Дело C-292/86: Gullung/Conseils de l’ordre des avocats du barreau de Colmar и de Saverne, Съдебно решение от 19 януари 1988 г.

Може ли лице, което е гражданин на две държави членки на Общността и което е било допуснато до юридическата професия в една от тези две държави, да се позовава на Директивата на Съвета на Европейските общности от 22 март 1977 година за улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата да предоставят услуги, за да предоставя услуги на територията на другата държава членка, в която достъпът до юридическата професия му е бил отказан от съд или трибунал на тази държава по причини, свързани с изискванията за достойнство, добра репутация и почтеност

По-общо, с оглед на гореизложеното, не е ли обхватът на Директивата от 22 март 1977 година ограничен от изискванията на националния обществен ред?

Дали адвокат, който е гражданин на една държава членка на Общността, се ползва с правото на установяване в друга държава членка съгласно член 52 от Договора от Рим само ако е член на адвокатска колегия в приемащата държава, когато такова членство се изисква от законодателството на тази държава?

Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, може ли адвокат, който е гражданин на една държава членка на Общността и който е установен в друга държава членка, без обаче да е член на адвокатска колегия в последната държава, да се позовава на посочената по-горе Директива от 22 март 1977 година относно свободата да предоставя услуги?