всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).
Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед задаване на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.
2) Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако
А) съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;
Б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?
3) Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:
А) съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;
Б) съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Следва ли Съобщението относно банковия сектор, с оглед на конкретните правни последици, които поражда, като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) от [ДФЕС] Съюзът притежава изключителна компетентност в сектора на държавните помощи и че съгласно член 108 ДФЕС Комисията e компетентна да взема решения в сектора на държавните помощи, да се тълкува в смисъл, че същото има задължителна сила за държавите членки, които възнамеряват да приемат мерки за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката чрез държавна помощ за кредитни институции, при положение че тази помощ има постоянен характер и не може лесно да бъде отменена?
2) Точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи, насочени към преодоляването на сериозни затруднения в националната икономика, с изпълнението на задължението за отписване на собствения капитал, хибридния капитал и подчинения дълг и/или за преобразуване в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструменти за подчинен дълг с цел ограничаване на помощите до минимално необходимото с оглед на отчитането на моралния риск, съвместими ли са с членове 107 ДФЕС, 108 ДФЕС и 109 ДФЕС, доколкото надхвърлят правомощията на Комисията, определени в посочените разпоредби на ДФЕС в областта на държавните помощи?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или преобразуване в собствен капитал, доколкото това задължение се отнася до акциите (собствения капитал), хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг, емитирани преди публикуването на Съобщението относно банковия сектор и които към момента на емитирането им са можели да бъдат изцяло или частично обезсилени без предоставяне на обезщетение единствено при несъстоятелност на банката, съвместими ли са с принципа за защита на оправданите правни очаквания, закрепен в правото на Съюза?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг и/или преобразуване в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг, без да е образувано и приключено производство по несъстоятелност с осребряване на имуществото на длъжника в съдебно производство, в рамките на което притежателите на подчинени финансови инструменти биха могли да встъпят като страни, съвместими ли са с правото на собственост, предвидено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг и/или преобразуване в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг, доколкото изпълнението на тези мерки изисква намаляване и/или увеличаване на базовия капитал на акционерно дружество с решение на компетентния управителен орган, а не на общото събрание на акционерното дружество, съвместими ли са с членове 29, 34, 35 и 40—42 от [Директива 2012/30]?
6) Съобщението относно банковия сектор, що се отнася до точка 19 от него, и по-специално до предвиденото в тази точка изискване за зачитане на основните права, до точка 20 от него и до утвърждаването на принципното задължение, съдържащо се в точки 43 и 44 от Съобщението, за преобразуване или намаляване на хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг преди отпускането на държавни помощи, може ли да се тълкува в смисъл, че посочената мярка не задължава държавите членки, които възнамеряват да преодолеят сериозни затруднения в икономиката чрез държавни помощи в полза на кредитни институции, да въведат задължение за осъществяване на посоченото преобразуване или намаляване като условие за отпускането на държавни помощи на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, или в смисъл, че за да бъде съвместима държавната помощ, е достатъчно мярката по преобразуване или намаляване да е приложена само пропорционално?
7) Може ли член 2, седмо тире от Директива 2001/24/EО да се тълкува в смисъл, че към мерките по оздравяване спадат и предвидените мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори съгласно точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор (намаляване на собствения базов капитал от първи ред, хибридния капитал и инструментите за подчинен дълг, както и преобразуването в собствен капитал на хибридните капиталови инструменти и инструментите за подчинен дълг)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като действащата в Испания регламентация на заповедното производство — членове 815 и 816 от LEC — доколкото затруднява или не дава възможност на съда да упражни служебен контрол върху договори за наличието на неравноправни клаузи, като не предвижда задължителен контрол върху неравноправните клаузи, нито намесата на съда, освен ако „Secretario judicial“ не счете тази намеса за необходима или длъжниците не възразят?
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази в Испания, която не дава възможност за служебна проверка in limine litis в последващо производство по принудително изпълнение на съдебното изпълнително основание, каквото е разпореждането за приключване на заповедното производство на „Secretario judicial“, за наличието на неравноправни клаузи в договора, послужил като основание за постановяване на това разпореждане, чието изпълнение се претендира, поради обстоятелството че съгласно националното право е налице сила на пресъдено нещо (в съответствие с членове 551 и 552 във връзка с член 816, параграф 2 от LEC)?
Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на заповедното производство и производството по принудително изпълнение на съдебно изпълнително основание, която не предвижда съдебен контрол във всички случаи по време на декларативната фаза, нито позволява, във фазата на изпълнение, съдът, пред който същата се осъществява, да извърши проверка на разпореждането на „Secretario judicial“?
Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която не се допуска служебен контрол за спазване на правото на защита поради наличието на сила на пресъдено нещо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с национални разпоредби, които не представляват прилагане на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Хартата на основните права, когато националната правна уредба не представлява мярка за прилагане на правото на Съюза и няма връзка с него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Съставлява ли големият брой потенциално засегнати лица или правни ситуации изключително обстоятелство, което да обоснове ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Могат ли строгите процесуални срокове, наложени от националното право, сами по себе си да обосноват необходимостта от ускорена процедура?
Може ли правната несигурност или потенциален риск за международните ангажименти на държава членка да представлява изключително обстоятелство, оправдаващо ускорена процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Притежава ли същата значимост в правния ред на Съюза общият принцип на правото на Съюза, утвърждаващ зачитането на правото на защита, част от което е правото на лицето да бъде изслушано от национален орган преди приемането на каквото и да е решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му, например решение за прекратяване на разрешението за пребиваване, както значимостта в националната правна система на белгийските норми, свързани със съображения от публичен ред, и изисква ли принципът за равностойност основанието за обжалване, произтичащо от нарушение на общия принцип на правото на Съюза на зачитане на правото на защита, да може бъде повдигнато за първи път пред Държавния съвет, действащ като касационна инстанция, както е допустимо във вътрешното право за абсолютните основания за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 39 от Директива 2005/85 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие на жалба срещу решение като разглежданото в главното производство да не продължи разглеждането на последваща молба за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form