Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-547/22: INGSTEEL, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665, разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да получи обезщетение за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/22: Conny, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 национална разпоредба (в случая член 312j, параграф 3, второ изречение и параграф 4 от BGB, в редакцията, в сила от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на покана за доброволно изпълнение до трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/22: DISA, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли Директива 2003/96, и по-специално член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като член 50 ter от Закона за акцизите, която оправомощава автономните области да установяват диференцирани по територия ставки на акциза върху минералните масла по отношение на един и същ продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/22: Fondee, Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква в), подточка i) от Директива 2014/65 да се тълкува в смисъл, че на лицата, които дадена държава членка е изключила от прилагането на тази директива, е разрешено да предадат за изпълнение нарежданията от клиенти, които пребивават или са установени в тази държава членка, на инвестиционни посредници, които са установени в друга държава членка и имат необходимия лиценз, издаден им на основание посочената директива от компетентния орган на другата държава членка, и следователно не допуска национална правна уредба, която забранява такова предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/23: Burdene, Заключение от 8 май 2024 г.
1) Може ли да се счита, че изплащането на обезщетение в полза на родителите и сестрата на жертва на умишлено престъпление, извършено с насилие, в зависимост от липсата на деца и съпруг на жертвата (що се отнася до родителите) и липсата на родители (в случай на братя и сестри), както е предвидено в случай на убийство в член 11, параграф 2 bis от [Закон № 122/2016], е в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80, както и на член 20 (равенство), член 21 (недискриминация), член 33, параграф 1 (защита на семейството), член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) от [Хартата] и член 1 от протокол № 12 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (недискриминация)?
2) [М]оже ли обезщетение, за чието изплащане се поставя условието, предвидено в член 11, параграф 3 от [Закон № 122/2016], съдържащо се в израза „във всеки случай в рамките на наличните средства във [Фонда за солидарност]“, без никоя разпоредба да налага на италианската държава да отпусне суми, които да се използват конкретно за изплащане на обезщетенията, дори определени на статистическа основа и във всеки случай годни конкретно да обезщетят в разумен срок правоимащите лица, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетяване на жертвите“, в приложение на предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Заключение от 30 април 2024 г.
1) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
2) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
3) Налага ли правната уредба [на Съюза] задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Заключение от 25 април 2024 г.
1) Не трябва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
2) Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията (framing) изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от [тази директива], който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително […] посредством цялостното представяне“?
3) Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на [AGCM] (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: 1) със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, 2) със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, 3) с едновременното предлагане на свързани оферти, 4) с кратките срокове, предоставени за приемане на офертата) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал от седем дни?
4) Допуска ли Директива 2016/97, и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на [AGCM] на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на кръстосана продажба на два продукта — финансов и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — а при наличие на опасност от оказване на влияние върху потребителя вследствие на обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на свързаната оферта и подписването на застрахователния договор?
5) Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправена сложна свързана оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/23: Digital Charging Solutions, Заключение от 25 април 2024 г.
1) Представлява ли доставка на стоки по член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директивата за ДДС доставка, която се извършва за ползвателите на [ЕПЗ] и се състои в зареждане на превозното средство в зарядна точка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че такава доставка е налице на всички етапи от верига от сделки с участието на дружество посредник, когато веригата от сделки включва договор на всеки етап, но само ползвателят на превозното средство има правото да взема решенията относно количеството, момента на покупката и мястото на зареждане, както и относно начина на използване на електроенергията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/23: Ford Italia, Заключение от 18 април 2024 г.
Съвместимо ли е с член 3, параграф 1 от Директива 85/374/ЕИО — и ако не е съвместимо[,] по каква причина — тълкуването, съгласно което се разширява отговорността на производителя по отношение на доставчика, дори когато доставчикът в действителност не е поставил своето име, марка или друг отличителен знак върху стоката, само защото наименованието, марката или друг отличителен знак на доставчика съвпадат изцяло или отчасти с тези на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Заключение от 11 април 2024 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 във връзка с член 30, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych [Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища], съгласно които орган на национален съд, какъвто е колегиумът на съда, е компетентен да освободи съдия от същия съд от задължението да разгледа част или всички разпределени му дела, при което:
а) в състава на колегиума на съда по право участват председатели на съдилища, назначени на тези длъжности от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, който е и главен прокурор,
б) освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела става без негово съгласие,
в) в националното право не се предвиждат нито критерии, от които трябва да се ръководи колегиумът на съда при освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела, нито задължение за мотивиране на освобождаването или съдебен контрол върху него,
г) някои членове на колегиума на съда са назначени на съдийска длъжност при аналогични обстоятелства като разгледаните в решение на Съда от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (С‑791/19, EU:C:2021:596)?
2) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) национален съд, който разглежда дело в наказателно производство в приложното поле на Директива 2016/343[ ( 20 )] и съдия от който е освободен от задължението да разгледа дела по описания в първия въпрос начин, и всички държавни органи да оставят без приложение акта на колегиума на съда и други последващи го актове — като например разпореждания за преразпределяне на дела, включително на делото в главното производство — пренебрегващи освободения съдия, така че същият да може да продължи да заседава в състава по делото?
3) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че за наказателните производства, попадащи в приложното поле на Директива 2016/343, изискват във вътрешния правен ред да има мерки, които да осигуряват на страните в производството, какъвто е подсъдимият в главното производство, възможност за контрол и обжалване на посочените в [първия въпрос] решения, с които се цели промяна в състава на гледащия делото съд и съответно освобождаване по описания в първия въпрос начин на определения до момента съдия от задължението да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.