Основни права

Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78, които гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащите се в член 47, първа алинея от Хартата, които гарантират на всяко лице правото „на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Закона за социалния диалог, който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищците са знаели или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?
Трябва ли разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 3, параграф 1, буква в) in fine от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 2 от Рамков закон № 330, както е тълкувана в решение на Върховния касационен съд при обстоятелства, при които засегнатите магистрати не са имали законовата възможност да поискат увеличение на възнаграждението при постъпването им в съдебната система след влизането в сила на Рамков закон № 330/2009 — нормативен акт, който изрично предвижда, че възнагражденията са и остават единствено предвидените в посочения закон, което е довело до възникване на дискриминация по отношение на възнагражденията в сравнение с техните колеги, включително въз основа на критерия за възраст, което всъщност означава, че само по-възрастните магистрати, встъпили в длъжност преди януари 2010 г. (по отношение на които са били постановени съдебни решения в периода между 2006 г. и 2009 г., чийто диспозитив е тълкуван през 2019 г. с решение на Върховен касационен съд), са получили през месеците декември 2019 г. — януари 2020 г. заплащане със задна дата на възнагражденията (равняващи се на предявените с исковата молба, която е предмет на настоящото производство) за периода от 2010 г. до 2015 г., въпреки че през този период засегнатите магистрати също са изпълнявали функциите на съдии, извършвали са същата трудова дейност при същите условия и в същата институция?
Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат дискриминация само когато тя се основава на един от признаците, посочени в член 1 от тази директива, или напротив, тези разпоредби, евентуално допълнени от други разпоредби на правото на Съюза, по принцип не допускат служител да бъде третиран различно от друг по отношение на заплащането, когато през един и същи период и при едни и същи условия полага същия труд за един и същ работодател?