Обществено здравеопазване
Обществено здравеопазване
Дело C-830/21: Syngenta Agro, Заключение от 20 април 2023 г.
1) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква при продажба в друга държава членка върху опаковката да се посочват името и адресът на притежателя на разрешението от държавата членка по произход, от която е внесен продуктът за растителна защита?
2) Трябва ли член 1 във връзка с приложение I, параграф 1, буква е) от Регламент [№ 547/2011] да се тълкува в смисъл, че в случай на паралелен внос на продукт за растителна защита се изисква върху опаковката задължително да се посочва в непроменен вид първоначално определеният от производителя партиден номер, или споменатата разпоредба допуска паралелният вносител да премахва първоначалния партиден номер и да поставя върху опаковката собствен идентификационен номер, ако този вносител води документация, от която е видно съответствието на използваните от него партидни номера с тези на притежателя на разрешението за паралелно внасяния продукт за растителна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Заключение от 23 март 2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Съдебно решение от 23 март 2023 г.
Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането приемането или одобряването на тази конвенция договаряща страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/21: Комисия/Pharmaceutical Works Polpharma и EMA, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Допустимо ли е възражението за незаконосъобразност срещу решението за изпълнение от 30 януари 2014 г., след като Polpharma е могла да го обжалва пряко?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „общо разрешение“ по член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2001/83, по-специално относно необходимостта от проверка на терапевтичния принос на отделните активни вещества при комбинация от лекарствени продукти?
Длъжна ли е Комисията да извърши проверка на терапевтичния принос на активното вещество, което се съдържа в първия разрешен лекарствен продукт, но липсва във втория, при преценка за наличието на общо разрешение за търговия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/21: PlasticsEurope/ECHA, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Извършил ли е Общият съд грешки при контрола върху оценката на научните доказателства от страна на ECHA при прилагането на член 57, буква е) от Регламент REACH?
Тълкувал ли е неправилно Общият съд член 57, буква е) от Регламент REACH, изопачил ли е писмените изявления на жалбоподателя и нарушил ли е правото му на изслушване?
Допуснал ли е Общият съд грешки при прилагането на правото при преценката на доказателствата относно надеждността на научните изследвания и изопачил ли е тези доказателства?
Тълкувал ли е неправилно Общият съд принципа на предпазните мерки при анализа на действията на ECHA?
Тълкувал ли е неправилно Общият съд член 2, параграф 8, буква б) от Регламент REACH и изпълнил ли е задължението си за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/22: Disziplinarrat der Österreichischen Apothekerkammer, Определение от 27 февруари 2023 г.
Какви са последиците за делото пред Съда, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване?
В чия компетентност е решаването на въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/22: TLL The Longevity Labs, Заключение от 19 януари 2023 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г., или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос: Покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, представлява ли процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
5) Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/21: Bundesrepublik Deutschland (Gouttes nasales), Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Може ли главното предвидено действие на дадено вещество да е фармакологично по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42 и когато не се основава на рецепторно обусловен начин на действие и освен това субстанцията не се абсорбира от човешкото тяло, а остава по повърхността, например на лигавицата, и реагира там
По какви критерии в такъв случай трябва да се разграничават фармакологични и нефармакологични, по-специално физикохимични, средства?
Може ли даден продукт да се счита за съдържащо вещества медицинско изделие по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42, ако при сегашното състояние на научното познание липсва отговор за начина на действие на продукта и поради това не може окончателно да се изясни дали главното предвидено действие се постига по фармакологичен или по физикохимичен път?
Трябва ли в такъв случай квалифицирането на продукта като лекарствен продукт или като медицинско изделие да се извърши въз основа на цялостна оценка, която включва и останалите му характеристики и всички други обстоятелства, или, ако е предназначен за превенция, лечение или облекчаване на заболявания, продуктът трябва да се счита за лекарствен продукт според представянето му, по смисъла на член 1, точка 2, буква а) от Директива 2001/83, независимо дали се твърди наличие на специфичен лекарствен ефект?
Прилага ли се и в такъв случай предимството на режима за лекарствените продукти съгласно член 2, параграф 2 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/21: Pesticide Action Network Europe и др., Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Трябва ли член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка при определени условия да предостави разрешение за третиране на семена с продукти за растителна защита, за продажба или за сеитба на семена, третирани с продукти за растителна защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли при определени условия член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се прилага за продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, чието пускане на пазара или използване е ограничено или забранено на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/22: TP и OF, Определение от 12 януари 2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция на основание член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при отклонение от обичайния ход на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.