Данък върху добавената стойност

Следва ли член 33 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не допуска поддържането на национална такса, имаща характеристиките на гербов данък, която се налага върху договори за извършване на работи и договори за доставка на материали или всякакъв вид потребителски стоки, като основата за облагане е стойността на договора
Ако отговорът е положителен, разрешено ли е поддържането на такава такса съгласно член 378 от Акта за присъединяване или друга разпоредба на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Leger

Португалски

Дело C-141/96: Finanzamt Osnabrück-Land/Langhorst, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.

Позволява ли член 22, параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, кредитно известие по смисъла на параграф 14, алинея 5 от Закона за данъка върху оборота от 1980 година да се счита за фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура (член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива)?
Ако да, допустимо ли е съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива лице, което приема кредитно известие, в което е посочена по-висока сума на данъка, отколкото дължимата по облагаемите сделки, и не оспорва в това отношение посочената в кредитното известие сума на данъка, да се счита за лице, което е посочило данък върху добавената стойност във фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура, и следователно да е длъжно да плати този данък върху добавената стойност?
Може ли получателят на кредитно известие при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, да се позове на член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива, ако от него се изисква да плати като данъчно задължение разликата между посочения в кредитното известие данък върху добавената стойност и дължимия по облагаемите сделки данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-28/96: Fazenda Pública/Fricarnes, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.

1. Следва ли „таксите“, описани по-горе и притежаващи посочените характеристики, да се считат за противоречащи на член 95, параграфи 1 и 2 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Следва ли те да се разглеждат като такси с еквивалентен ефект на митнически сбор върху вноса, забранени от членове 9 и 12 от този договор?
3. Следва ли те да се считат за данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, без да се засяга член 378 от Акта за присъединяване или което и да е друго законодателство на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tesauro

Португалски

Дело C-172/96: Commissioners of Customs & Excise/First National Bank of Chicago, Заключение от 16 септември 1997 г.

1. Представляват ли такива валутни сделки доставка на стоки или услуги, извършена срещу възнаграждение?
2. Ако е налице доставка на стоки или услуги, извършена срещу възнаграждение, какъв е характерът на възнаграждението по отношение на такава сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Lenz

Английски

Дело C-145/96: von Hoffmann/Finanzamt Trier, Съдебно решение от 16 септември 1997 г.

Следва ли член 9, параграф 2, буква е), трето тире от Шеста директива 77/388/ЕИО (група „услуги на консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставяне на информация“) да се тълкува в смисъл, че обхваща и услугите на арбитър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Немски

Дело C-190/95: ARO Lease/Inspecteur der Belastingdienst Grote Ondernemingen te Amsterdam, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

Следва ли член 9, параграф 1 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, установено в Нидерландия, което предоставя на трети лица около 6800 леки автомобила по договори за оперативен лизинг, от които около 800 са закупени и предоставени в Белгия по начина и при обстоятелствата, описани в акта за преюдициално запитване, предоставя тези услуги от „постоянен обект“ в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Нидерландски

Дело C-116/96: Reisebüro Binder/Finanzamt Stuttgart-Körperschaften, Заключение от 17 юли 1997 г.

Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при определяне на данъчната основа за тази част от транспорта, която се осъществява на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя според изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между отделните етапи на транспортната операция – например при учебни пътувания – да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на транспортната услуга, като определя, че единствено мястото на предоставяне трябва да се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение да се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на транспортната операция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

La Pergola

Немски

Дело C-330/95: Goldsmiths/Commissioners of Customs & Excise, Съдебно решение от 3 юли 1997 г.

Следва ли дерогацията, предвидена във втората алинея на член 11C, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО), да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка, която е приела разпоредби за възстановяване на данъка в случай на несъбираеми вземания, да изключи предоставянето на облекчение, когато изгубеното възнаграждение се състои от нещо различно от пари?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

La Pergola

Английски

Дело C-60/96: Комисия/Франция, Съдебно решение от 3 юли 1997 г.

Съвместимо ли е с член 2 и член 13Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО освобождаването от ДДС на отдаването под наем на определени видове движимо имущество, по-специално палатки, каравани и мобилни домове, което по директивата е ограничено само до отдаването под наем на недвижимо имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Cosmas

Френски

Дело C-371/95: Femara, Съдебно решение от 26 юни 1997 г.

Изисква ли понятието за прехвърляне на данъка върху потребителя, по смисъла на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. и останалата част от правния ред на Общността, и за определяне на понятието за данък върху оборота, винаги и във всеки случай законът, уреждащ съответния данък, изрично да предвижда, че този данък може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, ако данъкът може да се счита, при разумно тълкуване на такъв закон, за действително включен в цената, платена от потребителя?
Може ли данък, който се събира като фиксирана такса с голям размер върху общия оборот или приходите и който взема предвид такъв оборот, ако в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за данък върху оборота, въпреки че няма изрично отбелязване (фактура) за прехвърлянето на данъка върху потребителя, като съответните сделки са автоматични, чрез използване на монети, и има цена за използване
В този смисъл, нарушава ли това член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно данъка върху добавената стойност и следователно е несъвместимо ли с тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне