всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-473/99: Комисия/Австрия, Заключение от 5 април 2001 г.

Неизпълнение на задълженията по Директива 95/30/ЕО чрез неиздаване в определения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното прилагане

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/99: Gharehveran, Заключение от 29 март 2001 г.

1. Следва ли изключението, което се прилага за Швеция съгласно член 1, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател, да се тълкува в смисъл, че съгласно шведската съдебна практика, както се е развила и е била приложима до 1 юли 1994 година, изключението се прилага и за работник, който сам не е притежавал дял от предприятието, но негов близък роднина е притежавал съществен дял от това предприятие?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Държава членка е транспонирала Директива 80/987/ЕИО на Съвета и е определила държавата като отговорна за изплащането на вземанията на работник срещу работодател, който е обявен в несъстоятелност. В такъв случай има ли директивата такова действие, че работникът може да претендира право на гарантирано възнаграждение, без да се съобразява с национална разпоредба, която изключва определени групи работници от правото на гарантирано възнаграждение, но която не е съвместима с изключението по директивата, приложимо за държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-62/99: Bofrost*, Съдебно решение от 29 март 2001 г.

Следва ли член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 94/45/ЕО на Съвета от 22 септември 1994 година да се тълкува в смисъл, че правото на информация, предвидено в него, съществува дори когато все още не е установено дали съществува контролиращо предприятие по смисъла на член 3 от Директива 94/45/ЕО в група предприятия по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 94/45/ЕО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Обхваща ли правото на информация по член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 94/45/ЕО също така правото на работнически съвет да поиска от съответното предприятие информация, която поражда презумпцията, посочена в член 3, параграф 2 от Директива 94/45/ЕО?
Обхваща ли член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 94/45/ЕО също така правото на работнически съвет да поиска документи от предприятие с цел изясняване и обяснение на такава информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/99: Menauer, Заключение от 27 март 2001 г.

Следва ли член 119 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове трябва да се считат за работодатели и да са длъжни да третират мъжете и жените равнопоставено по отношение на изплащането на допълнителни професионални пенсии, дори когато ощетените служители имат право, което е обезпечено срещу несъстоятелност и изключва дискриминация, спрямо органа, който е пряко отговорен за предоставянето на пенсията, тоест техния работодател като страна по трудовия договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/99: Brunnhofer, Заключение от 15 март 2001 г.

1) При преценката дали работата е „еднаква работа“ или представлява „същата длъжност“ по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора за ЕО или е „същата работа“ или „работа, на която се придава еднаква стойност“ по смисъла на Директива 75/117/ЕИО, достатъчно ли е, когато индивидуалните трудови договори предвиждат добавки към възнаграждението, определено с колективен трудов договор, да се установи дали двамата сравнявани работници са класифицирани в една и съща длъжностна категория по колективния трудов договор?
2) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен: В описаната в въпрос 1(a) ситуация, представлява ли същата класификация по колективния трудов договор доказателство за еднаква работа или работа с еднаква стойност по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора и на Директива 75/117/ЕИО, с което се възлага на работодателя да докаже, че работата е различна?
3) Може ли работодателят да се позовава на обстоятелства, които не са взети предвид в колективните трудови договори, за да оправдае разлика във възнаграждението?
4) Ако отговорът на въпрос 1(a) или 1(b) е положителен: Приложимо ли е това и когато класификацията в длъжностната категория по колективния трудов договор се основава на много общо формулирано длъжностно описание?
5) Основават ли се член 119 (сега член 141) от Договора и Директива 75/117/ЕИО на определение на „работник“, което е уеднаквено поне дотолкова, доколкото задълженията на работника по трудовия договор зависят не само от общо определени стандарти, но и от индивидуалните способности на работника?
6) Следва ли член 119 (сега член 141) от Договора и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че определянето на различно възнаграждение може да бъде обективно оправдано от обстоятелства, които могат да бъдат установени само ex post facto, като например конкретното изпълнение на работата от даден работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/99: Griesmar, Заключение от 22 февруари 2001 г.

1. Представляват ли пенсиите, предоставяни по френската схема за пенсиониране на държавни служители, възнаграждение по смисъла на член 119 от Договора от Рим (сега член 141 от Договора за създаване на Европейската общност)
Ако да, с оглед на изискванията на параграф 3 от член 6 от Споразумението, приложено към Протокол № 14 относно социалната политика, нарушава ли принципа на равно заплащане разпоредбата на член L. 12, буква b) от Кодекса за гражданските и военните пенсии
2. Ако член 119 от Договора от Рим не е приложим, възпрепятстват ли разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 година Франция да поддържа в сила разпоредби като член L. 12, буква b) от Кодекса за гражданските и военните пенсии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/99: Lange, Съдебно решение от 8 февруари 2001 г.

1. Прилага ли се член 2, параграф 2, буква и) от Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците за условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение, и по отношение на споразумения, с които работникът поема по принцип задължение да полага извънреден труд?
2. Следва ли национално законодателство, транспониращо Директива 91/533, да се тълкува в смисъл, че прави споразуменията неприложими и по същество, когато те не само не отговарят на изискваната от тази разпоредба точност, но и предоставят на работодателя определени едностранни права, чието съдържание е неясно определено?
3. а) За да се осигури тълкуване в съответствие с правото на Общността, изисква ли Директива 91/533 националните принципи, съгласно които страна, която не изпълнява законовите си задължения за предоставяне на документи, се счита за възпрепятствала събирането на доказателства, да се прилагат и когато работодателят не е предоставил информация съгласно Директива 91/533?
б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, изключва ли третият абзац на член 6 от Директива 91/533 прилагането на националните принципи на правото по начина, описан в буква (а) по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/99: BECTU, Заключение от 8 февруари 2001 г.

1) Следва ли изразът „в съответствие с условията за придобиване на право на такъв отпуск и за предоставянето му, определени от националното законодателство и/или практика“ в член 7 от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме национално законодателство, съгласно което: а) работникът не започва да придобива права на платен годишен отпуск, предвиден в член 7 (или да се ползва от каквито и да било произтичащи от това предимства), докато не е завършил определен квалификационен период на заетост при същия работодател; но б) след като този квалификационен период е завършен, неговата заетост през този период се взема предвид при изчисляване на правото му на отпуск?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, кои са факторите, които националният съд следва да вземе предвид, за да определи дали определен квалификационен период на заетост при същия работодател е законосъобразен и пропорционален
По-специално, допустимо ли е държава членка да вземе предвид разходите за работодателите, произтичащи от предоставянето на тези права на работници, които са наети за по-малко от квалификационния период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/99: Liikenne, Съдебно решение от 25 януари 2001 г.

Следва ли ситуация, при която експлоатацията на автобусни линии преминава от едно автобусно предприятие към друго в резултат на процедура за възлагане на обществена поръчка по Директива 92/50/ЕИО относно обществените услуги, да се счита за прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/98: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на Гръцката република поради неприемане или неуведомяване на Комисията в предвидения срок за мерките, необходими за транспониране на Директива 96/97/ЕО относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните схеми за социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form