Основни права
Основни права
Дело C-701/23: Swiftair, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че определение на съдебен орган за прекратяване на наказателното производство, постановено в договаряща държава, което подлежи на обжалване, прието е след задълбочено разследване на делото и възпрепятства продължаването на производството, освен ако са налице нови уличаващи факти и/или обстоятелства, следва да се квалифицира като окончателно решение за целите на тази разпоредба дори когато за договарящата държава, в която е постановено определението за прекратяване на производството, то не се ползва от всички последици на решение, имащо пълна сила на пресъдено нещо?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което може да осигури предвидената в този текст закрила ne bis in idem, за „осъдено“ лице трябва да се счита всяко заподозряно в хода на разследването лице, чиито действия или бездействия са били разследвани, дори когато във фазата на разследването срещу това лице формално не е било извършено действие на наказателно преследване или принуда?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е налице идентичност между, от една страна, физически лица, чиито действия са извършени при упражняване на корпоративните им функции в полза и за сметка на юридическото лице, което представляват, и от друга страна, самото юридическо лице, която идентичност забранява всякакво наказателно преследване срещу юридическо лице в една договаряща държава, ако неговите законни представители вече са били „осъдени“ по смисъла на правото на Съюза в друга договаряща държава, въпреки че срещу самото юридическо лице никога не е било възбуждано наказателно преследване в последната?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юридическото лице следва да се ползва от закрилата на принципа ne bis in idem, включително когато в договарящата държава, в която е постановено окончателното решение, юридическото лице във всички случаи не е подлежало на наказателно преследване, било защото наказателната отговорност на юридическото лице не съществува в тази държава, било защото наказателната отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само за престъпления, които не могат да бъдат изведени от деянията, предмет на наказателното преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/23: Oti, Заключение от 3 април 2025 г.
1) Предвид целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от [Директива 2016/801], съвместима ли е със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, практика на държава членка, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
2) С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от [Директива 2016/801], и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
3) Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от [Директива 2016/801] — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-713/23: Wojewoda Mazowiecki, Заключение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от [Хартата] и с член 2, точка 2 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държавата членка, чието гражданство притежава съответният гражданин на Съюза, сключил брак с друг гражданин на Съюза (от същия пол) в една от държавите членки в съответствие с нейното законодателство, да могат да откажат да признаят този акт за сключване на граждански брак и да откажат да го прехвърлят по реда за пререгистрация в националния регистър за гражданско състояние, лишавайки посочените лица от възможността да пребивават в тази държава с придобитото гражданско състояние и с общото фамилно име, поради това че правото на приемащата държава не предвижда брак между лица от един и същ пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/24: Alchaster II, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли прилагането към лице, осъдено за престъпление или престъпления на наказание или наказания за определен срок, на изменени правила, вследствие на които то ще трябва да изтърпи най-малко две трети от това наказание и след това ще има право на условно предсрочно освобождаване само при условие че бъде извършена оценка за обществена опасност — докато по правилата, приложими към момента на извършване на твърдените престъпления, това лице би имало право автоматично по силата на закона да бъде условно предсрочно освободено, след като изтърпи половината от това наказание — налагане на „по-тежко наказание“ на осъденото лице от наказанието, приложимо към момента на извършване на твърдените престъпления, което води до нарушаване на член 49, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Заключение от 3 април 2025 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение [2008/909], да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — под условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение [2002/584] за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/23: Комисия/Унгария (Droit de fournir des services de médias dans une radiofréquence), Заключение от 3 април 2025 г.
Нарушение на принципа на пропорционалност и на относимите разпоредби от регулаторната рамка на Съюза за електронните съобщения чрез отказа за продължаване на правото на Klubrádió да предоставя медийни услуги (решение за отказ № 830/2020) и чрез приложимото национално законодателство.
Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на равно третиране при отказа за продължаване на правото на Klubrádió да предоставя медийни услуги.
Нарушение на задължението за своевременно произнасяне по заявленията за продължаване на правото на ползване на радиочестоти, предвидено в член 5, параграф 3 от Директивата за разрешение.
Нарушение на принципите на прозрачност и пропорционалност при конкурсната процедура за предоставяне на права за ползване на радиочестоти, поради използване на непропорционални и непрозрачни критерии за недействителност на конкурсното предложение на Klubrádió (решение за обявяване на недействителност № 180/2021).
Нарушение на принципа на равно третиране и на принципа на пропорционалност чрез националното законодателство относно сключването на временен административен договор за използване на радиочестоти.
Нарушение на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата и плурализма на медиите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-764/23: Cairo Network, Заключение от 27 март 2025 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 6 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани с оглед на член 47 от [Хартата], член 4, параграф 1, първа алинея от [Рамковата директива] и член 31 от [Европейския кодекс за електронни съобщения (наричан по-нататък „ЕКЕС“)], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (член 1, параграф 1037 от Закон № 205/2017), която в положение от значение за Съюза ограничава последиците на жалбата за отмяна, като възпрепятства възстановяването или поправянето в натура, и ограничава обезпечителните мерки до плащането на авансова сума, накърнявайки ефективната съдебна защита?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 3, параграфи 3 и 3а и членове 8 и 9 от [Рамковата директива] […], както и членове 5, 6, 8, 9 и 45 от [ЕКЕС], да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената в Италианската република с член 1, параграф 1031bis от Закона за бюджета за 2018 г., както е въведен с член 1, параграф 1105 от Закона за бюджета за 2019 г., която лишава независимия административен орган от регулаторните му функции или най-малкото значително ги ограничава, като установява разпределянето на допълнителен предавателен капацитет чрез възмездна процедура с възлагане въз основа на критерия „най-изгодна икономическа оферта“ и с участието на традиционните оператори?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], както и принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на [AGCOM] № 39/19/CONS, 128/19/CONS и 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифровата телевизионна услуга, при която за целите на преобразуването „на правата на ползване на честотите“ в „права на ползване на предавателния капацитет“ не се извършва равностойно преобразуване, а част от капацитета се запазва за възмездна процедура, като на оператора се налагат допълнителни разходи, за да си осигури запазването на законно придобитите във времето права?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, при която не се приемат структурни мерки за поправяне на възникналото преди това положение на неравенство, с оглед и на установените по-рано от вътрешната и наднационалната съдебна практика нередности, и не се разграничава положението на оператора, който е получил честота в резултат на възмездна състезателна процедура, като е предвидено правото да я запази, или, напротив, приетите от AGCOM неструктурни мерки по отношение на предприятията, намиращи се в положението на традиционни оператори, които първоначално са титуляри на т.нар. „надвишаващи“ канали, са подходящи и пропорционални?
5) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, която не отчита оправданите правни очаквания на оператор, придобил право на ползване на честотата след приключване на възмездна състезателна процедура, в която е било изрично предвидено правото на честота с подобно покритие и за същата продължителност като правото на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/25: Ramodi, Определение от 27 март 2025 г.
Какви са изискванията за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при преюдициални запитвания?
Може ли големият брой засегнати лица или сходни правни ситуации да се считат за изключителни обстоятелства, които да оправдаят ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/24: Cajasur Banco, Определение от 24 март 2025 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
В кои случаи липсата на достатъчно изложение на фактическата и правната рамка прави преюдициалното запитване явно недопустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/24: Cajasur Banco, Определение от 24 март 2025 г.
Недостатъчната яснота във връзката между исканото тълкуване на правото на Съюза и приложимото национално законодателство съответства ли на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли преюдициално запитване да бъде прието за допустимо при липса на достатъчно сведения относно фактическия и правния контекст на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.