всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-368/98: Vanbraekel и др., Съдебно решение от 12 юли 2001 г.

Когато в рамките на производство пред него национален съд е признал, че болнично лечение в държава членка, различна от тази на компетентната институция, е било необходимо, въпреки че предварителното разрешение, предвидено в член 22 от Регламент № 1408/71, е било отказано:
а) Следва ли разходите за болничното лечение да се възстановят съгласно схемата на държавата на компетентната институция или съгласно тази, организирана от държавата, на чиято територия е извършено болничното лечение?
б) Допустимо ли е ограничаване на размера на възстановената сума съгласно законодателството на държавата на компетентната институция, като се има предвид член 36 от Регламент № 1408/71, който предвижда пълно възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.

Трябва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с разпоредби като член 9, параграф 4 от Ziekenfondswet във връзка с член 1 от Regeling hulp in het buitenland ziekenfondsverzekering, доколкото тези разпоредби изискват лице, регистрирано в здравноосигурителен фонд, първо да получи разрешение от този фонд, за да може да предяви претенция за обезщетение към лице или заведение, установено извън Нидерландия?
Какъв е отговорът на въпроса по точка 1, буква а), ако необходимото разрешение е отказано или не е издадено, защото съответното лечение, предоставено в друга държава членка, не се счита за „обичайно в съответните професионални среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от Ziekenfondswet
Има ли разлика, ако се вземат предвид само мненията на нидерландските специалисти, и ако се използват национални и международни научни критерии, и ако да — каква е тя
Необходимо ли е също така системата за социално осигуряване на тази друга държава членка да предвижда възстановяване на разходите за съответното лечение?
Какъв е отговорът на въпроса, поставен по-горе в точка 1, буква а), ако лечението, предоставено в чужбина, се счита за обичайно и следователно за обезщетение, но съответното разрешение е отказано, защото адекватна грижа може да бъде предоставена навреме от нидерландски договорен доставчик и следователно грижата, предоставена в чужбина, не е необходима за лечението?
Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги, както е предвидено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са сериозните причини от обществен интерес, на които се позовават ответниците, за да се счита тази пречка за оправдана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-399/98: Ordine degli Architetti и др., Съдебно решение от 12 юли 2001 г.

Противоречи ли на Директива 93/37/ЕИО националното и регионалното законодателство, което позволява на строител (който притежава разрешение за строеж или одобрен устройствен план) да изпълнява инфраструктурни работи директно, чрез пълно или частично прихващане срещу дължимата вноска (член 11 от Закон № 10/77, членове 28 и 31 от Закон № 1150 от 17 август 1942 г., членове 8 и 12 от Закон № 60 на регион Ломбардия от 5 декември 1977 г.), като се има предвид строгите принципи за търгове, наложени на държавите членки от правото на Общността по отношение на всички обществени поръчки за строителство на стойност 5 милиона евро или повече?
Допустими ли са, независимо от горепосочените принципи относно търговете, споразумения между административните органи и частно лице (общо разрешени от член 11 от Закон № 241 от 7 август 1990 г.) от гледна точка на правото на Общността в области, в които процедурата е такава, че административните органи избират страна, с която да сключат договор за услуги, в случаи, когато такива услуги надвишават прага, определен от съответните директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 11 юли 2001 г.

1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 10 юли 2001 г.

1) а) Следва ли изразът „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, така че за да се определи дали разпоредбата е приложима, трябва да се прави разграничение между дейностите на сдружението, насочени към защита на обществения интерес, и други дейности, или фактът, че едно сдружение може също да действа в стопански интерес, сам по себе си е достатъчен, за да се счита, че то като цяло представлява сдружение на предприятия по смисъла на разпоредбата
Има ли значение за прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията, че общозадължителните правила, приети от съответния орган, са приети въз основа на правомощие, предоставено със закон, и в качеството на специален законодателен орган?
b) Ако на въпрос 1а) се отговори, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото то действа в стопански интерес, определя ли правото на Общността кога става въпрос за защита на обществения интерес и кога не?
c) Ако на въпрос 1б) се отговори, че правото на Общността играе роля в това отношение, може ли фактът, че орган като нидерландската адвокатска колегия въз основа на правомощие, предоставено със закон за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента, приема общозадължителни правила относно участието на адвокати в сътрудничество с представители на други професии, също да се счита за защита на обществения интерес по смисъла на правото на Общността?
2) Ако въз основа на отговорите на въпроси 1а), 1б) и 1в) се заключи, че и регулация като [Samenwerkingsverordening 1993] трябва да се счита за акт в рамките на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), трябва ли да се приеме, че такъв акт — доколкото установява общозадължителни правила относно сключването на сътрудничества като разглежданите тук с цел да се гарантира, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — има за цел или резултат да ограничи конкуренцията в рамките на общия пазар и доколкото засяга търговията между държавите членки
Кои са релевантните критерии за преценка на този въпрос според правото на Общността?
3) Следва ли изразът „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че орган като нидерландската адвокатска колегия, ако трябва да се счита за сдружение на предприятия, също трябва да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самият той не извършва стопанска дейност?
4) Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че орган като нидерландската адвокатска колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такъв орган с господстващото си положение, ако налага на присъединените адвокати задължение да действат на пазара на правни услуги по начин, който възпрепятства конкуренцията?
5) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия за целите на прилагането на правилата на Общността в областта на конкуренцията като цяло трябва да се счита за сдружение на предприятия, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такъв орган като адвокатската колегия — който по отношение на сътрудничеството на адвокати с представители на други професии приема общозадължителни правила за гарантиране, че адвокатът, който предоставя правна помощ, действа независимо и в съответствие с интересите на клиента — също попада в обхвата на тази разпоредба?
6) Ако орган като нидерландската адвокатска колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или като предприятие или група предприятия, възпрепятстват ли член 3, буква ж) [след изменението сега член 3, параграф 1, буква ж), ЕО], член 5, параграф 2 (сега член 10, параграф 2, ЕО), и членове 85 и 86 (сега членове 81 ЕО и 82 ЕО) държава членка да определи, че органът (или някоя от неговите инстанции) може да приема правила, които могат да се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството на адвокати с представители на други професии, докато държавният надзор върху приемането на правилата е ограничен до правомощие за отмяна на такива разпоредби, без държавата да може да замести отменените със свои разпоредби?
7) Прилагат ли се както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата тук, или Договорът за ЕО следва да се тълкува в смисъл, че такава забрана, например в зависимост от начина, по който съответните лица реално ще организират сътрудничеството си, трябва да е в съответствие или с разпоредбите относно правото на установяване, или с разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги?
8) Представлява ли забрана за интегрирано сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата в настоящото дело ограничение на правото на установяване или на правото на свободно предоставяне на услуги, или ограничение и на двете права?
9) Ако от отговора на предходния въпрос следва, че става въпрос за едно от двете ограничения или и за двете ограничения, оправдано ли е съответното ограничение, тъй като представлява само „форма на продажба“ по смисъла, в който този израз се използва в решението по делото Keck и Mithouard (решение от 24.11.1993 г., съединени дела C-267/91 и C-268/91, Сборник I, стр. 6097), и не се касае за дискриминация, или е оправдано, тъй като отговаря на критериите за това, които Съдът е развил в други решения, по-специално в решението по делото Gebhard (решение от 30.11.1995 г., дело C-55/94, Сборник I, стр. 4165)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-447/99: Комисия/Италия, Съдебно решение от 4 юли 2001 г.

Съвместимо ли е национално законодателство, което предвижда различни такси за заминаване за вътрешни и вътреобщностни полети, с принципа на свободата на предоставяне на услуги и с член 3, параграф 1 от Регламент № 2408/92?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/00: HI, Заключение от 28 юни 2001 г.

1) Изисква ли член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665/ЕИО (директива за преразглеждане) решението на възлагащ орган да отмени процедурата за възлагане на договор за услуги да подлежи на преразглеждане в производство, което може, ако е необходимо, да доведе до неговата отмяна
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, съществува ли разпоредба на Директива 89/665 или на Директива 92/50/ЕИО, която изключва преразглеждане, ограничено до проверка дали отмяната на процедурата за възлагане е била произволна или фиктивна
3) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, кой е релевантният момент за преценка дали решението на възлагащия орган да отмени процедурата за възлагане е законосъобразно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/99: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 26 юни 2001 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, вместо да използва процедура за хармонизация на летищните такси?
Попада ли националното законодателство, което определя различни ставки на летищни такси за вътрешни и вътреобщностни полети, в обхвата на Регламент № 2408/92?
Съвместимо ли е с принципа на свободата на предоставяне на услуги национално законодателство, което предвижда по-високи летищни такси за вътреобщностни полети в сравнение с вътрешните полети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/00: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 21 юни 2001 г.

Нарушени ли са задълженията на Великото херцогство Люксембург по Директива 97/36/ЕО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното изпълнение и/или не е уведомена Комисията за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/00: Комисия/Франция, Съдебно решение от 21 юни 2001 г.

Изпълнила ли е Френската република задължението си да приеме в определения срок всички необходими закони, подзаконови и административни мерки за транспониране на Директива 98/4/ЕО и да ги съобщи на Европейската комисия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form