Дело C-422/85: Mattiazzo, Съдебно решение от 17 декември 1987 г.

1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, която урежда започването на дейността на кредитните институции, считано ли е приемането на спестявания за чисто стопанска дейност, подчинена като такава на основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители са счетени за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции е третирана като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в квалификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?

2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от Директивата, да се отнася до акт, издаден под каквато и да е форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки акт, който по общ начин разрешава упражняването на стопанска дейност, която — като израз на свободата на стопанска инициатива — вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?

3) С оглед на целите на Директивата, изложени в нейния преамбюл, съвместимо ли е с преследваните от Общността цели национално законодателство, което ограничава, рестриктира или предоставя особен статут на всяко лице, което упражнява дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?