Основни права
Основни права
Дело C-327/22: PROM-VIDIJA, Определение от 3 октомври 2023 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува правото на Съюза в случай, при който не е налице връзка между националния спор и приложимите разпоредби на правото на Съюза?
Попада ли член 47 от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в обхвата на спора, когато националната юрисдикция не прилага правото на Съюза?
Може ли преюдициално запитване да бъде допуснато, когато въпросът не е свързан с необходимост от тълкуване на правото на Съюза за решаването на спора по главното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/22: PROM-VIDIJA, Определение от 3 октомври 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато липсва достатъчно информация за необходимостта от отговор и връзката между спора и разпоредбите на правото на Съюза?
При какви условия член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да осигурят ефективна съдебна защита в национални производства, свързани с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/22: PAN Europe (Closer), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Може ли съответната държава членка, която съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 взема решение относно издаването на разрешение за продукт за растителна защита, да се отклони от оценката на държавата членка — зонален докладчик, която е разгледала заявлението в съответствие с член 36, параграф 1 от този регламент, и ако е така, доколко?
4) Може ли държавата членка — зонален докладчик, да се ограничи до това да извърши оценка, при която тя се основава изключително на приети ръководства, дори ако отразените в тези ръководства научно-технически познания вече не са съвсем актуални?
5) При отрицателен отговор на предходния въпрос, достатъчно ли е държавата членка — зонален докладчик, да се основе допълнително само на научно-технически познания, които се съдържат във вече разработени, но все още неприети ръководства, или тази държава членка е длъжна да вземе предвид всички налични научно-технически познания, включително такива, които липсват в съответните ръководства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/23: Abboudnam, Определение от 27 септември 2023 г.
Какви са изискванията към националните срокове за обжалване на решения по молби за международна закрила с оглед гарантиране на ефективно упражняване на процесуалните права на кандидата?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която въвежда тридневен срок, включващ празнични и почивни дни, за подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила в рамките на бързо производство, ако този срок на практика може да възпрепятства достъпа до преводач, правна помощ и информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/22: Die Länderbahn и др., Заключение от 21 септември 2023 г.
1) Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че схема за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34/ЕС национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
4) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него мерки на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип е възможно да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да върне незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за връщане на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/22: Romaqua Group, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Трябва ли член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която запазва първоначалното и неконкурентно пряко възлагане на лицензии за експлоатация на извори с минерални води на дружество с изцяло държавен капитал, чрез последователно и неограничено удължаване на изключителните лицензии (с които разполага държавното дружество)?
Трябва ли член 16 от Хартата, член 49 ДФЕС, член 119 ДФЕС и член 3 от Директива 2009/54 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство и посочена по-горе, която въвежда необосновано ограничение на свободата на стопанска инициатива и на свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/22: Juan, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка в положение, при което деянието, за което издирваното лице е осъдено с окончателен съдебен акт в държавата членка на изпълнение и деянието, за което срещу това лице се води наказателно производство в държавата членка на издаване, трябва да се квалифицират по правото на държавата членка на изпълнение като „продължавано престъпление“?
Допустимо ли е, с оглед на член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата, Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/675 и Рамково решение 2008/909, национално законодателство, което не позволява нито да се наложи общо наказание за съвкупност от деяния, които могат да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление“, извършено както в Испания, така и в друга държава членка, нито национален механизъм за кумулиране на наказания за наказанията, наложени от съдилищата на тази друга държава членка и подлежащи на изпълнение в Испания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/22: Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязло в сила решение в друга държава членка, когато второто решение е влязло в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/22: Minister for Justice (Clause discrétionnaire – Recours), Заключение от 14 септември 2023 г.
1. Обхваща ли правото на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане на правните и фактическите основания на „решение за прехвърляне“ по смисъла на разпоредбите на член 27, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] правото на такава ефективна правна защита срещу решение, прието от държава членка по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, по отношение на упражняването на дискреционното ѝ правомощие съгласно член 17, параграф 1 във връзка с това дали следва да разгледа подадена до нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство дори ако не е компетентна да извърши подобно разглеждане съгласно критериите, предвидени в Регламент „Дъблин III“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли от това, че молеща държава членка не може да изпълни решение за прехвърляне до произнасянето по искането на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Включват ли разпоредбите на член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“], които изискват държавите членки да предвидят в своето национално право една от трите форми на суспензивно действие за целите на обжалването или преразглеждането на решения за прехвърляне, оспорване на решение по член 17, параграф 1 [от посочения регламент], с което се отказва да се приложи възможността за поемане на отговорността за разглеждане на молба за международна закрила […]?
в) В случай че няма конкретна национална разпоредба, която да предвижда една от трите форми на суспензивно действие по член 27, параграф 3 [от Регламент „Дъблин III“] при оспорване на решение за отказ за прилагане на член 17, длъжен ли е сезираният съд да признае суспензивно действие в една от тези три форми в националното си право, и ако това е така, в коя форма
[…]
г) Трябва ли всички суспензивни средства за защита по член 27, параграф 3 [от Регламент Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че действат като спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по смисъла на член 29, параграф 1 от Регламент [Дъблин III]?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по искане на кандидат за упражняване на дискреционното правомощие по член 17, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
б) Допуска ли правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от [Хартата] молеща държава членка да изпълни решение за прехвърляне преди произнасянето по жалба, подадена по съдебен ред въз основа на специална клауза съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“]?
в) При условията на евентуалност води ли жалба, подадена по съдебен ред съгласно националното право срещу решение за отказ за прилагане на член 17 [от Регламент „Дъблин III“,] до спиране на срока за изпълнение на решение за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, или поражда по друг начин суспензивно действие спрямо решението за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.