всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка в случай на нарушение, може да се прилага само спрямо лицето, което е извършило нарушението?
С други думи: предвид член 18 от Регламент № 561/2006 трябва ли да се счита, че национална правна уредба, съгласно която мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка, се прилага спрямо лице (физическо или юридическо), за което в хода на административното производство не е установено, че е извършило нарушение, е в противоречие със задължението на държавите членки, предвидено в член 19, параграф 1, първо изречение от същия регламент?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, приложена спрямо трето лице (физическо или юридическо) за нарушение, извършено от друго лице, без да е установено, че нарушението е извършено от това трето лице, представлява санкция, наложена на последното, независимо от наименованието на тази мярка?
При утвърдителен отговор на втория въпрос противоречи ли на забраната за двойна преценка, предвидена в член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006, национална правна уредба, която за целите на изпълнението на санкция, наложена за нарушение, извършено от водач на превозно средство, позволява да се наложи спрямо друго лице (физическо или юридическо) санкция в материалния смисъл на думата, независимо от наименованието „мярка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Съответства ли национална правна уредба, която предоставя право на участие в план за оценяване и получаване на материален стимул само на учители на постоянен трудов договор, а изключва временно наетите учители, на принципа на недопускане на дискриминация съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение по Директива 1999/70/ЕО?
Възможно ли е различното третиране между учители на постоянен и срочен трудов договор по отношение на условията за наемане на работа да бъде оправдано от обективни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е национално законодателство да обосновава подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор единствено с непостоянния характер на функциите поради колебания в обема на дейностите на контролираните предприятия?
Възможно ли е подновяването на срочни трудови договори в очакване на изхода от конкурсни процедури да съответства на изискванията за „обективна причина“ по смисъла на Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при злоупотреба със срочни трудови договори не предоставя общо на срочно наетия помощен персонал с нормативно установен статут или на временно наетите в публичната администрация служители, за разлика от наетите на трудов договор с администрацията в подобни случаи, правото на запазване на правоотношението като работници с трудов договор за неопределено време, които не са назначени за постоянно, т.е. правото да заемат временно свободната длъжност до редовното ѝ заемане или съкращаването ѝ в съответствие с предвидените в закона процедури?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли принципът на еквивалентност да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да приеме за сходни двете положения — на наетите на срочен трудов договор с администрацията и на срочно наетия помощен персонал с нормативно установен статут или на временно наетите в публичната администрация служители, когато е налице злоупотреба със срочни трудови договори или освен идентичността на работодателя, идентичността или сходството на извършваните услуги и определената продължителност на трудовия договор националният съд следва да вземе предвид и други критерии, като например особеното естество на трудовото или служебно правоотношение на заетото лице или правото на администрацията да се самоорганизира, които обосновават различно третиране на двете положения?
При отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че подходящата санкция трябва да се разгледа и определи в същото производство — в което се установява злоупотребата при използването на срочни трудови договори — чрез съответните процесуални действия, в рамките на които страните могат да искат, твърдят и доказват това, което считат за необходимо за целта, или напротив, посоченият принцип допуска насочването на увреденото лице за тази цел към ново административно или съответно съдебно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли обезщетението при прекратяване на временен [трудов] договор да се счита за спадащо към условията за наемане на работа, до които се отнася клауза 4, параграф 1 от [Рамковото споразумение]?
Ако посоченото обезщетение трябва да се счита за спадащо към [посочените] условия[…] за наемане на работа, трябва ли работникът, сключил, съответно установил директно с работодателя трудов договор или трудово правоотношение, чието прекратяване е обусловено от обективни условия като настъпване на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определено събитие, да получи същото обезщетение, каквото би получил работник със сходен постоянен договор при прекратяване на договора му по обективни причини?
Ако работникът със срочен договор има право на същото обезщетение, каквото би получил работник с постоянен договор при прекратяване на договора му по обективни причини, трябва ли да се счита, че член 49, параграф 1, буква c) от Статута на работниците транспонира правилно Директива 1999/70[…], или е дискриминационен и противоречи на директивата, като накърнява нейната цел и полезното ѝ действие?
Ако няма обективни причини за лишаване на работниците с договори за временно заместване от право на обезщетение при прекратяване на срочните им трудови договори, дискриминационно ли е установяването по отношение на тези работници, в Закона за статута на работниците, на условия за наемане на работа, различни не само от условията за наемане на работа на работниците с постоянни договори, но и от тези на останалите работници със срочни договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, като разглежданата в главното производство от органите на съответната държава членка, по такъв начин, че подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор на здравеопазването се разглежда като обосновано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза, поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които позволяват подновяването, за да се осигури изпълнението на дейности с временен, конюнктурен или извънреден характер, и че администрацията разполага със свобода на преценка да реши да създаде щатни длъжности, като прекрати правоотношенията с персонала с нормативноустановен статут?
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която изисква да се прекрати договорното правоотношение на датата, предвидена в срочния договор, и да се изплатят полагаемите се обезщетения, без да се изключва възможността за евентуално ново назначаване?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба като разглежданата по главното производство, с която се отказва каквото и да било обезщетение за прекратяването на трудовите договори с помощния персонал с нормативноустановен статут, при положение че подобно обезщетение се предоставя на работниците, които се намират в сходно положение и са назначени по трудови договори за наемане на помощен персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Противоречи ли на член 8 от Директива 2008/94/ЕО или на друга разпоредба от правото на Съюза тълкуването на разпоредба от националното право, по силата на което депозираните при работодателя дължими вземания за трудови възнаграждения с цел да бъдат внесени в пенсионен фонд на определена дата, но невнесени от него по отделна сметка, не попадат в обхвата на правото да се иска изключването им от масата на несъстоятелността на работодателя, съгласно член 47 от Кодекса за несъстоятелността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 да се тълкуват в смисъл, че „достъп до заетост или упражняване на занятие“ търси и лице, от чиито документи за кандидатстване е видно, че целта му е не наемане на работа и заетост, а само придобиване на качеството на кандидат, за да претендира обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Може ли положение, в което качеството на кандидат е придобито не с цел наемане на работа и заетост, а за да се претендира обезщетение, да се квалифицира като злоупотреба с право по правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Определянето на възрастова граница от 35 години, като условие за участие в конкурс за длъжността полицай в полицията на Баската автономна област, съответства ли на тълкуването на член 2, параграф 2, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което лишава от право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск работника, трудовото правоотношение на когото е прекратено поради подадената от него молба за пенсиониране и който не е могъл да изчерпи правото си на платен годишен отпуск преди прекратяването на това трудово правоотношение
При утвърдителен отговор, следва ли националното законодателство в приложение на член 7 от Директива 2003/88 да предвижда в полза на работник, който в нарушение на тази разпоредба няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правила за упражняване на това право, по-благоприятни от произтичащите от Директива 2003/88, по-специално от гледна точка на размера на обезщетението, което трябва да му бъде отпуснато?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15152535455187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form