Институционално право

I. Компетентност на Съда на ЕО да постанови преюдициално решение
Има ли Съдът на ЕО в рамките на преюдициалното производство по член 177 от Договора за ЕО (член 234 ЕО в редакцията, в сила от 1.5.1999 г., съгласно Амстердамския договор от 2.10.1997 г.) по отношение на тълкуването на Четвърта директива на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ([...], 78/660/ЕИО, ОВ L 222) не само компетентност в случаите, когато има съмнение дали националните търговскоправни разпоредби относно годишните счетоводни отчети на капиталови дружества (тук §§ 264 и сл. от Handelsgesetzbuch [...]) се прилагат в съответствие с директивата, но и компетентност:
1) доколкото елементи от [Четвърта директива] при транспонирането ѝ в националното право (тук чрез Bilanzrichtlinien-Gesetz (германския закон за транспониране на счетоводните директиви, BiRiLiG)) са възприети в националните търговскоправни разпоредби относно годишните счетоводни отчети, приложими за всички търговци (тук §§ 238 и сл. от HGB), дори ако за тези лица в законовия текст не е възприето общото изискване съгласно преамбюла и член 2 от директивата за „вярно и точно представяне“ (true and fair view, достоверно представяне) (за разлика от случая при капиталовите дружества, вж. § 264, ал. 2 и § 289, ал. 1 от HGB)
2) доколкото в националното данъчно право (тук § 5, ал. 1, първо изречение от Einkommensteuergesetz [...], във връзка с § 8, ал. 1 от Körperschaftsteuergesetz [...] и § 7 от Gewerbesteuergesetz [...], при определянето на печалбата на задължените да водят счетоводство търговци се изхожда от това, че определящи са търговскоправните принципи за добросъвестно счетоводство, и
а) доколкото тези принципи са уредени в (чрез Bilanzrichtlinien-Gesetz) хармонизираните правни разпоредби за всички търговци (§§ 238 и сл. от HGB), или
б) доколкото са релевантни специалните счетоводни разпоредби за капиталови дружества (§§ 264 и сл. от HGB)
3) доколкото националното данъчно право в друг контекст се основава на понятия или критерии от търговскоправната уредба на счетоводството?
II. Счетоводно третиране на кредитни рискове
1) Следва ли за предоставени външни кредити да се отчита държавен риск (валутен и трансферен риск) като обезценка в баланса, по-конкретно — съответстващо на това, че амортизациите по външни вземания се извършват по активите [член 19 и член 39, параграф 1, букви б) и в) от Четвърта директива и § 253, ал. 3 и 4 от HGB] — също и по пасивите чрез провизии (член 20, параграф 1 от Четвърта директива и § 249, ал. 1, първо изречение от HGB) за условни задължения, които се отчитат под линия в баланса, съгласно авали или гаранции за външни вземания на трети лица (член 14 от Четвърта директива и § 251 от HGB) („Risk Subparticipation Agreement“)?
2) Съвместимо ли е с изискването, че балансовите позиции трябва да се оценяват поотделно [член 31, параграф 1, буква е) от Четвърта директива и § 252, ал. 1, т. 3 от HGB], да се вземат предвид рискове не под формата на чисто индивидуални обезценки или провизии, а алтернативно под формата на стандартизирани обезценки или провизии, дори когато неизпълнението на кредита не е преобладаващо вероятно в конкретния случай:
а) Може ли да се вземе предвид не остър, а само латентен кредитен риск чрез стандартизирана обезценка, по-конкретно не само под формата на амортизация на вземане, но и чрез провизия за (авалово или гаранционно) условно задължение?
б) Може ли да се вземе предвид не преобладаващо вероятен държавен риск чрез стандартизирана обезценка по отношение на съответната държава (стандартизирана индивидуална обезценка), не само под формата на амортизация на вземане, но и чрез провизия за (авалово или гаранционно) условно задължение?
3) Позволено ли е или е задължително да се определя държавният риск въз основа на собствени връзки, опит и информация или чрез данни, предоставени в бранша, кредитни рейтингови таблици или чрез комбинация от тези методи или заедно с друга оценка?
4) Позволено ли е да се вземе предвид рискът,
а) когато рискът вече е съществувал при започване на съответния ангажимент, и
б) когато той е многократно по-голям от произтичащата от него печалба или приход (тук авалова лихва за по-кратък период от една година)?
5) Следва ли, ако е приложимо, държавният риск и кредитният риск да се вземат предвид едновременно по отношение на един и същ кредит чрез обезценка, съответно провизия, или под формата на една сума, или отделни суми?
6) Позволено ли е да се комбинират мерки за покриване на рискове, когато единият риск се оценява индивидуално, а другият — на стандартизирана основа?
7) Материално правилно ли е, за да се избегне двойно отчитане на рисковете, след като е взет предвид единият риск, при определяне на остатъчния втори риск да се използва само кредитната сума, която математически се получава след приспадане на вече взетата мярка?
III. Преоценка
1) Следва ли, извън буквалния текст на член 31, параграф 1, буква в), подточка bb) от [Четвърта директива] (§ 252, ал. 1, т. 4, първо изречение от HGB), да се вземат предвид не само увеличения на риска, но и намаления на риска с оглед на преоценка?
2) Представлява ли погасяване на кредит, което е настъпило между балансовата дата и датата на изготвяне на годишния отчет, обстоятелство, което (с обратно действие) може да доведе до преоценка, а не само обстоятелство, което влияе върху стойността и има значение само за годината, в която е настъпило погасяването?
3) Позволено ли е при преоценка на рискове, които са относително маловажни за съответното предприятие, да не се взема предвид срокът до подписване или определяне на годишния отчет, а вместо това да се взема предвид моментът, в който е приключила оценката на съответната балансирана позиция?