всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Данък върху добавената стойност

Данък върху добавената стойност

Дело C-286/94: Garage Molenheide и др./Belgische Staat, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да не възстановява значителни суми на ДДС, които се дължат на лица, установени на нейната територия, и също така да не ги прехвърля към следващ данъчен период, а вместо това да извършва обезпечително задържане върху тях по национални правила, с мотива, че съществува силно предположение за данъчна измама, без да съществува ясно правно основание за това и без държавата членка да е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
1) Имат ли член 18, параграф 4 и член 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно оборотните данъци (Директива 77/388/ЕИО) пряко действие във вътрешния правен ред на държавите членки, в случая във вътрешния белгийски правен ред?
2) Ако отговорът е положителен, забранява ли член 18, параграф 4 от директивата на държава членка – по отношение на определен период или периоди, през които е възникнал излишък на ДДС – нито да възстанови излишната сума на данъчно задълженото лице, нито да я прехвърли към следващ данъчен период, а да я задържи чрез обезпечително задържане, което в белгийското право се счита за обезпечителна мярка по отношение на вземания към трети лица по смисъла на член 1445 от белгийския Граждански процесуален кодекс, доколкото в този случай не възниква окончателно правно основание и за сума, съответстваща на последващи данъчни вземания за същия или предходни данъчни периоди, когато последващите вземания се оспорват от данъчно задълженото лице?
3) Приложим ли е член 18, параграф 4 от директивата, ако задържането, както твърди белгийската държава, трябва да се счита за мярка, свързана със събирането на данъци?
Ако отговорът е положителен, приложим ли е член 27 от директивата, ако задържането трябва да се счита за част от „условията“ (modalités), които се определят?
Ако отговорът е отрицателен, приложим ли е член 27 от директивата, ако се приеме, че задържането е мярка, свързана със събирането на данъци?
4) Ако член 18, параграф 4 от директивата е приложим към задържането, трябва ли тази белгийска правна уредба да се счита за противоречаща на принципа на пропорционалност, както е установен от Съда?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка нито да възстанови излишъка от ДДС за данъчен период, нито да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи – с мотива, че срещу съответното данъчно задължено лице има вземане за предходен данъчен период, което се оспорва от данъчно задълженото лице и поради това все още не представлява окончателно вземане – дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да предвиди, че въпросът дали задържането е необходимо или неотложно, не може да бъде оспорван по никакъв начин и че задържането не може по никакъв начин да бъде заменено с предоставяне на обезпечение или да бъде отменено, докато спорното данъчно вземане не бъде установено с окончателно съдебно решение?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е допустимо държава членка да не възстанови излишъка от ДДС на данъчно задълженото лице или да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи чрез обезпечителна мярка въз основа на вземане за предходен данъчен период, когато това вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не представлява окончателно вземане, дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от директивата?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е съгласно принципа на пропорционалност по правото на Общността и разпоредбите на член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС държава членка да предвиди правила, съгласно които
1) данъчно задълженото лице може да оспори обезпечителната мярка (осъществена чрез задържане) само чрез оборване на констатациите на органите, съдържащи се в протокола, но не и чрез оспорване на преценката дали задържането е необходимо или неотложно, и
2) задържането не може да бъде заменено с друго обезпечение или да бъде отменено, преди да бъде постановено окончателно решение относно оспорваното вземане на държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/95: Landboden-Agrardienste/Finanzamt Calau, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Следва ли данъчно задължено земеделско стопанство, което през 1990 г. е намалило производството си на картофи в Бранденбург (Федерална република Германия) до такава степен, че поне 20% от реколтата от картофи не е била прибрана от него, да се счита за предоставило на конкретен получател услуга по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота?
Представлява ли субсидията, изплатена за намаляване на производството на картофи въз основа на наредбата от 13 юли 1990 г. за насърчаване на намаляването на селскостопанското производство, парично плащане, подлежащо на облагане съгласно член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Следва ли предоставената услуга да се облага с намалената ставка, предвидена в четвъртото изречение на член 12, параграф 3, буква а) от Шестата директива във връзка с приложение H към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/95: Schepens, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Съвместими ли са националните разпоредби, които позволяват на държавата членка да задържа възстановим ДДС чрез обезпечителна мярка при наличие на съмнения за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Допустимо ли е националното законодателство да не предвижда ефективен съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на задържането на възстановим ДДС, както и възможност за замяна на задържането с друга, по-малко обременяваща обезпечителна мярка, съгласно принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/96: Sanders, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Съвместими ли са националните правила, които позволяват на държавата членка да задържи възстановим ДДС при наличие на съмнение за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Съответства ли автоматичното и абсолютно прилагане на мярката по задържане на възстановим ДДС, без възможност за съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на мярката или за замяна с по-малко ограничителна гаранция, на принципа на пропорционалност, заложен във вторичното право на Европейския съюз?
Допустимо ли е начисляването на лихви в полза на държавата, които не се изчисляват от момента, в който възстановимият ДДС е трябвало да бъде изплатен, ако задържането впоследствие бъде отменено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/96: SPAR Österreichische Warenhandels/Finanzlandesdirektion für Salzburg, Заключение от 20 ноември 1997 г.

1. Забранява ли член 17 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, на държава членка да налага такса, определяна по фиксирана ставка въз основа на: (a) дължимия данък върху оборота за доставки или други услуги, предоставени от други търговци на лицето, подлежащо на таксата, за целите на неговата стопанска дейност, с изключение на дължимия при продажба на предприятия, и (b) дължимия от лицето, подлежащо на таксата, данък върху оборота при внос на стоки за целите на неговата стопанска дейност или при покупки, извършени в рамките на Общността за целите на неговата стопанска дейност?
2. Забранява ли член 33 от Шестата директива налагането на такса като описаната в първия въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/96: Комисия/Франция, Заключение от 13 ноември 1997 г.

Нарушение на задълженията по член 17, параграф 2 от Шестата директива относно правото на приспадане на ДДС чрез отказ на данъчно задължените лица да приспадат ДДС за средства за транспорт, използвани за стопански цели, при условията на национални разпоредби, предшестващи влизането в сила на Шестата директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/96: Reisebüro Binder/Finanzamt Stuttgart-Körperschaften, Съдебно решение от 6 ноември 1997 г.

В случай на трансграничен превоз на пътници следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че за да се определи облагаемата сума за онази част от превоза, която се извършва на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя пропорционално с оглед на изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между различните етапи на превоза — например при учебни пътувания — да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на услугата по превоз, предвиждайки, че само мястото на предоставяне се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на превоза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Съдебно решение от 16 октомври 1997 г.

1. Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО — тоест предоставяна срещу част (която следва да бъде изчислена) от извършената от работниците работа — когато съгласно колективен трудов договор работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на разстояние, по-голямо от определено, и извършената работа — която няма действителна връзка с такива транспортни услуги — вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както и при останалите работници?
2. Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, предоставена безвъзмездно, дори когато — както в случая с безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство — това не служи за цели, различни от тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи за лични цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното използване на транспортната услуга?
3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително: обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със свои собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-346/95: Blasi/Finanzamt München I, Заключение от 25 септември 1997 г.

1. Следва ли член 13Б, буква б), точка 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота (Шеста директива за ДДС) да се тълкува в смисъл, че „предоставянето на настаняване“ в хотелския сектор или в сектори със сходна функция означава само краткосрочно настаняване на гости?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
(а) Какъв период на настаняване може основателно да се счита за краткосрочен?
Престава ли да бъде „предоставяне на настаняване в хотелския сектор“, ако операторът държи помещенията на разположение за дългосрочно настаняване и това намира израз в сключването на дългосрочен договор за наем (по-дълъг от шест месеца)?
(б) Възможно ли е данъчно освобождаване по член 13Б, буква б), точка 1 за част от времето, ако се окаже, че цялото настаняване може да бъде предоставено по избор както краткосрочно, така и дългосрочно?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Въз основа на какви времеви, пространствени и концептуални критерии трябва да се определи понятието „предоставяне на настаняване“ в хотелския сектор или в сектори със сходна функция и кои от тях трябва непременно да са налице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/95: Landboden-Agrardienste/Finanzamt Calau, Заключение от 25 септември 1997 г.

1) Трябва ли земеделски производител, който през 1990 г. е намалил производството си на картофи в Бранденбург (Федерална република Германия) до такава степен, че поне двадесет процента от реколтата му от картофи не е била прибрана от него, да се счита за лице, което е предоставило на конкретен получател услуга по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота („Шестата директива“)?
2) Представлява ли субсидия, изплатена за намаляване на производството на картофи въз основа на постановлението от 13 юли 1990 г. за насърчаване на намаляването на селскостопанското производство, парично плащане, подлежащо на облагане съгласно член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Следва ли предоставената услуга да се облага с намалената ставка, предвидена в четвъртото изречение на член 12, параграф 3, буква а) от Шестата директива във връзка с приложение H към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form