Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Доколкото защитният довод за наличие на „непреодолима сила“ не може да се открие като основание в относимите към разглеждания случай директива или наредба за прилагане, възможно ли е все пак подобен довод да се изтъкне като защита във връзка с обезщетение, претендирано въз основа на решението по дело Francovich, за нарушение на задължение съгласно правовия ред на ЕС, което предоставя на физическо лице права, произтичащи от предвиденото в член 1 от Хартата основно право на човешко достойнство (независимо дали подобен защитен довод попада в рамките на втория елемент от проверката [Brasserie du pêcheur и Factortame] или се обосновава по друг начин)?
2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, какви са параметрите и точният обхват на защитния довод за наличие на непреодолима сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/23: Swiftair, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че определение на съдебен орган за прекратяване на наказателното производство, постановено в договаряща държава, което подлежи на обжалване, прието е след задълбочено разследване на делото и възпрепятства продължаването на производството, освен ако са налице нови уличаващи факти и/или обстоятелства, следва да се квалифицира като окончателно решение за целите на тази разпоредба дори когато за договарящата държава, в която е постановено определението за прекратяване на производството, то не се ползва от всички последици на решение, имащо пълна сила на пресъдено нещо?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което може да осигури предвидената в този текст закрила ne bis in idem, за „осъдено“ лице трябва да се счита всяко заподозряно в хода на разследването лице, чиито действия или бездействия са били разследвани, дори когато във фазата на разследването срещу това лице формално не е било извършено действие на наказателно преследване или принуда?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е налице идентичност между, от една страна, физически лица, чиито действия са извършени при упражняване на корпоративните им функции в полза и за сметка на юридическото лице, което представляват, и от друга страна, самото юридическо лице, която идентичност забранява всякакво наказателно преследване срещу юридическо лице в една договаряща държава, ако неговите законни представители вече са били „осъдени“ по смисъла на правото на Съюза в друга договаряща държава, въпреки че срещу самото юридическо лице никога не е било възбуждано наказателно преследване в последната?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юридическото лице следва да се ползва от закрилата на принципа ne bis in idem, включително когато в договарящата държава, в която е постановено окончателното решение, юридическото лице във всички случаи не е подлежало на наказателно преследване, било защото наказателната отговорност на юридическото лице не съществува в тази държава, било защото наказателната отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само за престъпления, които не могат да бъдат изведени от деянията, предмет на наказателното преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/23: Ministerstvo zdravotnictví (Données relatives au représentant d’une personne morale), Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли разкриването на собствено и фамилно име, подпис и данни за контакт на физическо лице, което е управител или представител на юридическо лице, което се извършва единствено с цел идентифициране на (лицето, което има право да действа от името на) юридическо лице, обработване на „лични данни“ на физическо лице по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД и попада ли поради това в приложното поле на този регламент?
Може ли националното право, включително установената съдебна практика, да обвърже прилагането от административен орган на пряко приложим регламент на Съюза, по-конкретно член 6, параграф 1, буква в), или, в зависимост от случая, буква д) от ОРЗД, с допълнителни условия, които не произтичат от текста на самия регламент, които обаче всъщност разширяват равнището на защита на субекта на данни, по-специално условието за задължението на публичния орган да уведоми предварително субекта на данни за искането за предоставяне на личните му данни на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/22: DX (Accès aux données conservées par les fournisseurs à des fins contractuelles), Определение от 3 април 2025 г.
Кой е компетентният орган да се произнесе относно съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-713/23: Wojewoda Mazowiecki, Заключение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от [Хартата] и с член 2, точка 2 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държавата членка, чието гражданство притежава съответният гражданин на Съюза, сключил брак с друг гражданин на Съюза (от същия пол) в една от държавите членки в съответствие с нейното законодателство, да могат да откажат да признаят този акт за сключване на граждански брак и да откажат да го прехвърлят по реда за пререгистрация в националния регистър за гражданско състояние, лишавайки посочените лица от възможността да пребивават в тази държава с придобитото гражданско състояние и с общото фамилно име, поради това че правото на приемащата държава не предвижда брак между лица от един и същ пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/23: Inteligo Media, Заключение от 27 март 2025 г.
1) Когато издател на онлайн журналистически издания, предоставящи информация на широката общественост, който не е специалист в тази област, що се отнася до законодателните промени, които се извършват ежедневно в Румъния, получи адреса на електронната поща на потребител, при създаване от последния на безплатен потребителски профил, който му дава право: i) на безплатен достъп до допълнителен брой статии в разглежданото издание; ii) да получава по електронна поща ежедневен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, както и хипервръзки към съответните статии; и iii) да получи срещу заплащане достъп до допълнителни и/или по-обширни статии и анализи от изданието в сравнение с ежедневно изпращания безплатен бюлетин:
a) получен ли е този електронен адрес от издателя на онлайн журналистически издания „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58];
б) извършва ли се изпращането от издателя на бюлетини, предоставящи информация като описаната в подточка ii), с цел „директен маркетинг на неговите собствени подобни продукти или услуги“ по смисъла на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58]?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, букви а) и б), кои от условията, предвидени член 6, параграф 1, букви а)—е) от [Регламент ОРЗД] следва да се тълкуват в смисъл, че са приложими, когато издателят използва електронния адрес на потребителя за изпращане на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii), в съответствие с изискванията на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58]?
3) Трябва ли член 13, параграфи 1 и 2 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се член 2, буква е) от [Директива 2000/31/ЕО], вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58
При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от [Директива 2000/31]?
4) При отрицателен отговор на въпрос 1, букви а) и б):
a) Представлява ли изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „използване на […] електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на член 13, параграф 1 от [Директива 2002/58]?
б) Трябва ли член 95 от [Регламент ОРЗД] във връзка с член 15, параграф 2 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно член 83 от [Регламент ОРЗД] или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
5) Трябва ли член 83, параграф 2 от [Регламент ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а)—к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-764/23: Cairo Network, Заключение от 27 март 2025 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 6 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани с оглед на член 47 от [Хартата], член 4, параграф 1, първа алинея от [Рамковата директива] и член 31 от [Европейския кодекс за електронни съобщения (наричан по-нататък „ЕКЕС“)], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (член 1, параграф 1037 от Закон № 205/2017), която в положение от значение за Съюза ограничава последиците на жалбата за отмяна, като възпрепятства възстановяването или поправянето в натура, и ограничава обезпечителните мерки до плащането на авансова сума, накърнявайки ефективната съдебна защита?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 3, параграфи 3 и 3а и членове 8 и 9 от [Рамковата директива] […], както и членове 5, 6, 8, 9 и 45 от [ЕКЕС], да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената в Италианската република с член 1, параграф 1031bis от Закона за бюджета за 2018 г., както е въведен с член 1, параграф 1105 от Закона за бюджета за 2019 г., която лишава независимия административен орган от регулаторните му функции или най-малкото значително ги ограничава, като установява разпределянето на допълнителен предавателен капацитет чрез възмездна процедура с възлагане въз основа на критерия „най-изгодна икономическа оферта“ и с участието на традиционните оператори?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], както и принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на [AGCOM] № 39/19/CONS, 128/19/CONS и 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифровата телевизионна услуга, при която за целите на преобразуването „на правата на ползване на честотите“ в „права на ползване на предавателния капацитет“ не се извършва равностойно преобразуване, а част от капацитета се запазва за възмездна процедура, като на оператора се налагат допълнителни разходи, за да си осигури запазването на законно придобитите във времето права?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, при която не се приемат структурни мерки за поправяне на възникналото преди това положение на неравенство, с оглед и на установените по-рано от вътрешната и наднационалната съдебна практика нередности, и не се разграничава положението на оператора, който е получил честота в резултат на възмездна състезателна процедура, като е предвидено правото да я запази, или, напротив, приетите от AGCOM неструктурни мерки по отношение на предприятията, намиращи се в положението на традиционни оператори, които първоначално са титуляри на т.нар. „надвишаващи“ канали, са подходящи и пропорционални?
5) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, която не отчита оправданите правни очаквания на оператор, придобил право на ползване на честотата след приключване на възмездна състезателна процедура, в която е било изрично предвидено правото на честота с подобно покритие и за същата продължителност като правото на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/23: WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, Заключение от 27 март 2025 г.
Неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на понятията „обжалваем акт“ по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС и „пряко засягане“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, довело до неправилно заключение, че спорното решение на ЕКЗД не подлежи на обжалване от жалбоподателя.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 65, параграф 1 от ОРЗД от Общия съд по отношение на спорното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Заключение от 20 март 2025 г.
1) a) Трябва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
б) Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
2) Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
a) Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност?
б) Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
3) Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Трябва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
6) Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.