Основни права
Основни права
Дело C-430/21: RS (Effet des arrêts d’une cour constitutionnelle), Заключение от 20 януари 2022 г.
1) Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от [Хартата], национална разпоредба като член 148, параграф 2 от Конституцията на Румъния, според тълкуването, което му е дадено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) в неговото решение № 390/2021, съгласно която националните съдилища нямат право да проверяват съответствието на национална разпоредба, обявена за конституционосъобразна с решение на Curtea Constituțională, с разпоредбите на правото на Европейския съюз?
2) Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от [Хартата], национална разпоредба като член 99, буква ș) от [Закон № 303/2004], който позволява да се образува дисциплинарно производство и да бъдат наложени дисциплинарни наказания на съдия поради неспазване на решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в случай че той трябва да признае прилагането с предимство на правото на Европейския съюз пред съображения от решение на Curtea Constituțională — национална разпоредба, която лишава съдията от правото да приложи решение на Съда на ЕС, което счита за имащо предимство?
3) Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от [Хартата], национална съдебна практика, която забранява на съдията — под страх от дисциплинарни последици — да прилага практиката на Съда на Европейския съюз в наказателни производства, като например оспорването, свързано с разумната продължителност на наказателното производство, уредено в член 4881 от румънския наказателно-процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/20: Minister Sprawiedliwości, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли член 10, параграф 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че прави член 47 от Хартата приложим към производство, образувано по жалба на орган на публичната власт пред дисциплинарния съд към адвокатска колегия за отмяна на решение, с което дисциплинарният обвинител е прекратил воденото срещу адвокат разследване, след като е заключил, че няма дисциплинарно нарушение, за което последният да е отговорен, и в случай че това решение бъде отменено, за връщане на преписката на дисциплинарния обвинител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/21: Anatecor, Определение от 10 януари 2022 г.
Обхваща ли компетентността на Съда по член 267 ДФЕС правото да тълкува или да преценява съответствието на национални разпоредби с правото на Съюза?
Налице ли е достатъчна връзка между конкретния спор и правото на Европейския съюз, която да обоснове допустимостта на преюдициално запитване?
Може ли Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси при чисто вътрешен за държава членка спор, при липса на елементи, свързващи го с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/21: Anatecor, Определение от 10 януари 2022 г.
Компетентен ли е Съдът на ЕС по член 267 ДФЕС да тълкува разпоредби на националното право или да проверява тяхната съвместимост с правото на Съюза?
При изцяло вътрешен спор и при липса на препращане от националното законодателство към правото на Съюза, може ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/20: Bank Melli Iran, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Прилага ли се член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този регламент пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените […] щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива: недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [Службата за контрол на чуждестранните активи] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции […] — без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на [тези санкции]?
Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96, задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива: като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от [Хартата] и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/20: Randstad Italia, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка?
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти не могат в рамките на касационно обжалване на решение на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка пред върховния съд от системата на общите съдилища в същата държава членка да оспорват немотивирания отказ от страна на посочения върховен административен съд, произнесъл се като последна инстанция, да сезира Съда с преюдициално запитване, въпреки че е била налице несигурност относно правилното тълкуване на правото на Съюза?
Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2007/66, към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването му от процедура за възлагане на обществена поръчка и възлагането на поръчката на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от „минималния праг“ брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустима (и не разглежда по същество) жалбата по останалите основания, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/21: Openbaar Ministerie (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission), Заключение от 16 декември 2021 г.
Нарушение на правото на ефективно средство за съдебна защита и на справедлив съдебен процес поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, включително липса на ефективно средство за защита срещу евентуално нарушение на правото на предварително създаден със закон съд.
Нарушение на правото на справедлив съдебен процес поради реален риск делото на издирваното лице да бъде разгледано от съд, който не е предварително създаден със закон, или поради невъзможност да се установи съдебният състав, който ще разгледа делото, както и поради липса на ефективно средство за защита за оспорване на действителността на назначаването на съдиите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/21: Fedasil, Определение от 16 декември 2021 г.
Съществува ли връзка между настаняването на кандидат за международна закрила в специфична приемна структура с цел подготовка на трансфера и приложението на член 27 от Регламент „Дъблин III“?
Необходимо ли е националната юрисдикция да се произнесе по ефективността на жалбата срещу решение за трансфер, когато предметът на спора е свързан единствено с подготвителна мярка, а не с изпълнението на самото решение за трансфер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.