Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-310/86: Комисия/Италия, Заключение от 17 май 1988 г.
Неизпълнение от Италианската република на задълженията, произтичащи от член 8 от Директива 82/470/ЕИО, поради неприемане в срок на необходимите мерки за транспониране на директивата в националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/87: Beentjes/Нидерландска държава, Заключение от 4 май 1988 г.
1) Прилагат ли се разпоредбите на Директива 71/305/ЕИО на Съвета към договори за обществени поръчки за строителни работи, възлагани от орган, който няма собствена правосубектност, когато съставът му, функциите и средствата, с които разполага за изпълнение на тези функции, показват, че действа от името на държавата или на регионален или местен орган
2) Съгласно тези разпоредби може ли изпълнител да бъде изключен само въз основа на един или повече от критериите за пригодност, отнасящи се до аспектите, посочени в членове 25 или 26 и уточнени в обявлението за поръчката, или въз основа на един или повече от критериите за възлагане на договори, съдържащи се в член 29 и уточнени в обявлението за поръчката или в тръжните документи, когато най-ниската цена не е единственият критерий за възлагане на договора
3) Задължен ли е възлагащият орган да спазва тези разпоредби и може ли да се позовава на национална разпоредба за прилагане, която му предоставя обща дискреция при оценката на изпълнителя и неговата оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/86: Van Eycke/ASPA, Заключение от 28 април 1988 г.
а) Следва ли член 85 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, инкорпорирайки предходни споразумения между банките, обвързва предоставянето на определени данъчни облекчения с прилагането на унифицирани условия относно лихвите по спестовни влогове и по този начин ограничава конкуренцията
б) Следва ли членове 59—66 и 95 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предоставя посоченото данъчно облекчение само за спестовни влогове в национална валута, държани в банки, установени на територията на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/85: Bond van Adverteerders/Нидерландска държава, Съдебно решение от 26 април 1988 г.
1. Представлява ли предоставяне на услуга или услуги, чиито релевантни елементи не са ограничени в рамките на една държава членка, разпространението от оператори на кабелни мрежи в тази държава членка на радио- и телевизионни програми (с или без реклами), доставени от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, и разпространявани чрез кабелни мрежи?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, представляват ли национални разпоредби, които подчиняват такова разпространение на програми, доставени от чужбина по националните кабелни мрежи, на ограничения, които не се прилагат или не се прилагат по идентичен начин към подобни програми, доставяни в рамките на съответната държава членка, ограничение на свободата за предоставяне на такива услуги, което е забранено от член 59 от Договора за ЕИО?
3. Има ли значение за отговора на втория въпрос дали програмите, доставени от чужбина по описания по-горе начин, съдържат реклами, насочени по-специално към публиката на съответната държава членка, когато подобни реклами в програми, доставяни в рамките на тази държава членка, могат да бъдат излъчвани само от организация, която има законен монопол върху рекламата, и когато приходите от реклами на тази организация отиват почти изцяло за финансиране на дейността на вътрешните радио- и телевизионни организации и на националната преса?
4. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които забраняват разпространението на програми, доставени от чужбина и съдържащи реклами, насочени по-специално към публиката на държавата членка, в която се приемат програмите, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, когато вътрешните радио- и телевизионни организации в тази държава членка нямат право да излъчват реклами, а излъчването на реклами в тази държава членка е запазено за организация със законен монопол върху рекламата, докато приходите от реклами отиват почти изцяло за вътрешните радио- и телевизионни организации и националната преса?
5. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги са приложими, представляват ли национални разпоредби като описаните по-горе, които предвиждат, че програми със субтитри на езика на държавата членка, в която се приемат програмите, могат да бъдат излъчвани само с разрешение на правителството единствено с цел да се изключат търговски предавания, насочени към публиката на съответната държава членка, ограничение, забранено от член 59 от Договора за ЕИО, ако вътрешните радио- и телевизионни организации подлежат на строги условия за одобрение и нямат право да правят търговски предавания (в каквато и да е форма), и освен това са налице обстоятелствата, посочени във втората част на въпрос 4?
6. Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към национални разпоредби като описаните по-горе, трябва ли тези разпоредби не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат обосновани с мотиви, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която се преследва?
7. Ако отговорът на въпрос 6 е положителен, могат ли цели, свързани с културната политика, насочени към поддържане на плуралистична и нетърговска радио- и телевизионна система и плуралистична и независима преса, да представляват такова оправдание, дори ако разпоредбите се отнасят почти изключително до финансовите изисквания на тези цели?
8. Може ли такова оправдание да се основава на факта, че национални разпоредби като описаните в предходните въпроси са необходими, за да се предотврати конкуренцията на търговски програми, доставени от чужбина, с вътрешните предавания в съответната държава членка и с нови медийни форми, които все още се развиват в тази държава?
9. Могат ли общоприетите принципи на правото на Общността (по-специално принципът на пропорционалност) и основните права, признати от правото на Общността (по-специално свободата на изразяване и свободата да се получава информация), да налагат директно приложими задължения на държавите членки, въз основа на които национални разпоредби като разглежданите тук трябва да бъдат преценявани, независимо дали са приложими писмени разпоредби на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/87: Комисия/Гърция, Заключение от 24 март 1988 г.
Нарушение на задълженията по член 52 от Договора, като се изисква гръцко гражданство като условие за достъп и упражняване на професиите архитект, строителен инженер, геодезист и адвокат
Нарушение на задълженията по член 59 от Договора, като се изисква гръцко гражданство като условие за предоставяне на услуги в посочените професии
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/86: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 15 март 1988 г.
Съвместимо ли е с членове 52 и 59 от Договора ЕИО националното законодателство, което забранява на граждани на други държави членки да създават частни учебни заведения („frontistiria“), частни музикални и танцови училища и да дават частни уроци по домовете?
Съвместимо ли е с член 48 от Договора ЕИО националното законодателство, което ограничава достъпа на граждани на други държави членки, вече наети на работа в Гърция, и на членовете на техните семейства до длъжностите директор или учител в „frontistiria“ и в частни музикални и танцови училища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/85: Комисия/Германия, Съдебно решение от 25 февруари 1988 г.
Съвместимо ли е с членове 59 и 60 от Договора за ЕИО и Директива 77/249/ЕИО изискването адвокат, предоставящ услуги, да работи задължително в сътрудничество с местен германски адвокат, дори когато германското право не изисква задължително представителство от адвокат?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда прекомерни и непропорционални изисквания относно формата и доказването на сътрудничеството между адвокат, предоставящ услуги, и местен адвокат, включително задължението местният адвокат да бъде упълномощен представител или защитник, и задължителното му присъствие при устни производства?
Съвместимо ли е с правото на Съюза налагането на правило за териториална изключителност, което ограничава правото на адвокати, предоставящи услуги, да пледират пред германски съдилища, по аналогия с ограниченията за местните адвокати, които не са допуснати пред съответния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/86: Комисия/Белгия, Заключение от 25 февруари 1988 г.
Неизпълнение на задълженията по член 8 от Директива 82/470/ЕИО и по третия параграф на член 189 и първия параграф на член 5 от Договора за ЕИО, поради неизпълнение в срок на задължението за приемане на необходимите национални мерки за транспониране на Директива 82/470/ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/86: Gullung/Conseils de l’ordre des avocats du barreau de Colmar и de Saverne, Съдебно решение от 19 януари 1988 г.
Може ли лице, което е гражданин на две държави членки на Общността и което е било допуснато до юридическата професия в една от тези две държави, да се позовава на Директивата на Съвета на Европейските общности от 22 март 1977 година за улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата да предоставят услуги, за да предоставя услуги на територията на другата държава членка, в която достъпът до юридическата професия му е бил отказан от съд или трибунал на тази държава по причини, свързани с изискванията за достойнство, добра репутация и почтеност
По-общо, с оглед на гореизложеното, не е ли обхватът на Директивата от 22 март 1977 година ограничен от изискванията на националния обществен ред?
Дали адвокат, който е гражданин на една държава членка на Общността, се ползва с правото на установяване в друга държава членка съгласно член 52 от Договора от Рим само ако е член на адвокатска колегия в приемащата държава, когато такова членство се изисква от законодателството на тази държава?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, може ли адвокат, който е гражданин на една държава членка на Общността и който е установен в друга държава членка, без обаче да е член на адвокатска колегия в последната държава, да се позовава на посочената по-горе Директива от 22 март 1977 година относно свободата да предоставя услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.