всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподаватели при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че трудовият стаж на преподаватели, наети в държавни учебни заведения, по-специално на постоянен договор, се взема предвид при определянето на трудовия стаж и на възнаграждението им?
Следва ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, закрепени в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподавателите при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че за същите цели се взема предвид трудовият стаж, придобит от посочените преподаватели на срочен договор в други, по-специално държавни, учебни заведения?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да остави без приложение член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, ако се приеме, че тази национална разпоредба е несъвместима с това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Процедура за обезщетяване на акционерите и кредиторите на банкова институция вследствие на преструктурирането ѝ — Решение на Европейския надзорен орган по защита на данните, с което се установява нарушение от страна на Единния съвет за преструктуриране на задълженията му във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 15, параграф 1, буква г) — Задължение за информиране на субекта на данните — Предаване на трето лице на псевдонимизирани данни — Член 3, точка 1 — Понятието „лични данни“ — Член 3, точка 6 — Понятието „псевдонимизация“ По дело C‑413/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 5 юли 2023 г., Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), представляван първоначално от P. Candellier, G. Devin, X. Lareo, D. Nardi и T. Zerdick, а впоследствие от P. Candellier, X. Lareo, D. Nardi, N. Stolić и T. Zerdick, жалбоподател, подпомаган от Европейски комитет по защита на данните, представляван от C. Foglia, M. Gufflet, G. Le Grand и I. Vereecken, подпомагани от E. de Lophem, avocat, G. Ryelandt, advocaat, и P. Vernet, avocat, встъпила страна в настоящото производство по обжалване, като другата страна в производството е Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от H. Ehlers, M. Fernández Rupérez и A. Lapresta Bienz, подпомагани от M. Braun, H.‑G. Kamann, Rechtsanwälte, и F. Louis, avocat, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Изложени ли са достатъчно ясно причините и връзката между правото на Съюза и националното законодателство, които обосновават необходимостта от преюдициално запитване?
Поставя ли се под въпрос изискването за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1 ДЕС в случай на едностранно прекратяване на производството, което не засяга правото на съдебна защита?
Съществува ли обосновка за евентуална злоупотреба с право при оттеглянето на искането за образуване на дело и връзката ѝ с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Необходимо ли е преюдициалното запитване да съдържа подробни сведения относно причините за необходимостта от отговор от Съда и връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство, за да бъде допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
Какви са последиците при липса на обяснение за връзката между цитираните разпоредби на правото на Съюза и приложимото национално законодателство в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Съществуват ли изключителни обстоятелства, които да обосновават извънредна спешност за произнасяне по преюдициалните въпроси и да наложат прилагането на ускорено преюдициално производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли ограничението на срока за съхранение на релевантните данни или големият брой засегнати лица и производства да се приемат като достатъчни основания за прилагане на ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Налице ли са изключителни обстоятелства, които да обосновават извънредна спешност за произнасяне по преюдициалните въпроси и да оправдаят прилагането на ускорена процедура?
Достатъчни ли са представените от запитващата юрисдикция данни за необходимостта от разглеждане на делото в кратки срокове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са условията, при които може да бъде приложена ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Представлява ли големият брой засегнати лица изключително обстоятелство, което да обоснове необходимостта от ускорена процедура?
Необходима ли е конкретна обосновка относно риска за целите на прозрачност и борба с тероризма, за да бъде уважено искане за ускорена процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е Съветът да откаже достъп до законодателни документи, като се позове на изключението за защита на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, при положение че това противоречи на принципа на законодателна прозрачност, установен в член 15, параграф 2 ДФЕС?
Съществува ли по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на спорните документи, независимо от приложимото изключение?
Задължен ли е Съветът да предостави поне частичен достъп до спорните документи и спазено ли е изискването за мотивиране по член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001?
Може ли жалбоподателят да иска отмяна на мълчаливо или изрично решение на Съвета да не публикува в регистъра законодателни документи, до които е предоставен достъп след заявление по Регламент № 1049/2001, и представлява ли това обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 189101112215 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form