всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-49/98: Finalarte и др., Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

1. Следва ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО (сега съответно член 49 ЕО и член 50 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на предприятие със седалище в друга държава членка, което предоставя услуга на територията на първата държава членка, да спазва национални разпоредби като тези, предвидени в § 1, параграф 3, първо изречение от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), съгласно които работниците, командировани от предприятието за целите на тази услуга, получават право на платен отпуск, при условие че, от една страна, работниците не разполагат със съществено еквивалентна защита съгласно разпоредбите на държавата членка, в която работодателят им е установен, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка им предоставя реално предимство, което съществено допринася за тяхната социална защита, и от друга страна, прилагането на разпоредбите на първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от общ интерес?
2. a) Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО държавна разпоредба, съгласно която се предоставя по-дълъг платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, и която по време на командироването се прилага и за работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги, установени в други държави членки?
b) В степента, в която това е обосновано поради обективни различия между, от една страна, предприятия със седалище в Германия и, от друга страна, предприятия със седалище в други държави членки, допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национални разпоредби, които предоставят на първите предприятия право на възстановяване от фонда за отпуск на сумите, изплатени като обезщетение за отпуск и допълнителни плащания, докато разпоредбите не предоставят това право на вторите предприятия, а вместо това предоставят на командированите работници пряко вземане към този фонд?
c) Следва ли националният съд, с оглед на принципа на пропорционалност, да определи видовете информация, които германските органи могат законно да изискват от доставчици на услуги със седалище извън Германия
За тази цел националният съд следва да направи преценка дали обективни различия между положението на предприятия със седалище в Германия и положението на предприятия със седалище извън Германия обективно налагат допълнителната информация, която се изисква от последните предприятия?
3. Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национална уредба, съгласно която всички предприятия със седалище в други държави членки, които предоставят услуги в строителния сектор на територията на първата държава членка, са обхванати от режима за платен отпуск, докато предприятия със седалище в първата държава членка, които извършват само част от дейността си в този сектор, не са всички обхванати от режима за своите работници, заети в този сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/01: Dory, Определение от 24 октомври 2001 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда искания за временни мерки в рамките на преюдициално производство?
Задължени ли са националните съдилища да предоставят временна правна защита по искания, основани на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/99: Gharehveran, Съдебно решение от 18 октомври 2001 г.

Следва ли точка G от раздел I на приложението към Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател да се тълкува в смисъл, че позволява на Кралство Швеция да изключи от кръга на лицата, обхванати от гаранцията за изплащане на възнаграждения, предвидена в Директивата, работници, чиито близки роднини са притежавали, по-малко от шест месеца преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поне 20% от дяловете на дружеството, което ги е наемало, когато самите работници не са притежавали никакъв дял в капитала на това дружество?
Когато държава членка е определила себе си като отговорна за изпълнението на задължението за удовлетворяване на вземанията за възнаграждение, гарантирани по силата на Директивата, има ли служител, чийто съпруг е бил собственик на дружеството, което го е наемало, право да се позове пред национален съд на правото да претендира възнаграждение срещу съответната държава членка, независимо от факта, че в нарушение на Директивата законодателството на тази държава членка изрично изключва от кръга на лицата, обхванати от гаранцията, служители, чиито близки роднини са били собственици на поне 20% от дяловете на дружеството, но които самите не са притежавали никакъв дял в капитала на това дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/00: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Австрия по член 2 от Директива 97/59/ЕО, като не са приети и/или нотифицирани в срок всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/00: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Австрия по член 2 от Директива 97/65/ЕО, като не са приети и/или нотифицирани в срок всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/99: Menauer, Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.

Следва ли член 119 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове трябва да се считат за работодатели и да бъдат задължени да третират мъжете и жените еднакво по отношение на изплащането на служебни пенсии за старост, дори когато ощетените служители имат право, което е гарантирано срещу несъстоятелност и изключва дискриминация, спрямо органа, който е пряко отговорен за предоставянето на пенсията, тоест работодателя като страна по трудовия договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/00: Bowden и др., Съдебно решение от 4 октомври 2001 г.

Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 93/104/ЕО да се тълкува в смисъл, че всички работници, заети в сектора на автомобилния транспорт, включително административният персонал, са изключени от приложното поле на тази директива и, ако не, какви критерии следва да прилага националният съд, за да определи кои работници, заети в сектора на автомобилния транспорт, са изключени от приложното поле на директивата и кои не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-438/99: Jiménez Melgar, Съдебно решение от 4 октомври 2001 г.

1. Явява ли се член 10 от Директива 92/85/ЕИО достатъчно ясен, точен и безусловен, за да има директен ефект?
2. Като предвижда, че „държавите членки вземат необходимите мерки за забрана на уволнението на работнички ... [които са бременни, родили или кърмят] за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство ..., освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното състояние“, изисква ли член 10 от Директивата държавите членки да определят по конкретен и изключителен начин допустимите основания за уволнение на работничка, която е бременна, родила или кърми, така че да въведат в националното законодателство, наред с общите правила за прекратяване на трудовите договори, допълнителен специален, изключителен и по-ограничен набор от правила изрично за тези случаи, когато работничката е бременна, родила или кърми?
3. Какви са последиците от член 10 от Директивата по отношение на отказа на работодателя да поднови срочен трудов договор на бременна работничка при същите обстоятелства, които са съществували при предходните договори
Засяга ли член 10 защитата, на която се ползва бременна работничка в контекста на временни трудови правоотношения и ако да, по какъв начин, според какви параметри и в каква степен?
4. Когато член 10 от Директивата предвижда, че уволнението на работничка, която е бременна, родила или кърми, може да се извърши „където е приложимо, при условие че компетентният орган е дал своето съгласие“, изисква ли Директивата уволнението на такава работничка да се извършва само чрез специална процедура, при която съответният компетентен орган дава своето съгласие преди уволнението, което работодателят възнамерява да извърши?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/00: Temco, Заключение от 27 септември 2001 г.

1. Прилага ли се член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година в ситуация, при която предприятие А сключва договор с предприятие Б за почистване на своите индустриални обекти и предприятие Б възлага тази работа на предприятие В, което, след като загуби договора, сключен от предприятие Б, уволнява целия си персонал с изключение на четири лица, след което предприятие Г получава договора от предприятие А, наема част от персонала на предприятие В по силата на колективен трудов договор, но не поема никакви активи на предприятие В, което продължава да съществува и да осъществява целите, за които е създадено?
2. В случай че предприятие В се счита за прехвърлител, въпреки че продължава да съществува, изключва ли посочената директива възможността то да запази определени работници на служба при себе си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/00: Комисия/Германия, Заключение от 12 юли 2001 г.

Нарушение на задълженията по член 9, параграф 1, буква а) и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 89/391/ЕИО, доколкото Федерална република Германия освобождава работодателите с 10 или по-малко работници от задължението да водят документация, съдържаща резултатите от оценката на риска за безопасността и здравето при работа.
Неправилно транспониране на Директивата поради предоставяне на правомощие на федералния министър съгласно § 14, параграф 2 от Arbeitssicherheitsgesetz да освобождава определени категории предприятия от задълженията по § 3 и § 6 от същия закон.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form