всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-52/98: Tudor Stone, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на немската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командировани работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от чуждестранни работодатели спрямо германските работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяване на приложното поле на Директива 96/71/ЕО така, че да се оправдае или наложи прилагането на спорните национални разпоредби.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/98: Oliveira Rocha, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на немската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо работодатели, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командировани работници.
Недопустимост на различно третиране при изплащането на отпускното обезщетение и при задължението за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на различно определяне на понятието „предприятие“ за целите на прилагането на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО като позволяващо или изискващо прилагането на спорните немски разпоредби.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/98: Turiprata, Заключение от 13 юли 2000 г.

Нарушение на свободното предоставяне на услуги чрез прилагане на немската система за отпуск и отпускни каси спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, установен с Директива 93/104/ЕО, и различни процедури за изплащане на отпускните и за предоставяне на информация от чуждестранни работодатели
Директна дискриминация чрез различно определяне на понятието „предприятие“ за чуждестранни и местни работодатели, което води до неравнопоставено третиране на смесени предприятия
Недопустимост на разширяване на приложното поле на националните разпоредби въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато тези разпоредби противоречат на разпоредбите на Договора

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/98: Engil, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО (сега членове 49 и 50 ДФЕС).
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширни задължения за предоставяне на информация за работодатели, установени в други държави членки, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО.
Недопустимост на национална разпоредба, която определя всички командировани работници като предприятие за целите на приложното поле на колективните трудови договори, докато за германските работодатели се прилага различно определение на предприятието, което води до различно третиране на смесени предприятия.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО в смисъл, че позволява или изисква прилагането на разпоредби, които противоречат на членове 59 и 60 от Договора за ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/98: dos Santos Sousa, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускни към предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с принципа на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различното третиране по отношение на изплащането на отпускните и задълженията за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на определянето на понятието „предприятие“ по различен начин за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяването на приложното поле на германската система за отпуск и отпускни въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато това противоречи на разпоредбите на Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/98: Portugaia Construções, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен годишен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от работодатели, установени в други държави членки, спрямо германските работодатели.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори, което води до по-неблагоприятно третиране на предприятия, установени в други държави членки.
Недопустимост на разширяване или разрешаване на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, ако тя противоречи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/98: Santos & Kewitz Construções, Заключение от 13 юли 2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на задължението за прилагане на по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, както и на различната процедура за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширното задължение за предоставяне на информация за чуждестранните работодатели, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на различното определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на разширителното тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, което би позволило или изисквало прилагането на национални разпоредби, противоречащи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/98: Finalarte и др., Заключение от 13 юли 2000 г.

1. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от национална правна уредба — първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG — която разширява приложението на разпоредбите на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, относно събирането на вноски и предоставянето на обезщетения във връзка с правото на работниците на платен отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, и по този начин разпоредбите на тези договори относно схемата, която трябва да се спазва в това отношение, към работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилагат тези колективни трудови договори?
2. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от второто изречение на параграф 1, алинея 1 и първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG, които водят до прилагането на разпоредби на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, които:
(a) предвиждат отпуск, който надвишава минималната продължителност на годишния отпуск, установена с Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; и/или
(b) позволяват на работодатели, установени в Германия, да претендират възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, докато за работодатели, установени в чужбина, не е предвидено такова право, а вместо това командированите работници имат пряко право срещу съвместните органи на страните по колективните трудови договори; и/или
(c) във връзка със схемата за социален фонд, която трябва да се спазва съгласно тези колективни трудови договори, налагат на работодатели, установени в чужбина, задължения да предоставят на съвместните органи на страните по колективните трудови договори повече информация, отколкото се изисква от работодатели, установени в Германия?
3. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от параграф 1, алинея 4 от AEntG, съгласно който — за целите на класифицирането на предприятия като обхванати от колективен трудов договор, обявен за общозадължителен и който, съгласно първото изречение на параграф 1, алинея 3 от този закон, също се прилага за работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилага този колективен трудов договор — всички работници, командировани в Германия, но само тези работници, се третират като предприятие, докато различна дефиниция на предприятие се прилага за работодатели, установени в Германия, което в определени случаи води до това, че различни предприятия попадат в обхвата на общозадължителния колективен трудов договор?
4. Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че, с оглед на правилното тълкуване на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО, не изисква и не допуска правилата, разгледани в въпроси 1, 2 и 3?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-407/98: Abrahamsson и Anderson, Съдебно решение от 6 юли 2000 г.

Член 2, параграфи 1 и 4 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, както и условията на труд, изключва ли национално законодателство, съгласно което кандидат за публична длъжност, който принадлежи към по-слабо представения пол и притежава необходимата квалификация за тази длъжност, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от противоположния пол, който иначе би бил назначен, когато това е необходимо, за да бъде назначен кандидат от по-слабо представения пол, и разликата между съответните качества на кандидатите не е толкова голяма, че да доведе до нарушение на изискването за обективност при назначаването?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, недопустимо ли е такова положително специално третиране и в случай, когато приложението на националното законодателство е ограничено до назначения на определен брой длъжности, предварително определени (както е предвидено в Регламент 1995:936), или на длъжности, създадени като част от специална програма, приета от отделен университет, по която може да се прилага положително специално третиране (както е предвидено в член 15а, глава 4 от Högskoleförordningen)?
Ако отговорът на втория въпрос означава, че третиране като положително специално третиране е в някаква степен незаконосъобразно, може ли правилото, основано на шведската административна практика и втората алинея на член 15, глава 4 от Högskoleförordningen — одобрено от Апелативния съвет — според което кандидат, принадлежащ към по-слабо представения пол, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от противоположния пол, при условие че кандидатите могат да се считат за равни или почти равни по отношение на заслугите, да се счита в някаква степен за противоречащо на Директива 76/207/ЕИО?
Има ли значение при определяне на горепосочените въпроси дали законодателството се отнася до назначения на по-нискостепенни длъжности в рамките на дейността на даден орган или до най-високите длъжности в тази област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/99: Dietrich, Съдебно решение от 6 юли 2000 г.

Следва ли понятието „графичен екран“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 90/270/ЕИО на Съвета от 29 май 1990 година относно минималните изисквания за безопасност и здраве при работа с оборудване с екран за визуално представяне на данни да се тълкува в смисъл, че включва и възпроизвеждането на филмови записи на монитори, независимо дали са в аналогова или цифрова форма?
Следва ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 90/270/ЕИО да се тълкува в смисъл, че понятието „кабини за управление на машини“ по смисъла на тази разпоредба обхваща работно място, на което аналогови или цифрови изображения се обработват с помощта на технически устройства и/или компютърни програми с цел създаване на телевизионни предавания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form