Данъчни въпроси

За целите на събирането на ДДС, и по-специално на прилагането на разпоредбите, свързани с предвидените в Шеста директива случаи на освобождаване, допълнителни разходи, фактурирани от доставчик на далекосъобщителни услуги на неговите клиенти, когато последните използват определени начини на плащане, представляват ли насрещна престация за доставка от същия доставчик на неговите клиенти на услуги по обработка на плащанията, която трябва да се разглежда като самостоятелна по отношение на предоставянето на далекосъобщителни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Cruz Villalon

Английски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2010 г.

Съвместимо ли е с членове 56 ЕО и 58 ЕО национално данъчно законодателство, което допуска удържане на данък при източника върху дивиденти, изплащани на дружества от други държави членки, когато същевременно местните дружества получатели са освободени от такова облагане?
Следва ли данъчната разлика да се счита за неутрализирана, ако удържаният данък при източника може да бъде приспаднат от данъка, дължим във втората държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Определения

Mengozzi

Португалски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2010 г.

Съвместимо ли е с членове 56 и 58 ЕО национално данъчно законодателство, което предвижда удържане на данък при източника върху дивиденти, изплащани на чуждестранно дружество, докато дивиденти, изплащани на местни дружества, са освободени от такова облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Определения

Mengozzi

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Трябва ли член 28б, Е, параграф 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че:
а) взетият от човек хрущялен материал (от биопсия), който е предоставен на предприятие с цел култивиране на клетки и след това е върнат като имплантат за съответния пациент, представлява „движима материална вещ“ по смисъла на тази разпоредба;
б) извличането на ставни хрущялни клетки от хрущялния материал и последващото култивиране на клетки представляват „работа“ по движими материални вещи, по смисъла на тази разпоредба;
в) услугата вече е била предоставена на получателя под неговия „идентификационен номер за нуждите на облагането с [ДДС]“, когато този номер е посочен във фактурата на доставчика на услугата, без изобщо да е сключено изрично писмено споразумение за неговото използване?
При отрицателен отговор на един от посочените по-горе въпроси[,] трябва ли член 13, А, параграф 1, буква в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че извличането на ставни хрущялни клетки от взет от човек хрущялен материал и последващото култивиране на клетки представлява „предоставяне на медицинска помощ“, когато получените вследствие на култивирането клетки бъдат имплантирани обратно на донора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Sharpston

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Следва ли член 20, първа алинея и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че определянето на дадена сделка като вътреобщностна доставка или придобиване зависи от спазването на определен срок, в който трябва да започне или завърши превозът на разглежданата стока от държавата членка на доставката към държавата членка по местоназначение, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че става въпрос за ново превозно средство, което придобиващото физическо лице възнамерява да ползва в определена държава членка?
Кой е моментът, който трябва да се вземе предвид в случай на вътреобщностно придобиване, за да се прецени дали превозното средство е ново по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Шведски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Трябва ли член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като това по делото в главното производство, което освобождава от спорния данък дружествата със седалище на територията на държава членка и което поставя това освобождаване по отношение на дружество със седалище на територията на трета страна, но която е членка на Европейското икономическо пространство, в зависимост от съществуването на сключена спогодба за административна взаимопомощ между посочената държава членка и тази трета страна с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, или в зависимост от обстоятелството, че по силата на договор, който съдържа клауза за недопускане на дискриминация въз основа на гражданство, тези юридически лица не трябва да понасят по-голяма данъчна тежест от тази, която се прилага спрямо установените в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jaaskinen

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна на клиент, който желае да получава плащания от трети лица и която се състои в събиране на суми от банковите сметки на тези трети лица чрез системата за „директен дебит“ и в представяне на отчет пред клиента за всички получени плащания, попада в обхвата на освобождаването от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Cruz Villalon

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Допустимо ли е Република Полша да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки въз основа на член 115 от Директива 2006/112/ЕО, въпреки че не е била държава членка към 1 януари 1991 г. и не е прилагала ДДС или еквивалентен данъчен режим към тази дата?
Може ли социалнополитически съображения, като насърчаването на раждаемостта и икономическия растеж, да оправдаят прилагането на намалена ставка на ДДС за тези стоки в отклонение от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Kokott

Полски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2010 г.

1. При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които търговец, който до голяма степен е освободен от данъчно облагане, възприема структура на лизинг на активи, включваща трета страна посредник, вместо непосредствено да закупува активите, създава ли структурата на лизинг на активи или част от нея данъчно предимство, което противоречи на целта на Шеста директива, по смисъла на точка 74 от Решение […] по дело Halifax?
2. Предвид обстоятелството, че Шеста директива ДДС предвижда лизинг на активи от търговци, които са освободени изцяло или отчасти от данъчно облагане, и предвид позоваването от страна на Съда на понятието „обичайни търговски сделки“ в точки 69 и 80 от Решение по дело Halifax и в точка 27 от Решение по дело Ampliscientifica, както и липсата на такова позоваване в Решение по дело Part Service, това поведение представлява ли злоупотреба от страна на търговеца, който е освободен изцяло или отчасти от данъчно облагане, дори и в контекста на обичайните търговски сделки той да не сключва лизингови сделки?
3. Ако отговорът на втори въпрос е положителен:
(а) каква е релевантността на понятието „обичайни търговски сделки“ в контекста на точки 74 и 75 от Решение по дело Halifax: това понятие релевантно ли е по отношение на точка 74 или точка 75, или по отношение и на двете;
(б) позоваването на понятието „обичайни търговски сделки“ позоваване ли е на:
(1) сделки, които съответното данъчнозадължено лице обикновено сключва;
(2) сделки, които две или повече страни сключват при обичайни пазарни условия;
(3) сделки, които са търговски жизнеспособни;
(4) сделки, които пораждат търговски тежести и рискове, обикновено свързани със съответната търговска печалба;
(5) сделки, които нямат изкуствен характер, доколкото имат търговско съдържание;
(6) всеки друг вид или категория сделки?
4. Ако се приеме, че структурата на лизинг на активи или част от нея представлява злоупотреба, какво е подходящото преквалифициране
По-конкретно трябва ли националната юрисдикция или данъчната администрация:
(а) да не вземе предвид съществуването на трета страна посредник, и да постанови, че ДДС се дължи върху пазарната стойност на вноските;
(б) да преквалифицира лизинговата структура като пряка покупка, или
(в) да преквалифицира сделката по какъвто и да е друг начин, който националната юрисдикция или данъчната администрация счита за подходящ за възстановяване на положението, което би съществувало при липсата на сделки, представляващи злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Mazak

Гражданство на Съюза | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Недопускане на дискриминация | Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2010 г.

Противоречи ли на Договора за [ЕО], и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), на свободата на установяване (член 43 EО и сл.), на свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или на други основни права на Съюза (принципа на равно третиране на Съюза), формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“ в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива […], както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 24, параграф 2 от Шеста директива (специален режим за малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да се ползват от това освобождаване от данък, когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с Директивата?
Противоречи ли на Договора за [ЕО], и по-конкретно на забраната за дискриминация (член 12 EО), на свободата на установяване (член 43 EО и сл.), на свободното предоставяне на услуги (член 49 EО и сл.) или на други основни права на Съюза (принципа на равно третиране на Съюза), формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, както и правната уредба, с която посочената разпоредба се транспонира в националното право, доколкото вследствие на тази разпоредба граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната държава членка, не могат да се ползват от освобождаването от данък съгласно член 282 и сл. от Директивата за ДДС (специален режим за малките предприятия), а граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната държава членка, могат да се ползват от това освобождаване от данък, когато съответната държава членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с Директивата [за ДДС]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“, която се съдържа в член 24, параграф 3 и член 28и от Шеста директива?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, невалидна ли е по смисъла на член 234, първа алинея, буква б) EО формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на приложение XV, раздел IX, озаглавен „Данъци“, точка 2, буква в) [от Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и промените в Договорите, на които се основава Европейският съюз], и съответно по смисъла на член 24 от Шеста директива, да се разбира оборотът, реализиран от предприятието за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложен режимът за малките предприятия, или оборотът на предприятието, реализиран за една година на територията на целия Съюз?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на член 287 от Директивата за ДДС да се разбира оборотът, реализиран от предприятието за една година в съответната държава членка, за който се иска да бъде приложен режимът за малките предприятия, или оборотът на предприятието, реализиран за една година на територията на целия Съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Kokott