всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-63/86: Комисия/Италия, Съдебно решение от 14 януари 1988 г.

Съвместимо ли е изискването за притежаване на италианско гражданство за достъп до социални жилища и преференциални ипотечни кредити с принципа на недопускане на дискриминация по национален признак, залегнал в членове 52 и 59 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/85: Bond van Adverteerders/Нидерландска държава, Заключение от 14 януари 1988 г.

a) Дали чуждестранни телевизионни програми, които не могат да бъдат приемани по въздуха и се разпространяват чрез кабел на националната територия, могат да се считат за предоставяне на услуга или услуги, чиито релевантни елементи не са ограничени в рамките на една държава-членка?
b) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, дали националните правила, които подчиняват такова предаване на програми, доставяни от чужбина, на изискванията да не съдържат реклама или субтитри на езика на съответната държава-членка, са съвместими с член 59 от Договора, когато такива изисквания не се прилагат, или не се прилагат по идентичен начин, към подобни програми, доставяни в рамките на тази държава-членка?
c) Дали е релевантно за целите на отговора на този въпрос, че рекламите, съдържащи се в програми, доставяни в тази държава, могат да бъдат излъчвани само под надзора на публична организация, която има законен монопол върху рекламното време и чиито приходи почти изцяло финансират дейността на вътрешните организации за радио- и телевизионно излъчване и пресата?
d) Дали, за да бъдат съвместими с член 59 и сл. от Договора, посочените национални правила трябва не само да не са дискриминационни, но и да са пропорционални на целите си и обосновани с мотиви, свързани с обществения интерес?
e) Дали в този контекст следните изисквания могат да се считат за валидно оправдание: (1) защита на плуралистичния и некомерсиален характер на системата за радио- и телевизионно излъчване; (2) предотвратяване на нелоялна конкуренция за вътрешните телевизионни програми от страна на чуждестранни програми?
f) Дали в такъв случай принципът на пропорционалност и основните права, признати в правния ред на Общността (по-специално свободата на изразяване и правото на получаване на информация), са пряко задължителни за държавите-членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/86: Комисия/Гърция, Заключение от 13 януари 1988 г.

Нарушение на задълженията по членове 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО чрез ограничаване на възможността на граждани на други държави членки да създават, управляват и преподават в частни учебни заведения (фронтистирия) и да дават частни уроци при условия, различни от тези за гръцките граждани.
Нарушение на член 48 от Договора за ЕИО чрез ограничаване на възможността на граждани на други държави членки да бъдат наемани като преподаватели във фронтистирия, които не преподават чужди езици, или да дават частни уроци у дома, както и чрез ограничаване на броя на гражданите на други държави членки, които могат да бъдат наемани във фронтистирия, преподаващи чужди езици.
Липса на ясно установено нарушение по отношение на частните технически и професионални училища поради неяснота в гръцкото законодателство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/85: Mattiazzo, Съдебно решение от 17 декември 1987 г.

1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, която урежда започването на дейността на кредитните институции, считано ли е приемането на спестявания за чисто стопанска дейност, подчинена като такава на основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители са счетени за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции е третирана като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в квалификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?
2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от Директивата, да се отнася до акт, издаден под каквато и да е форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки акт, който по общ начин разрешава упражняването на стопанска дейност, която — като израз на свободата на стопанска инициатива — вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?
3) С оглед на целите на Директивата, изложени в нейния преамбюл, съвместимо ли е с преследваните от Общността цели национално законодателство, което ограничава, рестриктира или предоставя особен статут на всяко лице, което упражнява дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-427/85: Комисия/Германия, Заключение от 3 декември 1987 г.

Неспазване на задълженията по членове 59 и 60 от Договора и Директива 77/249/ЕИО, доколкото германското законодателство:
1. Задължава адвокат от друга държава членка, който предоставя услуги в Германия, да действа съвместно с германски адвокат в случаи, в които германското право не изисква задължително представителство от адвокат.
2. Изисква германският адвокат, с когото адвокатът, предоставящ услуги, трябва да работи съвместно, да бъде упълномощен представител или защитник в производството.
3. Забранява на адвоката, предоставящ услуги, да участва в устните производства или в наказателен процес, освен ако не е придружаван от германския адвокат.
4. Изисква доказване на съвместната работа при всяко процесуално действие, при липса на което действието се счита за нищожно.
5. При всички обстоятелства, а не само когато съществуват убедителни причини от обществен интерес, забранява на адвоката, предоставящ услуги, да посещава лице, задържано под стража, освен ако не е придружаван от германски адвокат, и да кореспондира с такова лице по друг начин освен чрез този адвокат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/85: Mattiazzo, Заключение от 19 ноември 1987 г.

1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, регулираща започването на дейността на кредитните институции, предназначено ли е приемането на спестявания да представлява само стопанска дейност, регулирана като такава от основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители се считат за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции се третира като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в класификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?
2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от директивата, да се отнася до инструмент, издаден във всякаква форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки инструмент, който по общ начин разрешава извършването на стопанска дейност, която – като израз на свободата за упражняване на стопанска дейност – вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?
3) С оглед на целите на директивата, посочени в нейния преамбюл, съвместимо ли е националното законодателство с преследваните от Общността цели, когато ограничава, стеснява или предоставя особен статут на всяко лице, което извършва дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-292/86: Gullung/Conseils de l’ordre des avocats du barreau de Colmar и de Saverne, Заключение от 18 ноември 1987 г.

1) Може ли лице, което е гражданин на две държави членки поради двойно гражданство и което е допуснато до адвокатската професия в една от тези две държави членки, да се позове на Директива 77/249 на Съвета от 22 март 1977 година за улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата да предоставят услуги, за да предоставя такива услуги на територията на другата държава членка, в която достъпът до адвокатската професия му е отказан от съд на последната държава по причини, свързани с достойнството, доброто име и почтеността
По-общо, ограничава ли посочената директива националния обществен ред?
2) Предполага ли установяването по член 52 от Договора за ЕИО в една държава членка на адвокат, който е гражданин на друга държава членка, членство в адвокатска колегия в приемащата държава, когато такова членство се изисква от законодателството на тази държава
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли да се приеме, че адвокат, който е гражданин на една държава членка и се е установил в друга държава членка, без обаче да е вписан в адвокатска колегия в последната държава, може да се позове на посочената по-горе директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/86: Комисия/Италия, Заключение от 22 октомври 1987 г.

Невъзможност нарушение на задълженията да бъде отстранено чрез тълкувателна окръжна
Нарушение на принципа на равно третиране (или недискриминация) по отношение на достъпа до социално жилище и преференциални ипотечни кредити за самостоятелно заети лица, произтичащо от изискването за италианско гражданство, в нарушение на член 52 и член 59 от Договора за ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/86: CEI/Association intercommunale pour les autoroutes des Ardennes, Съдебно решение от 9 юли 1987 г.

Изчерпателно ли са изброени в член 25 от Директива 71/305/ЕИО референтните документи, които позволяват да се определи финансовото и икономическото състояние на изпълнителя?
Ако не, може ли стойността на строителните работи, които могат да бъдат изпълнени едновременно, да се счита за референтен документ по смисъла на член 25 от Директивата?
Позволява ли Директива 71/305/ЕИО от 26 юли 1971 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителни работи, и по-специално член 25 и член 26, буква д) от нея, на белгийски възлагащ орган да отхвърли оферта, подадена от италиански изпълнител, на основание че предприятието не е доказало, че разполага с минималния размер на собствени средства, изискуем от белгийското законодателство, и че не разполага средно с минималния брой работници и ръководен персонал, изискуеми от това законодателство, когато изпълнителят е признат в Италия в клас, еквивалентен на този, изискуем в Белгия поради стойността на възлагания договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/86: Комисия/Италия, Съдебно решение от 7 юли 1987 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по Договора за ЕИО поради неизпълнение на изискването за транспониране в националното право в срок на Директива 82/76/ЕИО относно обучение на медицински специалисти на пълно и непълно работно време?
Може ли държава членка да се позове на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства като оправдание за неизпълнение на задълженията и сроковете, произтичащи от правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form