разрушителните отпадъци, от които се произвеждат стърготините, вече на по-ранен етап от изгарянето са извършени операции, които трябва да се считат за изхвърляне на отпадъка, а именно операции (рециклиращи операции), които правят отпадъка годен за повторна употреба (използване като гориво)
Ако да, трябва ли такава операция да бъде изрично посочена в приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО, или е достатъчно тя да е аналогична на операция, посочена в приложение IIB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сумата на тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като препятстващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) на търговци, която има следните характеристики: дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци; постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, използван за целия регион (провинция); основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, намиращо се в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции), нито услуги за крайни потребители, и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка); размерът на таксата варира според ползата, която законодателят счита, че секторът, към който принадлежи данъкоплатецът, извлича от туризма; размерът на таксата е по-висок в туристическите райони, отколкото в други; и не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Дали самият факт, че дадено вещество е предмет на обработка, посочена в приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО, е достатъчен, за да се приеме, че това вещество представлява отпадък по смисъла на директивата.
Дали при определяне на това дали използването на LUWA-bottoms или дървесни стърготини като гориво представлява освобождаване от тях, следва да се вземат предвид: общественото възприятие за отпадък, възможността за екологосъобразно оползотворяване без съществена обработка, дали използването като гориво е обичайна форма на оползотворяване на отпадъци, и дали става дума за основен продукт, страничен продукт или остатъчен продукт.
Дали обработката на строителни и разрушителни отпадъци, за да станат подходящи за използване като гориво, води до загуба на характеристиките на отпадък и от кой момент отпадъкът престава да бъде такъв.
Дали фактът, че дадено вещество е страничен продукт или остатъчен продукт от производствен процес, е достатъчен, за да се приеме, че то е отпадък.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Явява ли се несъвместимо с член 33 от Шестата директива 77/388/ЕИО налагането на такса, която се изчислява въз основа на годишния оборот на предприятия, имащи икономически интерес в туризма, без право на приспадане на платения данък по предходни сделки, и която се прилага само към определени предприятия в дадена федерална провинция?
Може ли такава такса да се квалифицира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, когато размерът ѝ зависи от ползата, която съответният стопански сектор предполагаемо извлича от туризма, и се различава в зависимост от интензивността на туризма в съответния район?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определена, конкретно описана територия, като тези територии заедно обхващат почти цялата провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало предимно в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от интензивността на туризма в съответната територия и ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, 77/388/ЕИО, ОВ 1977 L 145 (шеста директива за ДДС), по отношение на критерия „характер на данък върху оборота“ да се тълкува в смисъл, че разпоредбата е пречка за това държава членка да изисква от предприятия да плащат туристически данък (вноска), който е структуриран по такъв начин, че данъкът трябва да се плаща от предприятията, които имат пряк или косвен интерес към туризма, и по този начин от голям брой предприятия, но не от всички предприятия, че вноската постъпва в местна туристическа организация за финансиране на мерки за насърчаване на туризма или във фонд, който обхваща цялата територия на провинцията, че основата за изчисляване е годишният оборот с определени изключения, например с изключение на оборота, свързан с услуги за получатели, които имат местоживеене (седалище) извън приложното поле на правилата, освен ако не се отнася до услуги за място на стопанска дейност в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в съответната държава членка, която е федерална държава) или услуги за крайния потребител, и с изключение на оборота, свързан с други услуги, ако те не са предоставени изключително или предимно в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в държавата членка), че размерът на данъка зависи от ползата, която според законодателя съответният стопански отрасъл има от туризма, че данъкът е по-висок в райони с интензивен туризъм, отколкото в други райони, и че няма право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.