всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-180/14: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по Директива 2003/88/ЕО относно максималната продължителност на седмичното работно време и минималната продължителност на междудневната почивка, включително предоставянето на равностоен компенсационен период на почивка непосредствено след положения труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/14: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Съвместима ли е гръцката правна уредба с изискването за максимална средна седмична продължителност на работното време от 48 часа, включително за лекарите в специализация?
Гарантира ли гръцкото законодателство предоставянето на минимален ежедневен период на почивка или еквивалентен компенсаторен период на почивка, който следва незабавно след работното време, както изисква правото на Съюза?
Осигурява ли гръцкото законодателство на лекарите минимален непрекъснат седмичен период на почивка от 24 часа, съгласно изискванията на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-407/14: Arjona Camacho, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Трябва ли член 18 от Директива 2006/54 да се тълкува в смисъл, че за да бъде вредата, която дадено лице твърди, че е претърпяло в резултат на основана на пола дискриминация, действително възстановена или обезщетена така, че да е налице възпиращ ефект, на това лице трябва да се присъди, освен обезщетение за претърпените вреди, още и наказателно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/14: Aira Pascual и др., Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива попада положение, при което публично предприятие, натоварено с икономическата дейност по обработка на интермодални транспортни единици, възлага с договор за управление на публични услуги извършването на тази дейност на друго предприятие, като му предоставя на разположение принадлежащите му необходими инфраструктура и оборудване, след което решава да прекрати този договор, без да поеме персонала на последното предприятие, с мотива че самото то вече ще извършва посочената дейност със собствения си персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/14: DI, Заключение от 25 ноември 2015 г.

1) Общият принцип на правото на Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст, допуска ли правна уредба като датското законодателство, съгласно което работниците нямат право да получат обезщетение при уволнение, ако имат право на дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
2) Налице ли е съответствие с правото на Съюза, ако датски съд — сезиран с иск, с който работник иска от работодател от частния сектор да му изплати обезщетение при уволнение, при положение че описаната в първия въпрос датска правна уредба освобождава работодателя от това задължение, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст — извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд достигне до извода, че принципът за недопускане на дискриминация, основана на възраст, отстъпва пред принципа на правна сигурност, в резултат на което съгласно националното право работодателят бил освободен от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от държавата поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/15: Plaza Bravo, Определение от 17 ноември 2015 г.

Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба, която намалява максималния размер на обезщетението за безработица с коефициент за работа при непълно работно време?
Представлява ли непряка дискриминация по пол национална правна уредба, при която максималният размер на обезщетението за безработица се определя пропорционално на работното време на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/14: Knauer, Заключение от 12 ноември 2015 г.

Допуска ли член 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност възможността при определянето на основата за изчисляване на здравноосигурителните вноски, дължими в държавата членка на пребиваване на лице, получаващо пенсии по законодателството на две или повече държави членки, като равностойни на обезщетенията за старост, изплащани съгласно законоустановената основна пенсионна схема на държавата членка на пребиваване, и следователно като подлежащи на включване в посочената основа да се разглеждат обезщетенията за старост, изплащани от допълнителна професионална пенсионна схема на друга държава — членка на Съюза или на ЕИП, която схема е посочена в направената от тази държава декларация по член 9, параграф 1 от същия регламент, при положение че, подобно на изплащаните пенсии в държавата членка на пребиваване, тези обезщетения имат за цел да осигурят на лицата, които имат право на тях, съответен жизнен стандарт, какъвто са имали преди пенсионирането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/14: Pujante Rivera, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците на трудов договор, сключен за определен срок или за извършване на конкретни задачи, трябва да се считат за част от работниците, които по смисъла на тази разпоредба „нормално“ работят в рамките на съответната организация?
За да се установи наличието на „колективно уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59, което би довело до прилагането на тази директива, трябва ли съдържащото се във втората алинея на тази разпоредба условие да „са уволнени най-малко пет работници“ да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася не до случаите на прекратяване на трудовите договори, приравнени на уволнения, а изключително до уволненията в тесен смисъл?
Трябва ли Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че същественото изменение на главните елементи на трудовия договор, извършено от работодателя едностранно и в ущърб на работника по причини, несвързани с този работник, попада в рамките на понятието „уволнение“ по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/14: Greenfield, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/14: Târșia, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.

Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6 ДЕС, член 110 ДФЕС и установеният от правото на Съюза и практиката на Съда принцип на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, параграф 2 от Закона за производството по административни спорове, която предвижда възможност за отмяна на влезлите в сила решения на националните съдилища, постановени в нарушение на принципа на предимство на правото на Съюза, само ако са по административни дела, и изключва възможността за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на националните съдилища, постановени в нарушение на посочения принцип на предимство на правото на Съюза, ако са по други дела (граждански, наказателни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15253545556183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form