Социална политика

Дело C-5/00: Комисия/Германия, Заключение от 28 юни 2001 г.

Неправилно транспониране на задълженията по член 9, параграф 1, буква а) и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 89/391/ЕИО, доколкото германското законодателство освобождава работодателите с 10 или по-малко работници от задължението да съхраняват документи, съдържащи резултатите от оценката на риска за безопасността и здравето при работа.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Geelhoed

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Немски

Дело C-381/99: Brunnhofer, Съдебно решение от 26 юни 2001 г.

1. При преценката дали работата е „еднаква работа“ или представлява „същата длъжност“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕО (сега член 141 ЕО) или е „същата работа“ или „работа, на която се придава еднаква стойност“ по смисъла на Директива 75/117/ЕИО, достатъчно ли е, когато индивидуалните трудови договори предвиждат добавки към възнаграждението, определено с колективен трудов договор, да се установи дали двамата сравнявани работници са класифицирани в една и съща длъжностна категория по колективния трудов договор?
2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен: В описаната в въпрос 1(а) ситуация, представлява ли еднаквата класификация по колективния трудов договор доказателство за еднаква работа или работа с еднаква стойност по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора и на Директива 75/117/ЕИО, с което се възлага на работодателя да докаже, че работата е различна?
3. Може ли работодателят да се позове на обстоятелства, които не са взети предвид в колективните трудови договори, за да оправдае разлика във възнаграждението?
4. Ако отговорът на въпрос 1(а) или 1(б) е положителен: Прилага ли се това също така, ако класификацията в длъжностната категория по колективния трудов договор се основава на длъжностна характеристика, формулирана в много общи термини?
5. Основават ли се член 119 (сега член 141) от Договора и Директива 75/117/ЕИО на определение за „работник“, което е поне уеднаквено дотолкова, доколкото задълженията на работника по трудовия договор зависят не само от общо определени стандарти, но и от индивидуалните способности на самия работник?
6. Следва ли член 119 (сега член 141) от Договора и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че определянето на различно възнаграждение може да бъде обективно оправдано от обстоятелства, които могат да бъдат установени само ex post facto, като например конкретното изпълнение на работата от даден работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Geelhoed

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-173/99: BECTU, Съдебно решение от 26 юни 2001 г.

Следва ли изразът „в съответствие с условията за придобиване и предоставяне на такъв отпуск, определени от националното законодателство и/или практика“ в член 7 от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме национално законодателство, съгласно което:
а) работникът не започва да придобива права на платен годишен отпуск, посочен в член 7 (или да извлича каквито и да било ползи, произтичащи от това), докато не е изтекъл квалификационен период на заетост при същия работодател; но
б) след като този квалификационен период е изтекъл, неговата заетост по време на квалификационния период се взема предвид при изчисляването на правото му на отпуск?
Ако отговорът на първия въпрос е „да“, кои са факторите, които националният съд следва да вземе предвид, за да определи дали определен квалификационен период на заетост при същия работодател е законосъобразен и пропорционален
По-специално, допустимо ли е държава членка да вземе предвид разходите за работодателите за предоставяне на тези права на работници, които са наети за по-малко от квалификационния период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Tizzano

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-473/99: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 14 юни 2001 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Австрия по Директива 95/30/ЕО, като не са приети в предвидения срок всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Geelhoed

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Немски

Дело C-438/99: Jiménez Melgar, Заключение от 7 юни 2001 г.

1. Член 10 от Директива 92/85/ЕИО достатъчно ясен, точен и безусловен ли е, за да има пряко действие?
2. Като предвижда, че „държавите членки вземат необходимите мерки за забрана на уволнението на работнички ... [които са бременни, родили или кърмещи], през периода от началото на тяхната бременност до края на отпуска по майчинство ..., освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното състояние“, изисква ли член 10 от Директивата държавите членки да определят по специфичен и изключителен начин допустимите основания за уволнение на работничка, която е бременна, родила или кърмеща, така че да въведат в националното законодателство, наред с общите правила за прекратяване на трудовите договори, и специален, изключителен и по-ограничен набор от правила изрично за тези случаи, в които работничката е бременна, родила или кърмеща?
3. Какви последици има член 10 от Директивата по отношение на отказа на работодателя да поднови срочен трудов договор на бременна жена при същите обстоятелства, които са съществували при предходните договори
Засяга ли член 10 от Директивата защитата, на която се ползва бременна жена в рамките на временни трудови правоотношения и ако да, по какъв начин, според какви параметри и в каква степен?
4. Когато член 10 от Директивата предвижда, че уволнението на работничка, която е бременна, родила или кърмеща, се извършва „където е приложимо, при условие че компетентният орган е дал съгласието си“, изисква ли Директивата работничка, която е бременна, родила или кърмеща, да бъде уволнена само чрез специална процедура, при която съответният компетентен орган дава предварително съгласието си за уволнението, което работодателят желае да извърши?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Tizzano

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-49/00: Комисия/Италия, Заключение от 31 май 2001 г.

Неправилно транспониране на задължението за оценка на всички рискове за здравето и безопасността на работното място, предвидено в член 6, параграф 3, буква а) от Директива 89/391/ЕИО
Неправилно транспониране на задължението за задължително използване на външни услуги за защита и превенция при липса на компетентен персонал в предприятието, съгласно член 7, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО
Неправилно транспониране на задължението за определяне на необходимите способности и пригодност на лицата, отговорни за защитата и превенцията на професионалните рискове, съгласно член 7, параграфи 5 и 8 от Директива 89/391/ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Stix-Hackl

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Италиански

Дело C-206/00: Mouflin, Заключение от 15 май 2001 г.

1) Пенсиите, предоставяни по френската схема за пенсиониране на държавни служители, представляват ли „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора от Рим (сега член 141 от Договора за създаване на Европейската общност)
Ако да, нарушава ли принципа на равно възнаграждение разпоредбата на член L. 24-1-3o от Кодекса за гражданските и военните пенсии
2) Ако член 119 от Договора от Рим не е приложим, препятстват ли разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 година Франция да поддържа в сила разпоредби като тези на член L. 24-1-3o от Кодекса за гражданските и военните пенсии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Alber

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-133/00: Bowden и др., Заключение от 8 май 2001 г.

1. Като се има предвид, че информираното становище на отговорните органи, че е необходима промяна, ако дадена законодателна разпоредба трябва да постигне определен ефект, вероятно е съвместимо само със становището, че разпоредбата преди промяната не постига този ефект, и като се има предвид също така изразените по-рано становища на Икономическия и социален комитет, Европейския парламент, Комисията и Общата позиция на Съвета относно изключенията по член 1, параграф 3 от Директива 93/104/ЕИО, които предполагат, че все още съществува изключение от ползите на директивата за всички, които работят в сектора на автомобилния транспорт, но че такова изключение е напълно неоправдано, доколко можем да заключим от такива незаконосъобразни материали или че: (a) към момента правилното тълкуване на текста на член 1, параграф 3 е такова, което изключва всички такива лица, или (b) че такова тълкуване не би представлявало справедливо и целесъобразно тълкуване на члена
2. Какъвто и да е отговорът на въпрос 1, ако при изпълнение на задачата си да тълкуваме националното си законодателство в светлината на текста и целта на директивата, се сблъскаме с това, което считаме за широка цел („всеки работник в Европейската общност ще има право на ... платен годишен отпуск“), но също така, с не по-малка важност в същата разпоредба, текст („се прилага за всички сектори на дейност ... с изключение на ... автомобилния транспорт“), който изглежда значително подкопава тази широка цел, поне по фактите по настоящото дело, имаме ли право (и ако да, по силата на какви принципи) да прилагаме националното си законодателство към фактите по конкретния случай така, че да дадем ефект на тази широка цел, независимо от ясния текст, който изглежда изключва тази цел по такива факти
3. За да поставим подобни въпроси по-малко абстрактно, всички работници, заети в сектора на автомобилния транспорт, посочен в член 1, параграф 3, непременно ли са изключени от приложното поле на Директива 93/104
4. Ако не всички такива работници са непременно изключени, какъв критерий следва да приложи националният съд, за да определи кои работници, заети в сектора на автомобилния транспорт, са изключени по член 1, параграф 3 и кои не са?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Tizzano

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-110/00: Комисия/Австрия, Заключение от 3 май 2001 г.

Неизпълнение на задълженията по Директива 97/59/ЕО чрез неприемане на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби в предвидения срок.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Geelhoed

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Немски

Дело C-111/00: Комисия/Австрия, Заключение от 5 април 2001 г.

Неизпълнение от страна на Република Австрия на задълженията, произтичащи от Директива 97/65/ЕО, поради неизприемане на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното транспониране в националното право в определения срок.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Geelhoed

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Немски

<<< 1…129 130131132 133…183 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.