Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли разпоредбата на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че ако клиент на дружество, предоставящо консултантски услуги в областта на информатиката, повече не желае предлаганите от дружеството информационни услуги да бъдат непосредствено предоставяни от назначена на длъжност инженер-проектант служителка, тъй като тя носи ислямска забрадка, е налице основно и определящо професията изискване поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Член 5, параграф 2 от Конвенцията на ООН относно уврежданията разрешава ли нормативно установена от държавите членки специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?
Позволява ли член 7 от Директива 2000/78 установяване на специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?
Дали член 4, както и другите разпоредби на Директива 2000/78 позволяват национална правна регулация, предоставяща специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?
При отрицателни отговори на първи и трети въпрос трябва ли, за да се съобразят международните и общностните норми при изложените факти и обстоятелства по настоящото дело, да се приложи установената от националния законодател специфична предварителна закрила при уволнение на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, и спрямо държавни служители със същите увреждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
До каква степен изразът „[превози,] независимо от организатора им“, използван в член 2, точка 3 от Регламент № 1073/2009, може да се тълкува в смисъл, че редовен превоз може да бъде организиран от икономически оператор за целите на превоза на собствените му работници до местоработата им и обратно?
До каква степен изразът „редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра“, употребен в член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, може да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на работници при тяхното пътуване до местоработата им и обратно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли определението за „транспортен работник“, дадено в член 3, буква г) от Директива 2002/15 […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 3, буква g) от Закона за работниците, според която не могат да се считат за „транспортни работници“ „лицата, които въз основа на издадени на тяхно име административни разрешения предоставят […] услуги по превоз с […] превозни средства […], които са тяхна собственост или с които могат пряко да се разпореждат […]“?
Трябва ли член 3, буква д), втора алинея от Директива 2002/15 […] да се тълкува в смисъл, че ако не е изпълнено дори само едно от изискванията, установени с оглед на квалификацията „самостоятелно зает водач“, съответното лице следва да се счита за „транспортен работник“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Изключва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение национална правна уредба, позволяваща само на преподаватели с временен статут на държавен служител да бъде намалявано наполовина работното време поради липса на докторска степен, когато това не се прилага за сравними преподаватели с постоянен статут?
Могат ли бюджетни ограничения или правото на самоорганизация на администрацията да се считат за обективна причина, оправдаваща различното третиране на работници на срочен и постоянен трудов договор при такива обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли член 8, параграфи 6 и 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета да се тълкува в смисъл, че нормалните седмични почивки по смисъла на член 8, параграф 6 от този регламент не могат да се ползват в превозното средство?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: нарушава ли в случая член 8, параграфи 6 и 8 от Регламент № 561/2006 във връзка с член 19 от същия регламент установения в член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на законоустановеността в наказателното право, поради обстоятелството че посочените по-горе разпоредби на Регламент № 561/2006 не предвиждат изрична забрана нормалните седмични почивки по смисъла на член 8, параграф 6 от посочения регламент да се ползват в превозното средство?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: в този случай разрешава ли Регламент № 561/2006 на държавите членки да установят в националното си законодателство забрана за ползване в превозното средство на нормалните седмични почивки по смисъла на член 8, параграф 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Съвместимо ли е с Директивата относно прехвърлянето на предприятия при прилагането на разпоредба от колективния трудов договор на приобретателя, предвиждаща в случаите, в които определено непрекъснато прослужено време при един работодател представлява условие за удължаване на срока на предизвестие при уволнение, да не се взема предвид прослуженото при прехвърлителя време след изтичането на период от една година от прехвърлянето на предприятието, когато съгласно идентична разпоредба от приложимия за прехвърлителя колективен трудов договор работниците и служителите са имали право това прослужено време да бъде взето предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Допуска ли член 3 от Директива 2001/23 национална правна уредба, която предвижда, че в случай на прехвърляне на предприятие или стопанска дейност всички условия на труд, договорени по волята на страните и индивидуално между прехвърлителя и работника и служителя в трудовия договор, се прехвърлят непроменени върху приобретателя, все едно че самият той ги е договорил с индивидуален трудов договор с работника, когато националното право предвижда за приобретателя възможности за адаптиране както по взаимно съгласие, така и едностранно?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен като цяло или за определена група индивидуално договорени по трудовия договор между прехвърлителя и работника и служителя условия на труд:
Произтича ли от прилагането на член 3 от Директива 2001/23, че за определени договорени по волята на страните между прехвърлителя и работника и служителя условия на трудовия договор е изключено прехвърляне в непроменен вид към приобретателя и те следва да се адаптират единствено въз основа на прехвърлянето на предприятие или стопанска дейност?
3. Ако съгласно критериите, използвани при отговора на Съда на първия и втория въпрос, индивидуално, договорено в трудов договор препращане, по силата на което определени разпоредби от колективен трудов договор се включват динамично и по волята на страните към съдържанието на трудовия договор, не обвързва в непроменен вид приобретателя:
а) важи ли това и когато нито прехвърлителят, нито приобретателят са страни по колективен договор, нито са членове на такава страна, тоест когато разпоредбите на колективния трудов договор и преди прехвърлянето на предприятие или стопанска дейност без договорена по волята на страните препращаща клауза в трудовия договор нямаше да са приложими към трудовото правоотношение с прехвърлителя?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Важи ли това и когато прехвърлителят и приобретателят са предприятия от една и съща група?
II.
Допуска ли член 16 от [Хартата] приета с оглед на транспонирането на Директиви 77/187/ЕИО или 2001/23/ЕО национална правна уредба, която предвижда, че при прехвърляне на предприятие или стопанска дейност приобретателят е обвързан с условия по трудов договор, договорени по волята на страните и индивидуално от прехвърлителя с работника и служителя преди прехвърлянето на стопанска дейност, все едно че самият той ги е договорил, и тогава когато тези условия динамично включват към съдържанието на трудовия договор определени разпоредби от колективен трудов договор, който иначе не се прилага към трудовото правоотношение, след като националното право предвижда за приобретателя възможности за адаптиране както по взаимно съгласие, така и едностранно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Може ли [Меморандумът за разбирателство] да бъде считан за акт, решение, известие и др. с правна стойност в установения от Съда смисъл (решения от 3 февруари 1976 г., 59/75, Manghera и др., 59/75, EU:C:1976:14 и от 20 март 1997 г., Франция/Комисия, C‑57/95, EU:C:1997:164) и подлежи ли той на тълкуване от Съда?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли [Меморандумът за разбирателство] да се тълкува в смисъл, че с оглед намаляването на последиците от икономическата криза чрез съкращаване на разходите за персонал Европейската комисия може валидно да наложи приемането на национален закон, с който да бъде отнето правото да се получава пенсия, за която лицето е заплащало вноски в продължение на повече от 30 години, била е законно определена и е получавана до приемането на закона, с мотива че това лице получава заплата за упражняваната от него дейност въз основа на трудов договор, различна от дейността, за която лицето е придобило правото на пенсия?
3) Трябва ли [Меморандумът за разбирателство] да се тълкува в смисъл, че с оглед на намаляването на икономическата криза Европейската комисия може валидно да наложи приемането на национален закон, с който правото да се получава пенсия, за която лицето е заплащало вноски в продължение на повече от 30 години, била е законно определена и е получавана до приемането на закона, се отнема в неговата цялост за неопределено време, с мотива че това лице получава заплата за упражняваната от него дейност въз основа на трудов договор, различна от дейността, за която лицето е придобило правото на пенсия?
4) Трябва ли [Меморандумът] в неговата цялост и основно точка 5, буква г), която се отнася до реорганизацията и повишаването на ефективността на публичната администрация, да се тълкуват в смисъл, че с оглед на намаляването на икономическата криза Европейската комисия е наложила валидно приемането на национален закон, с който се въвежда забрана за съвместяване на пенсията със заплатата за пенсионираните служители от публичните институции?
5) Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата, член 6 ДЕС, член 110 ДФЕС, принципът на правната сигурност, изведен от общностното право и от съдебната практика на Съда, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, алинея втора от Закон № 554/2004, която предвижда в случаите на нарушаване на принципа на предимството на правото на Съюза възможност за преразглеждане на съдебните решения, произнесени единствено по административни спорове, и не допуска възможността за преразглеждане на национални съдебни решения, произнесени в други области (гражданска, наказателна, търговска и др.), в случаите на нарушаване на същия принцип на предимството на правото на Европейския съюз от тези последни решения?
6) Допуска ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., законодателство на държава членка, което обуславя изплащането на пенсията на магистратите от кариерата, определена на базата на вноските, които те са правили в продължение на повече от 30 години стаж в съдебната власт, с прекратяване на трудовия им договор като преподаватели по право във висшите учебни заведения?
7) Допускат ли член 6 ДЕС, член 17, алинея първа от Хартата и практиката на Съда законодателство, по силата на което се отнема правото на собственост върху пенсията, макар и то да е било определено въз основа на заплащани в продължение на повече от 30 години вноски, като отделно, за университетската си дейност, магистратите са правили и продължават да правят вноски към пенсионния фонд?
8) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., както и разпоредбите на член 2, алинея втора, буква б) от Директива 2000/78 относно равното третиране на лицата, без разлика на раса или етнически произход, и практиката на Съда решение, произнесено от Конституционния съд на държава членка, с което в рамките на контрола за конституционосъобразност на закон се определя, че правото на съвместяване на пенсията със заплатата принадлежи само на лицата, които са на мандатни длъжности, като по този начин от това право се изключват магистратите от кариерата, за които не се допуска получаване на пенсията, определена въз основа на индивидуалните им вноски в продължение на повече от 30 години, с мотива че те са запазили преподавателската си дейност във висшето юридическо образование?
9) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., и практиката на Съда законодателство, което обуславя за неопределен период от време изплащането на пенсията на магистратите, определена въз основа на вноските, които те са правили в продължение на повече от 30 години, с прекратяването на университетската им дейност?
10) Допускат ли член 6 ДЕС, в консолидираната му редакция от 2010 г., и практиката на Съда законодателство, което нарушава необходимия баланс между защитата на собствеността на лицата и изискванията на общия интерес, задължавайки само определена категория лица да понасят загуба на пенсията си на магистрати, с мотива че извършват преподавателска дейност в университети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 21 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО — и предвид член 28 от Хартата на основните права — да се тълкува в смисъл, че
а) залегналата в колективен договор норма, която предвижда за периодите на заетост в началото на кариерата по-дълъг период за повишаване и по този начин затруднява повишаването в следващата длъжностна степен, представлява непряка дискриминация, основана на възраст,
б) и при утвърдителен отговор на горния въпрос да се тълкува в смисъл, че по-специално с оглед малкия професионален опит в началото на кариерата такава норма е подходяща и необходима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕКолко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.