Данък върху добавената стойност

Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да не възстановява значителни суми на ДДС, които се дължат на лица, установени на нейната територия, и също така да не ги прехвърля към следващ данъчен период, а вместо това да извършва обезпечително задържане върху тях по национални правила, с мотива, че съществува силно предположение за данъчна измама, без да съществува ясно правно основание за това и без държавата членка да е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
1) Имат ли член 18, параграф 4 и член 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно оборотните данъци (Директива 77/388/ЕИО) пряко действие във вътрешния правен ред на държавите членки, в случая във вътрешния белгийски правен ред?
2) Ако отговорът е положителен, забранява ли член 18, параграф 4 от директивата на държава членка – по отношение на определен период или периоди, през които е възникнал излишък на ДДС – нито да възстанови излишната сума на данъчно задълженото лице, нито да я прехвърли към следващ данъчен период, а да я задържи чрез обезпечително задържане, което в белгийското право се счита за обезпечителна мярка по отношение на вземания към трети лица по смисъла на член 1445 от белгийския Граждански процесуален кодекс, доколкото в този случай не възниква окончателно правно основание и за сума, съответстваща на последващи данъчни вземания за същия или предходни данъчни периоди, когато последващите вземания се оспорват от данъчно задълженото лице?
3) Приложим ли е член 18, параграф 4 от директивата, ако задържането, както твърди белгийската държава, трябва да се счита за мярка, свързана със събирането на данъци?
Ако отговорът е положителен, приложим ли е член 27 от директивата, ако задържането трябва да се счита за част от „условията“ (modalités), които се определят?
Ако отговорът е отрицателен, приложим ли е член 27 от директивата, ако се приеме, че задържането е мярка, свързана със събирането на данъци?
4) Ако член 18, параграф 4 от директивата е приложим към задържането, трябва ли тази белгийска правна уредба да се счита за противоречаща на принципа на пропорционалност, както е установен от Съда?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка нито да възстанови излишъка от ДДС за данъчен период, нито да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи – с мотива, че срещу съответното данъчно задължено лице има вземане за предходен данъчен период, което се оспорва от данъчно задълженото лице и поради това все още не представлява окончателно вземане – дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да предвиди, че въпросът дали задържането е необходимо или неотложно, не може да бъде оспорван по никакъв начин и че задържането не може по никакъв начин да бъде заменено с предоставяне на обезпечение или да бъде отменено, докато спорното данъчно вземане не бъде установено с окончателно съдебно решение?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е допустимо държава членка да не възстанови излишъка от ДДС на данъчно задълженото лице или да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи чрез обезпечителна мярка въз основа на вземане за предходен данъчен период, когато това вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не представлява окончателно вземане, дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от директивата?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е съгласно принципа на пропорционалност по правото на Общността и разпоредбите на член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС държава членка да предвиди правила, съгласно които
1) данъчно задълженото лице може да оспори обезпечителната мярка (осъществена чрез задържане) само чрез оборване на констатациите на органите, съдържащи се в протокола, но не и чрез оспорване на преценката дали задържането е необходимо или неотложно, и
2) задържането не може да бъде заменено с друго обезпечение или да бъде отменено, преди да бъде постановено окончателно решение относно оспорваното вземане на държавата?