Дело C-352/85: Bond van Adverteerders/Нидерландска държава, Заключение от 14 януари 1988 г.

a) Дали чуждестранни телевизионни програми, които не могат да бъдат приемани по въздуха и се разпространяват чрез кабел на националната територия, могат да се считат за предоставяне на услуга или услуги, чиито релевантни елементи не са ограничени в рамките на една държава-членка?
b) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, дали националните правила, които подчиняват такова предаване на програми, доставяни от чужбина, на изискванията да не съдържат реклама или субтитри на езика на съответната държава-членка, са съвместими с член 59 от Договора, когато такива изисквания не се прилагат, или не се прилагат по идентичен начин, към подобни програми, доставяни в рамките на тази държава-членка?
c) Дали е релевантно за целите на отговора на този въпрос, че рекламите, съдържащи се в програми, доставяни в тази държава, могат да бъдат излъчвани само под надзора на публична организация, която има законен монопол върху рекламното време и чиито приходи почти изцяло финансират дейността на вътрешните организации за радио- и телевизионно излъчване и пресата?
d) Дали, за да бъдат съвместими с член 59 и сл. от Договора, посочените национални правила трябва не само да не са дискриминационни, но и да са пропорционални на целите си и обосновани с мотиви, свързани с обществения интерес?
e) Дали в този контекст следните изисквания могат да се считат за валидно оправдание: (1) защита на плуралистичния и некомерсиален характер на системата за радио- и телевизионно излъчване; (2) предотвратяване на нелоялна конкуренция за вътрешните телевизионни програми от страна на чуждестранни програми?
f) Дали в такъв случай принципът на пропорционалност и основните права, признати в правния ред на Общността (по-специално свободата на изразяване и правото на получаване на информация), са пряко задължителни за държавите-членки?