Основни права
Основни права
Дело C-285/24: Coopservice, Определение от 12 март 2025 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС, за да може Съдът на ЕС да се произнесе по него?
В какви случаи преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо поради липса на достатъчно фактическа и нормативна информация?
Необходимо ли е националната юрисдикция да посочи конкретните разпоредби на приложимото национално и европейско законодателство и връзката между тях, за да бъде определена компетентността на Съда на ЕС по исканото тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/24: Coopservice, Определение от 12 март 2025 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване при липса на достатъчно точни сведения относно фактическата и нормативната обстановка в главното производство, както и за връзката между спора и правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/23: NOV ZHIVOT 1919, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
1) В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. („ИПП II“) като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение [№ 447/2014] определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права […] правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-586/24: Rabal, Определение от 3 март 2025 г.
Отговаря ли националната юрисдикция на изискванията за независимост, безпристрастност и предварително създаване със закон, за да може да отправи преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Може ли съдебен състав, който не притежава тези качества поради начина на назначаване на съдията, да се счита за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Какви са последиците при липса на независимост и безпристрастност на съдебния състав относно допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-586/24: Rabal, Определение от 3 март 2025 г.
Какви са критериите за определяне на орган като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и кога тази презумпция може да бъде опровергана?
Могат ли съдебни решения на национални или международни съдилища, които установяват липса на независимост и безпристрастност на съдия, да доведат до недопустимост на преюдициално запитване, отправено от този съдия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/24: Adjak, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/23: K.A.M., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/23: AEON NEPREMIČNINE и др., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот не може да надхвърля 4 % от договорната цена, когато става въпрос за посредничество при покупко-продажба на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и купувачът е физическо лице?
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при договор за наем на същия недвижим имот не може да надвишава 4 % от сумата, получена от умножаването на размера на месечния наем по броя на месеците, за които имотът е предоставен за ползване, и при всички случаи не може да надвишава сума, равна на размера на един месечен наем, когато става въпрос за посредничество при отдаване под наем на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и наемателят е физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.