Основни права
Основни права
Дело C-546/18: Adler Real Estate и др., Заключение от 18 март 2021 г.
1) Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, че на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, вследствие на което това лице отново разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
2) Допускат ли членове 4 и 17 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане, с оглед на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, тълкуване, че на влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, не се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, вследствие на което това лице (този орган) разполага с всички възражения от фактическо и правно естество и доказателства, за да оспори правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
3) (При утвърдителен отговор на въпрос [1]) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която влязло в сила решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от дадено лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, има обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу същото лице, така че това лице е възпрепятствано да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
4) (При утвърдителен отговор на въпрос [2]) Допуска ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална практика, съгласно която на окончателно решение на предвидения в член 4 от Директива 2004/25/ЕО контролен орган, с което е установено извършено от юридическо лице нарушение на приети за транспонирането на Директива 2004/25/ЕО национални разпоредби, се признава обвързващо действие в рамките на проведено след това от този контролен орган административнонаказателно производство срещу органа на това юридическо лице, който има представителни правомощия, така че това лице (този орган) е възпрепятстван(о) да оспори от правна и фактическа страна правонарушението, установено с вече влязлото в сила решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/20: Белгийска държава (Retour du parent d’un mineur), Съдебно решение от 11 март 2021 г.
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115, който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да вземат предвид висшите интереси на детето, разглеждан във връзка с член 13 от същата директива и членове 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че изисква висшите интереси на детето — гражданин на Съюза, да се вземат предвид дори когато решението за връщане е взето само по отношение на негов родител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-949/19: Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N., Съдебно решение от 10 март 2021 г.
Трябва ли член 21, параграф 2а от [КПШС] във връзка с член 47, първа алинея от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че на гражданин на трета страна, на когото е отказано издаването на виза за дългосрочно пребиваване и който не може да упражни правото на свободно движение на територията на другите държави членки, произтичащо от член 21, параграф 1 от [КПШС], трябва да се гарантира право на ефективни правни средства за защита пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/19: DNA- Serviciul Teritorial Oradea, Заключение от 4 март 2021 г.
1) Задължителни ли са за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?
2) Трябва ли член 2 [ДЕС] във връзка с член 4, параграф 3 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и необходимостта Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, които се изготвят в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], включително що се отнася до въздържането на Конституционния съд — политико-съдебна институция — както да тълкува закона и определя конкретните и задължителни условия, при които същият следва да се прилага от съдебните органи — изключителна компетентност, предоставена на съдебната власт, така и да въвежда нови законодателни разпоредби — изключителна компетентност, предоставена на законодателната власт
Изисква ли правото на Съюза да се отстранят последиците от такова решение, прието от конституционен съд
В контекста на отправения въпрос, допуска ли правото на Съюза национална правна норма, уреждаща дисциплинарната отговорност на магистрата, който остави без приложение решението на [Конституционния съд]?
3) Допуска ли принципът на независимост на съдиите, прогласен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], както е разтълкуван от Съда на Европейския съюз (голям състав, решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117), правомощията на съдиите да бъдат заменени с решения на [Конституционния съд] ([Решение № 51/2016, Решение № 302/2017 и Решение № 26/2019]), което води до непредсказуемост на наказателното производство (прилагане с обратна сила) и невъзможност законът да се тълкува и да се приложи към конкретния случай
В контекста на отправения въпрос, допуска ли правото на Съюза национална правна норма, уреждаща дисциплинарната отговорност на магистрата, който остави без приложение решението на [Конституционния съд]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-811/19: FQ и др., Заключение от 4 март 2021 г.
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 58 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията [(ОВ L 141, 2015 г., стр. 73)], член 4 от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред [(ОВ L 198, 2017 г., стр. 29)], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се произнася по процесуално възражение относно евентуалната незаконосъобразност на съдебния състав в светлината на принципа на специализация на съдиите от [ВКС] (непредвиден в румънската конституция) и с което задължава съдебен орган да върне делата, които са във фаза на обжалване (деволутивен ефект), за ново разглеждане на първа инстанция от същия съдебен орган?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконосъобразен съдебен състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване в наказателното отделение на върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, с което се тълкува разпоредба с по-нисък ранг от конституцията, свързана с организацията [ВКС], която разпоредба се съдържа в националния закон за предотвратяване, установяване и санкциониране на случаите на корупция и от шестнадесет години постоянно се тълкува по един и същ начин от съдебния орган?
4. Съгласно член 47 от [Хартата] включва ли принципът на свободен достъп до правосъдие специализация на съдиите и създаване на специализирани състави към върховния съдебен орган?
1. Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС] и член 4 от [Директива 2017/1371], приета на основание член 83, параграф 2 от [ДФЕС], да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт, като [Конституционния съд], да приеме решение, с което се изисква преразглеждане на делата за корупция, разгледани в даден период и които са във фаза на обжалване, поради това че не са създадени специализирани в тази област съдебни състави в рамките на върховния съдебен орган, въпреки че се признава специализацията на съдиите, участващи в състава?
2. Трябва ли член 2 [ДЕС] и член 47, [втора алинея] от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт да обяви за незаконен съдебния състав на отделение на върховния съдебен орган (състав от действащи съдии, които към момента на повишаването им в длъжност са отговаряли, наред с други изисквания, на изискването за специализация, което е било необходимо за повишаване във върховния съдебен орган)?
3. Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на Конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което е задължително съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Заключение от 4 март 2021 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1 [ДЕС], член 325, параграф 1 [ДФЕС], член 1, параграф 1, букви a) и б) и член 2, параграф 1 от [Конвенцията PIF], както и принципът на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат орган извън съдебната власт като [Конституционния съд на Румъния] да приеме решение, с което се произнася по законосъобразността на сформиране на съдебните състави, създавайки по този начин предпоставки за допускане на извънредни жалби срещу влезлите в сила съдебни решения, постановени в определен период от време?
2) Трябва ли член 47, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска обвързващата във вътрешното право констатация на орган извън съдебната власт за липсата на независимост и безпристрастност на съдебен състав, включващ съдия с ръководни административни функции, който не е бил определен на случаен принцип, а въз основа на прозрачно, известно и неоспорено от страните правило, приложимо за всички дела, разглеждани от посочения състав?
3) Трябва ли предимството на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение решение на конституционния съд, постановено по дело относно конституционноправен спор, което съгласно националното право е обвързващо?
4) Трябва ли член 2 [ДЕС], член 19, параграф 1 от същия договор и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат намесата на конституционен съд (орган, който съгласно националното право не е съдебна институция) във връзка с начина, по който върховната юрисдикция е тълкувала и приложила подконституционното законодателство при дейността по сформиране на съдебните състави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/19: Irish Ferries, Заключение от 4 март 2021 г.
A. Приложимост на Регламент [№ 1177/2010]
1) Прилага ли се [Регламент № 1177/2010] (и по-специално членове 18 и/или 19 от него) в случаите, когато пътниците са направили предварителна резервация и са сключили договори за превоз и пътническите услуги са отменени с предизвестие от поне седем седмици преди планираното заминаване поради закъсняла доставка на нов плавателен съд на оператора на фериботната линия
В това отношение за приложимостта на [посочения] регламент релевантни ли са някои (или всички) от следните обстоятелства:
a) в крайна сметка доставката е забавена с 200 дни;
б) операторът на фериботната линия е трябвало да отмени превози за цял сезон;
в) не е могло да се намери подходящ алтернативен плавателен съд;
г) операторът на фериботната линия е пренасочил към други услуги за превоз по вода или е възстановил средствата на над 20000 пътници;
д) превозите по вода са били по нов маршрут, открит от оператора на фериботната линия, без да има друга подобна алтернативна услуга по маршрута?
Б. Тълкуване на член 18 от [Регламент № 1177/2010]
На този въпрос трябва да се отговори само ако член 18 е приложим.
2) Възниква ли нов договор за превоз, когато даден пътник е пренасочен съгласно член 18, така че правото на обезщетение по член 19 следва да се определя съгласно този нов договор, а не съгласно първоначалния договор за превоз?
3) a)
В случай че [посоченият] член 18 е приложим и ако услуга за превоз по вода бъде отменена и няма алтернативна услуга по този маршрут (тоест няма пряка връзка между тези две пристанища), представлява ли „пренасочване до крайното местоназначение“ за целите на [същия] член 18 осигуряването на алтернативна услуга чрез превоз по вода по друг маршрут или маршрути, които са налични и избрани от пътника, включително чрез „комбиниран превоз по земя и вода“ (напр. пътуване от Ирландия до Обединеното кралство с ферибот и след това пътуване с автомобил, като разходите за гориво се възстановяват на пътника от оператора на фериботната линия до пристанище в Обединеното кралство с връзка до Франция и пътуване от там до Франция, като пътникът избира маршрута на всяка от услугите за превоз по вода
Ако отговорът е отрицателен, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено пренасочване е „при съпоставими условия“?
б) Ако по отменения маршрут няма алтернативна услуга за превоз по вода, така че засегнатият пътник не може да бъде транспортиран по вода директно от първоначалното пристанище за качване до крайното местоназначение, както е посочено в договора за превоз, трябва ли превозвачът да заплати всички допълнителни разходи, направени от пътник, който е пренасочен, във връзка с пътуването му към и от новото пристанище за качване и/или към и от новото пристанище по местоназначение?
В. Тълкуване на член 19 от [Регламент № 1177/2010]
4) a)
Може ли член 19 [от Регламент № 1177/2010] да се прилага, когато пътуването в действителност вече е било отменено поне седем седмици преди планираното заминаване
Ако [посоченият] член 19 е приложим, прилага ли се той, когато е бил приложен член 18 [от този регламент] и пътникът е бил пренасочен без допълнителни разходи и/или средствата са му били възстановени и/или пътникът е избрал по-късна услуга за превоз по вода?
б) Ако член 19 [от Регламент № 1177/2010] се прилага, кое е „крайното местоназначение“ за целите на [този член]?
5) Ако член 19 [от Регламент № 1177/2010] е приложим:
a) Как се измерва продължителността на закъснението при такива обстоятелства?
б) Как се изчислява цената по смисъла на [посочения] член 19 при определяне на дължимия размер на обезщетение, и по-специално в нея включват ли се разходите, свързани с допълнителни услуги (напр. каюти, клетки за превоз на домашни любимци и първокласни салони)?
Г. Тълкуване на член 20, параграф 4 [от Регламент № 1177/2010]:
6) Ако [Регламент № 1177/2010] се прилага, тогава представляват ли обстоятелствата и съображенията, посочени в първия въпрос, „извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки“ по смисъла на член 20, параграф 4 от [Регламент № 1177/2010]?
Д. Тълкуване на член 24 от [Регламент № 1177/2010]:
7) Налага ли член 24 [от Регламент № 1177/2010] като задължително условие за всеки пътник, който иска да получи обезщетение по член 19 от [този] регламент, подаването на жалба в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена?
E. Тълкуване на член 25 от [Регламент № 1177/2010]:
8) Ограничава ли се компетентността на националния компетентен орган, отговорен за прилагането на [Регламент № 1177/2010], до превози по вода от пристанищата, посочени в член 25 от [този регламент], или може да обхваща и превоза по вода на връщане от пристанището на друга държава членка до държавата на националния компетентен орган?
Ж. Валидност на решението и на съобщенията
9) a)
Кои принципи и разпоредби на правото на Съюза следва да приложи запитващата юрисдикция при преценката на валидността на решението и/или на съобщенията на националния орган по прилагането [на Регламент № 1177/2010] — член 16, 17, 20 и/или 47 от Хартата и/или принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
б) Критерият за допусната явна грешка ли е критерият за необоснованост, който националният съд трябва да приложи?
З. Валидност на Регламент № 1177/2010
Този въпрос ще възникне само в зависимост от отговорите на предходните въпроси.
10) Валиден ли е Регламент № 1177/2010 с оглед на правото на Съюза, като се вземат предвид по-специално:
a) членове 16, 17 и 20 от Хартата,
б) фактът, че въздушните превозвачи нямат задължение за заплащане на обезщетение, ако информират пътника за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание (член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент (ЕО) № 261/2004),
в) принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.