Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/18: Flausch и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92, тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредби от националното законодателство, като изложените в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване, в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и прилагат основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
Могат ли членове 6 и 11 от Директива 2011/92 във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура жалба за отмяна пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/19: EOS Matrix, Определение от 6 ноември 2019 г.
Приложими ли са Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012 в случай, при който вземането е оспорено и липсва международен елемент?
Обосновават ли се права или дискриминация по член 18 ДФЕС и член 47 от Хартата при липса на връзка с правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси при липса на елемент на свързаност с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/19: EOS Matrix, Определение от 6 ноември 2019 г.
Приложими ли са Регламент (ЕО) № 805/2004 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 към нотариални заповеди, издадени по хърватското право, при липса на международен елемент и безспорно вземане?
Може ли член 18 ДФЕС да намери приложение в случай, при който липсва връзка с правото на Съюза и евентуалното движение на съдебни решения е само хипотетично?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и да отговаря на преюдициални въпроси при липса на прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/19: Белгийска държава, Определение от 24 октомври 2019 г.
Прекратява ли се производството по дело, което е станало без предмет, чрез заличаването му от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно разноските при прекратяване на дело, което представлява инцидент, повдигнат пред националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/18: Belgische Staat, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата […] да се тълкува в смисъл, че по дела с предмет [ДДС] не допуска при никакви обстоятелства да се използват доказателства, които са събрани в нарушение на гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот, или трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма, изискваща от съда, на който се налага да реши дали да използва такова доказателство за установяване на задължение за ДДС, да направи преценка като посочената в [мотивите към акта за преюдициално запитване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/18: Prato Nevoso Termo Energy, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 2008/98/ЕО и член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, разглеждани във връзка една с друга, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която молба за издаване на разрешение за замяна на метана като източник на захранване на инсталация за производство на електрическа енергия, произвеждаща атмосферни емисии, с вещество, получено от химическото третиране на отпадъчни растителни масла, като разглежданото в главното производство, да бъде отхвърлена поради обстоятелството, че последното не е вписано в списъка с категориите горива, получени от биомаса, които са разрешени за тази цел, и че подобен списък може да бъде изменен само с вътрешен акт с общо приложение, процедурата по приемане на който не е координирана с административната процедура за разрешаване на употребата на вещество от биомаса като гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/19: Белгийска държава, Определение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато е станало без предмет съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски при приключване на главното производство като инцидент пред национална юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/18: Köfler и др., Определение от 23 октомври 2019 г.
При какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.