всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-209/23: RRC Sports, Заключение от 15 май 2025 г.

Трябва ли член 101 [ДФЕС] (картелна забрана), член 102 ДФЕС (забраната за злоупотреба с господстващо положение) и член 56 ДФЕС (свободно предоставяне на услуги), както и член 6 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, приета от световна спортна федерация (в случая: [ФИФА]), към която принадлежат 211 национални спортни федерации по съответния спорт (в случая: футбол) и чиито правила следователно са задължителни поне за по-голямата част от участниците в съответните национални професионални лиги по този спорт (в случая: клубове (което означава и футболни клубове, регистрирани като капиталови дружества), играчи (които са членове на клубове) и футболни агенти), със следното съдържание: 1) забранено е по отношение на футболни агенти да се договарят или плащат възнаграждения, които надвишават горна граница, изчислена като процент от трансферната сума или годишното възнаграждение на съответния играч, както е предвидено в член 15, параграф 2 от [FFAR]; 2) на трети лица е забранено да плащат дължимо по договора за представителство с футболния агент възнаграждение от името на договорния партньор на футболния агент, както е предвидено в член 14, параграфи 2 и 3 от FFAR; 3) на клубове е забранено да плащат повече от 50 % от общото възнаграждение, дължимо от играча и клуба за услугите на футболния агент, в случаите, когато футболен агент работи за приемащия клуб и за играча, както е предвидено в член 14, параграф 10 от FFAR; 4) за издаването на лиценз за футболен агент, което е условие за получаване на разрешение за предоставяне на услуги по футболно агентство, се изисква кандидатът да се подчинява на вътрешните правила на световната спортна федерация (в случая: FFAR, Устава на ФИФА, Дисциплинарния правилник на ФИФА, Етичния правилник на ФИФА, [ПСТИ на ФИФА], както и уставите, правилниците, предписанията и решенията на органите и комисиите), както и на нейната юрисдикция и на юрисдикцията на конфедерациите и асоциациите членки, както е предвидено в член 4, параграф 2, член 16, параграф 2, буква b), член 20 от FFAR във връзка с член 8, параграф 3, член 57, параграф 1, член 58, параграфи 1 и 2 от Устава на ФИФА, член 5, буква a), член 49, член 53, параграф 3 от Дисциплинарния правилник на ФИФА, член 4, параграф 2, член 82, параграф 1 от Етичния правилник на ФИФА; 5) установяват сe условия за издаване на лиценз за футболен агент, съгласно които издаването на лиценз се изключва окончателно, без възможност за последващото му издаване, в случай на присъда или споразумение в наказателно производство, или на забрана за дейност за срок от най-малко две години, спиране на действието или отнемане на разрешение, или друго лишаване от права от страна на орган или спортна асоциация, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква a), подточки ii) и iii) от FFAR; 6) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), както съответно е предвидено в член 12, параграфи 8 и 9 от FFAR; и 6а) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор съвместно със свързан футболен агент, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), ако терминът „свързан футболен агент“ включва сътрудничество в съответствие с определението за „свързан футболен агент“ („Connected Football Agent“), предвидено във FFAR (стр. 6, точка (iv) от FFAR), както е предвидено в член 12, параграф 10 от FFAR във връзка с определението „свързан футболен агент“, стр. 6, точка (iv) от FFAR; 7) на футболни агенти е забранено да установяват контакт или да сключват договор за представителство с клуб, играч, асоциация — членка на световна спортна федерация, или с юридическо лице, управляващо т.нар. single entity league, на които е разрешено да ангажират футболни агенти и които са сключили договор за изключителни права с друг футболен агент, както е предвидено в член 16, параграф 1, букви b) и c) от FFAR; 8) имената и подробна информация за всички футболни агенти, имената на клиентите, които те представляват, услугите, които футболните агенти предоставят на всеки отделен възложител, и/или подробностите за всички сделки с участието на футболни агенти, включително размерът на възнаграждението, което се изплаща на футболните агенти, трябва да бъдат качени на платформа на световната спортна федерация, като до тази информация се предоставя частичен достъп на други клубове, играчи или футболни агенти, както е предвидено в член 19 от FFAR; 9) забранено е да се договаря възнаграждение за услуги по футболно агентство по друг начин освен изключително въз основа на възнаграждението на играча или трансферната сума, както е предвидено в член 15, параграф 1 от FFAR; 10) съществува презумпция, че други услуги, предоставени от футболен агент или свързан с него футболен агент 24 месеца преди или след предоставянето на услуга по футболно агентство на клиент, включен в сделката, за която са предоставени услугите по футболно агентство, представляват част от услугите по футболно агентство, и доколкото презумпцията не може да бъде оборена, възнаграждението за другите услуги се счита за част от възнаграждението за услугата по футболно агентство, както е предвидено в член 15, параграфи 3 и 4 от FFAR; 11) размерът на възнаграждението на футболния агент се изчислява като процент само от действително изплатената на играча заплата, както е предвидено в член 14, параграфи 7 и 12 от FFAR; 12) футболните агентите са длъжни да оповестяват на световната спортна федерация следната информация: а) в срок от 14 дни след сключването: всяко споразумение с клиент, което не е споразумение за представителство, включително, но не само, други услуги, и поисканата на платформата информация; б) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение: поисканата на платформата информация; в) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение по всеки договор с клиент, различен от договор за представителство: поисканата на платформата информация; г) в срок от 14 дни от датата на възникване: всяко договорно или друг вид споразумение между футболни агенти за сътрудничество при предоставянето на каквито и да било услуги или за споделяне на приходите или печалбите от която и да е част от техните услуги по футболно агентство; д) при условие че извършват дейността си чрез агенция, в срок от 14 дни след първата сделка с участието на агенцията: броя на футболните агенти, които извършват дейност чрез същата агенция, и имената на всички служители, както е предвидено в член 16, параграф 2, буква й), подточки ii)—v) и буква к), подточка ii) от FFAR; 13) на клубовете е забранено да договарят с футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения за трансфер на играч или да плащат на футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения, чиято основа на изчисление зависи (и) от бъдеща компенсация, която клубът получава от следващ трансфер на играча, както е предвидено в член 18б, параграф 1, първа хипотеза от ПСТИ на ФИФА и в член 16, параграф 3, буква e) от FFAR“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-530/23: Barało, Съдебно решение от 8 май 2025 г.

Длъжни ли са държавите членки, съгласно член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 от Директива 2016/1919 във връзка с член 3, параграф 2, букви а)—в) и член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, да гарантират, от една страна, че уязвимостта на обвиняем или заподозрян е установена и призната, преди обвиняемият или заподозреният да бъде разпитан в наказателното производство или преди да бъдат предприети конкретни действия по разследване или събиране на доказателства по отношение на него, и от друга страна, да му се осигури достъп до адвокат под формата на правна помощ за целите на това производство?
Изискват ли член 12 от Директива 2013/48 и член 8 от Директива 2016/1919 решенията, свързани, от една страна, с разглеждането на евентуалната уязвимост на заподозрян или обвиняем и от друга страна, с отказа да се предостави правна помощ на уязвимо лице и с избора да се разпита това лице в отсъствието на адвокат, да бъдат мотивирани и да бъдат предвидени ефективни средства за правна защита, и допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, която не позволява на съд да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления на уязвимо лице по време на разпит, проведен от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган в нарушение на предвидените в Директива 2013/48 или 2016/1919 права, при условие че съдът може да провери дали тези права са били зачетени и да изведе всички последици от това нарушение?
Явява ли се разпитът на заподозрян, проведен в психиатричната болница, в която се намира, без последният да е подпомаган от адвокат и без отчитане на състоянието на несигурност на посочения заподозрян, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност, нечовешко отношение по смисъла по-специално на член 4 от Хартата?
Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда, че прокуратурата е пряко зависима от изпълнителен орган, и ако това е така, трябва ли в досъдебната фаза прокурорът да остави без приложение разпоредбите на такава правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че държава членка, която в продължение на няколко седмици не е гарантирала достъпа на кандидат за международна закрила до предвидените в Директива 2013/33 материални условия на приемане, може да бъде освободена от отговорността си съгласно правото на Съюза, като се позове на временното изчерпване на възможностите за настаняване, с които кандидатите за международна закрила обичайно разполагат на нейна територия, поради навлизането на граждани на трети страни, търсещи временна или международна закрила, което с оглед на значителния си и внезапен характер е било непредвидимо и непреодолимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/24: Genzyński, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325 ДФЕС, правото на собственост и принципите на равно третиране, пропорционалност и правна сигурност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален инструмент, който дава възможност за възникване на солидарна отговорност за членовете и бившите членове на управителния орган на дружеството за задълженията на това дружество за ДДС, когато този инструмент не изисква да се установи наличието на вина у съответния член или бивш член на управителния орган, от една страна, а от друга, като предпоставка за освобождаване от отговорност изисква този член или бивш член на управителния орган да е подал своевременно молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, включително когато единственият кредитор на дружеството е държавното съкровище и поради това съгласно националната административна и съдебна практика тази молба подлежи на отхвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-719/24: Miasto stołeczne Warszawa и др., Определение от 30 април 2025 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване

Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Récusation d’un juge de droit commun), Заключение от 29 април 2025 г.

1) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, при която: а) изборът на лицето, предложено на президента на Република Полша за назначаване на съдийската длъжност, е направен от сегашния, избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби [KRS], който не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията; б) участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
2) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на [колегията за извънреден контрол и публични въпроси], която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда включително служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (judex inhabilis); в) изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, доколкото в него се приема, че националното право не допуска да се разглеждат искания за отстраняване на съдия на основание пороци на назначението му, което не е отговаряло на изискванията на [правото на] Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата; г) изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, ако то е пречка за изпълнението на определение на Съда на Европейския съюз за допускане на временни мерки, с което е разпоредено да се спре прилагането на националните разпоредби, които отнемат възможността на националните съдилища да проверяват дали са изпълнени изискванията на [правото на] Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/24: Breian, Определение от 28 април 2025 г.

Какви са изискванията към мотивите на съдебен орган, издаващ европейска заповед за арест, когато не отправя преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС?
Как следва да бъде оценена и комуникирана гаранция от издаващата държава членка при процедурите по европейска заповед за арест, и необходимо ли е използването на конкретен термин или формула?
Какви са изискванията към преценката на съдебния орган по отношение на правата и гаранциите срещу дискриминация при лице, обект на европейска заповед за арест, в случай на особено уникална и деликатна ситуация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/24: Orelčar, Определение от 14 април 2025 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/22: AW “T”, Заключение от 10 април 2025 г.

3) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за общия съд, който отговаря на изискванията за съд съгласно правото на Съюза, не е задължително решението на съд от последна инстанция, в чийто състав заседават членове, назначени за съдии в грубо нарушение на националното право, уреждащо процедурата за назначаване на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд), като последица от което последно посоченият съд не отговаря на изискването за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон и гарантиращ ефективна правна защита на правните субекти, решение, което е постановено по реда на извънреден способ за правна защита (извънредна молба за отмяна) и с което е отменен влязъл в сила съдебен акт и делото е изпратено на общия съд за ново разглеждане?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че липсата на задължителна сила означава, че:
а) актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, не е съдебен акт от правна гледна точка (той е несъществуващ акт) по смисъла на правото на Европейския съюз, а преценката в това отношение може да извърши всеки общ съд, който отговаря на изискванията за съд по смисъла на правото на Съюза,
б) или пък актът на съд от последна инстанция, формиран по описания в третия въпрос начин, е съществуващ съдебен акт, но общият съд, който отново разглежда делото, е овластен и задължен да остави без приложение разпоредбите на националното право относно последиците на този акт в степента, в която това е необходимо за осигуряването на ефективна правна защита на правните субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 189101112165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form