Привилегии и имунитети
Привилегии и имунитети
Дело C-1/00: Cotecna Inspection/Комисия, Определение от 29 май 2001 г.
Обхваща ли компетентността на Съда по член 1 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности преценката дали мярка за принудително изпълнение, като запор върху средства, предназначени за развитие, би могла да възпрепятства функционирането на Общностите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-229/98: Vander Zwalmen и Massart, Съдебно решение от 14 октомври 1999 г.
Следва ли член 13 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки, в рамките на данъчните разпоредби относно данъка върху доходите за облагането на съпрузите и техните деца, да класифицират данъчно задължените лица в отделна група поради това, че един от съпрузите е европейски служител, който като такъв получава професионални доходи, освободени от данъчно облагане по силата на международен договор без клауза за прогресия, и за тази група да извършват две отделни данъчни оценки, при които за всеки от съпрузите данъкът се определя въз основа на собствените му доходи и доходите на децата, върху които има законно право на ползване, въпреки че и двамата съпрузи могат да бъдат солидарно задължени за данъчния дълг на домакинството, докато при съпрузи, от които единият няма или има само незначителни облагаеми доходи, по националното право оценката се извършва на името и на двамата съпрузи, доходите на двамата съпрузи – с изключение на професионалните доходи – се обединяват с тези на съпруга с по-високи доходи и на съпруга, чиито доходи са под 30 % от общия размер на професионалните доходи на двамата съпрузи, се присъжда част от професионалните доходи на другия съпруг, така че заедно със собствените си професионални доходи да достигне 30 % от този общ размер, но не повече от 270 000 BEF (индексирани), което поради прогресията на данъчните ставки може да доведе до по-нисък данък за съпрузите, и
следва ли да се тълкува, че забранява на държава членка чрез описаното по-горе отделно облагане да отказва ползата от „квотата за съпруг“ на съпруга на европейски служител – с изключение на тези, чиито професионални доходи, освободени от данък по силата на международен договор без клауза за прогресия, според тяхната декларация са под 270 000 BEF (индексирани) – чиито необлагаеми доходи не са достатъчни, за да компенсират напълно ползата от квотата за съпруг чрез данъка, дължим поради обединяването на доходите на съпрузите и прогресията на данъчните ставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-229/98: Vander Zwalmen и Massart, Заключение от 25 март 1999 г.
Член 13 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности трябва ли да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки, в рамките на приложимото данъчно законодателство относно данъка върху доходите на физическите лица, да създават, за целите на данъчното облагане на съпрузите и техните деца, специфична категория данъкоплатци, основана на факта, че един от тях е европейски служител и поради това получава трудови доходи, които по силата на конвенция са освободени и не се вземат предвид за целите на прогресивността, и да определят данъка поотделно за всеки от съпрузите въз основа на собствените им доходи и доходите на децата, които са под тяхна законна грижа, без това да изключва, при необходимост, солидарната им отговорност за плащането на данъчното задължение на семейството, докато в случая на съпрузи, които са част от семейство, в което единият от тях не получава облагаеми трудови доходи или получава незначителни трудови доходи, съгласно националното право дължимата сума се определя съвместно за двамата съпрузи, така че, с изключение на трудовите доходи, доходите на двамата съпрузи се събират към доходите на този от съпрузите, който получава по-големи доходи, и когато доходите на единия от съпрузите не достигат 30% от общите трудови доходи на двамата съпрузи, на същия се приписва пропорционална част от трудовите доходи на другия съпруг, която, добавена към собствените му трудови доходи, му позволява да достигне 30% от тези общи доходи, без сумата да може да надвишава 270 000 BFR (индексирани), което може да доведе, поради прогресивността на данъчната ставка, до намаляване на данъка, дължим от съпрузите?
Или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка да отказва, чрез налагането на описаното по-горе отделно облагане, ползата от брачния коефициент на съпруга на европейски служител, освен когато последният декларира трудови доходи, които по силата на конвенция са освободени и не се вземат предвид за целите на прогресивността, по-ниски от 270 000 BFR (индексирани), и не получава достатъчно значими необлагаеми доходи, така че ползата от брачния коефициент да бъде напълно компенсирана от дължимия данък вследствие на събирането на доходите на двамата съпрузи и прогресивността на данъчната ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/97: Echauz Brigaldi и др./Комисия, Определение от 3 март 1999 г.
Може ли принципът на равно третиране да бъде основание за изискване на специален отпуск от институциите на Общността, когато такъв отпуск не е предвиден в член 57 от Правилника за длъжностните лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/94: AGF Belgium/ЕИО и др., Съдебно решение от 28 март 1996 г.
Следва ли член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към такси, които според националното право могат да се считат за социални вноски, тъй като, макар да се събират от органите и по закон, не се уреждат от конституционни правила, които предвиждат данъците да се събират ежегодно и да се прилагат универсално, и не се внасят в държавната хазна, а се събират пряко от институциите, отговорни за тяхното използване?
Следва ли третата алинея на член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложима към такси, събирани под формата на допълнителни застрахователни премии (в случая застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства) в полза на организации от обществена полза като INAMI, FNRSH или CRB, като се има предвид, че съществува, макар и косвена и потенциална, връзка между тези такси и услугата, предоставяна от тези организации?
Следва ли втората алинея на член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложима към косвени данъци или такси, наложени върху услуги, предоставяни за официално ползване от Общностите, когато става въпрос за значителни суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/94: AGF Belgium/ЕИО и др., Заключение от 15 февруари 1996 г.
1) Следва ли член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към такси, които по националното право могат да се считат за социални вноски на основание, че, макар да се събират от органите и по закон, не се уреждат от конституционни разпоредби, предвиждащи ежегодно събиране на данъци с общо приложение, и не се внасят в държавната хазна, а се събират пряко от институциите, отговорни за тяхното използване?
2) Следва ли третият параграф на член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към такси, събирани под формата на допълнителни застрахователни премии (в случая застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) в полза на организации от обществена полза като INAMI, FNRSH или CRB, като се има предвид, че съществува, макар и косвена и потенциална, връзка между тези такси и услугата, предоставяна от тези организации?
3) Следва ли вторият параграф на член 3 от Протокола да се тълкува в смисъл, че е приложим към косвени данъци или такси, наложени върху услуги, предоставяни за официалната употреба на Общностите, когато са засегнати значителни суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/95: Hogan/Съд, Определение от 14 декември 1995 г.
Допуска ли се процесуално нарушение при промяна на наименованието на ответника с оглед допустимостта на жалбата?
Какви са изискванията към съдържанието на жалбата пред Съда на Европейските общности във връзка с посочване на оспорваните части от решението и релевантните правни основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/94: ENU/Комисия, Определение от 29 септември 1995 г.
Компетентен ли е националният съд да установи задължение за заплащане на лихва за забава и да определи приложимия лихвен процент при забавено плащане на разноски, присъдени със съдебен акт на Съда на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/94: Dupret/Комисия, Определение от 10 януари 1995 г.
Приложими ли са процедурите по член 1 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, когато институцията на Общността не възразява срещу исканата мярка на принуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/93: Campogrande/Комисия, Съдебно решение от 21 април 1994 г.
Съществува ли правно основание за дисциплинарната мярка, наложена поради отказ да се съобщи частният адрес на длъжностното лице?
Съвместимо ли е споразумението между институциите на Европейските общности и белгийското правителство относно предоставянето на адреси на длъжностните лица с Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности и оправдава ли това отказа на длъжностното лице да съобщи своя адрес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.