Данък върху добавената стойност

Следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, трябва да се счита за мястото, където той е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, от който се предоставят услугите, или, при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава, или този член трябва да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, се намира другаде, а именно на мястото, където тези услуги се извършват физически, или на мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, към който се предоставя услугата, или, при липса на такова място, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Нидерландски

Дело C-330/95: Goldsmiths/Commissioners of Customs & Excise, Заключение от 27 февруари 1997 г.

Следва ли дерогацията, съдържаща се във втората алинея на член 11C, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) („Шестата директива“), да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка, която предвижда възстановяване на данъка в случай на лоши вземания, да изключи предоставянето на облекчение, когато изгубеното възнаграждение се състои в нещо различно от пари?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-63/96: Finanzamt Bergisch Gladbach/Skripalle, Заключение от 27 февруари 1997 г.

1. Попада ли в обхвата на член 27 от Директива 77/388/ЕИО разрешение на Съвета за въвеждане на специални мерки за дерогация от Директива 77/388/ЕИО с цел предотвратяване на избягване на данъци, които, в случай на облагаеми доставки между свързани лица, прилагат разходите за данъчно задълженото лице по смисъла на член 11, буква А, параграф 1, буква в) от Директива 77/388/ЕИО като минимална основа за облагане, дори когато договореното възнаграждение съответства на пазарната стойност, но е по-ниско от минималната основа за облагане и следователно не е налице избягване на данъци?
2. Може ли държава членка да се позовава на специални мерки по член 27 от Директива 77/388/ЕИО като данъчни правила, приложими към данъчно задължено лице, ако нито решението на Съвета, разрешаващо мерките, е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, нито процедурата по разрешаване по член 27, параграфи 2—4 от Директива 77/388/ЕИО е била оповестена — след нейното приключване — в официални публикации на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Немски

Дело C-370/95: Careda и др./Administración General del Estado, Заключение от 27 февруари 1997 г.

1) Изисква ли понятието за прехвърляне на данъка върху потребителя, по смисъла на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. и останалата част от правния ред на Общността, и за определяне на понятието оборотен данък, винаги и във всеки случай законът, уреждащ съответния данък, изрично да предвижда, че този данък може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, от друга страна, ако данъкът може да се счита, при разумно тълкуване на такъв закон, че действително е включен в цената, платена от потребителя?
2) Може ли данък, който се събира като фиксирана такса с голям размер върху общия оборот или приход, който взема предвид такъв оборот, ако в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за оборотен данък, въпреки че няма изрично доказателство (фактура) за прехвърлянето на данъка върху потребителя, като съответните сделки са автоматични, чрез използване на монети, и има цена за използване
В този вид нарушава ли член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно данъка върху добавената стойност и следователно е несъвместим с тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Leger

Испански

Дело C-260/95: Commissioners of Customs and Excise/DFDS, Съдебно решение от 20 февруари 1997 г.

При тълкуването на Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива за ДДС), и по-специално член 26 от нея, когато туроператор има седалище в държава членка А, но предоставя услуги под формата на пакетни туристически пътувания на пътници чрез посредничеството на дружество в държава членка Б:
а) при какви (ако има такива) обстоятелства предоставянето на тези услуги от туроператора подлежи на облагане с данък върху добавената стойност в държава членка Б?
б) при какви (ако има такива) обстоятелства може да се приеме, че туроператорът „е установил своята дейност“ в държава членка Б или „разполага с постоянен обект, от който е предоставил услугите“ в държава членка Б?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-247/95: Finanzamt Augsburg-Stadt/Marktgemeinde Welden, Съдебно решение от 6 февруари 1997 г.

Позволява ли четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Директива 77/388/ЕИО на държавите членки да третират освободените от данък дейности, по отношение на които обаче е възможно да се избере облагане, извършвани от органи по публичното право, като дейности, които те осъществяват като публични органи, въпреки че ги извършват при същите правни условия и по същия начин като частни търговци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-80/95: Harnas & Helm/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 6 февруари 1997 г.

Трябва ли член 4, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че самото придобиване на собственост върху облигации и държането им, дейности, които не са подчинени на друга стопанска дейност, както и получаването на доходи от тях, не се считат за икономически дейности, предоставящи на съответното лице качеството на данъчно задължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Нидерландски

Дело C-347/95: Fazenda Pública/UCAL, Заключение от 23 януари 1997 г.

1. Допустимо ли е съгласно членове 9 и 12 от Договора и член 95 от Договора въвеждането на национални налози, които се прилагат по еднакъв начин върху вътрешни и вносни продукти, когато приходите от тези налози се използват за финансиране на дейности, от които се ползват само вътрешните продукти или предимно те?
2. Съвместими ли са тези налози с член 33 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tesauro

Португалски

Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Заключение от 16 януари 1997 г.

1) Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „извършена срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО – тоест, извършена срещу част (която следва да бъде изчислена) от труда, извършен от работниците – когато, съгласно колективен трудов договор, работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на повече от определено разстояние, а трудът, който трябва да бъде извършен – който няма действителна връзка с тези транспортни услуги – вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както е при останалите работници?
2) Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, извършена безвъзмездно, дори когато – както е при безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство – това не служи на други цели освен тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи на частните цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното ползване на транспортната услуга?
3) В случай че на втория въпрос се отговори положително: Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Leger

Немски

Дело C-260/95: Commissioners of Customs and Excise/DFDS, Заключение от 16 януари 1997 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.