всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-143/79: Walsh, Съдебно решение от 22 май 1980 г.

1. Дали лице, което изпълнява условията за осигурителен стаж в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) за целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на:
(а) Регламент (ЕИО) № 1408/71; и
(б) Регламент (ЕИО) № 574/72,
независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е задължено да ги внася?
2. Дали работник, който изпълнява условията за осигурителен стаж за обезщетение за майчинство (независимо дали на пълна или намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), се счита, за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, за „правоимащ да претендира обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(а) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения съгласно законодателството на една или повече от тези държави членки поради забавяне при подаване на искането или по други причини; или
(б) само ако искането на такъв работник би било удовлетворено съгласно законодателството на всички тези държави членки?
3. Дали позоваването в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на „законодателствата на две или повече държави членки“ следва да се тълкува като (а) включващо или (б) изключващо регламентите на Европейската икономическа общност?
4. Дали, в случай на работник, който има право да претендира обезщетения за майчинство съгласно законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността ищецът да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(а) само за периода, за който ищецът има право да претендира обезщетения за майчинство съгласно законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(б) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5. Дали посоченият член 8, доколкото изключва възможността ищецът да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, е валиден и не надхвърля предоставените му правомощия?
6. Дали разпоредбите на член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно препращането на искания до компетентния орган се прилагат в случай на искане, което е трябвало, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено, след изтичането на този срок, до съответната институция или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/79: Coonan/Insurance Officer, Съдебно решение от 24 април 1980 г.

Дали работник, който е гражданин на една държава членка (в случая Република Ирландия), в която е под пенсионна възраст и където е плащал осигурителни вноски за болест и други обезщетения, има право, когато започне работа като нает работник в друга държава членка, а именно Обединеното кралство, където е над пенсионна възраст, да плаща същите пълни социалноосигурителни вноски за болест и други обезщетения в тази друга държава членка, както гражданин на тази държава членка, който пребивава там и който е започнал работа и е плащал пълни осигурителни вноски там, докато е бил под пенсионна възраст и е продължил да плаща такива вноски, след като е надхвърлил пенсионната възраст, въз основа на:
(а) член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68;
(б) член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71;
(в) някоя друга разпоредба на правото на ЕИО?
Дали фактът, че дадено лице е било за определен период от време по погрешка осигурено в социалноосигурителна схема, му дава право на обезщетенията, предвидени в съответното законодателство, когато грешката е установена в момента на предявяване на претенцията за тези обезщетения?
Дали фактът, че лице в положението на жалбоподателя е било задължително осигурено по схемата за трудови злополуки чрез компетентната институция, ipso facto води до неговото осигуряване чрез компетентната институция и по отношение на другите социалноосигурителни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/79: Testa, Заключение от 27 март 1980 г.

1. Изключва ли втората част на първото изречение на член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, правото на безработно лице на обезщетения за безработица в компетентната държава членка, ако то се завърне в тази държава членка след повече от 3 месеца, дори ако все още има остатъчно право по вътрешното законодателство на тази държава членка?
2. Губи ли безработно лице, което се завръща в „компетентната държава“ след изтичането на период, по-дълъг от три месеца, съгласно член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, „правото си ... по законодателството на компетентната държава“ в смисъл, че независимо от разпоредбите на компетентната държава, правото му във всички случаи се погасява, т.е. дори ако законодателството на компетентната държава предвижда неговото продължаване?
3. Означава ли загубата на „всяко право на обезщетения по законодателството на компетентната държава“ в случай на безработно лице, което не се завръща преди изтичането на тримесечния срок, че по този начин то се лишава от всяко правно право (условно право)?
4. Прилага ли се това и в случай, когато законодателството на компетентната държава предвижда продължаване на условното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-733/79: Laterza, Заключение от 27 март 1980 г.

Следва ли разпоредбата на член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че правото на семейни помощи в държавата-членка, на чиято територия пребивава получателят на пенсия за инвалидност (в случая Италия), отнема правото на по-високи семейни помощи, които са били предоставени преди това в друга държава-членка (в случая Белгия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/79: Walsh, Заключение от 27 март 1980 г.

1) Дали лице, което изпълнява условията за осигурителни вноски в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) през целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на (a) Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (b) Регламент (ЕИО) № 574/72, независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е било длъжно да ги внася?
2) Дали работник, който изпълнява условията за осигурителни вноски за обезщетение за майчинство (или на пълна, или на намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), следва за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се счита за „имащ право да иска обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(a) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения по законодателството на една или повече от тези държави членки поради закъснение при подаване на искането или по други причини; или
(b) само ако искането на такъв работник би било действително уважено по законодателството на всички тези държави членки?
3) Дали изразът „законодателствата на две или повече държави членки“, използван в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, следва да се счита за (a) включващ или (b) изключващ регламентите на Европейската икономическа общност?
4) Дали, в случай на работник, който има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително по законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(a) само за периода, за който заявителят има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(b) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5) Дали член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, доколкото изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, може да се счита за невалиден поради превишаване на правомощията (ultra vires), т.е. несъвместим с член 51 от Договора за ЕИО?
6) Дали член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага в случай на искане, което е трябвало да бъде, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено извън този срок до съответния орган или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Съдебно решение от 5 март 1980 г.

Първа група въпроси
A – Сред средствата за защита, до които се отнася решението, попадат ли и тези, предвидени в член 9, параграф 2 от Директива 64/221, които са установени с член 1 от белгийския закон от 1 април 1969 г., съставляващ член 3а (с измененията) от закона от 28 март 1952 г. относно надзора върху чужденците, а именно жалбите за преразглеждане на решенията за отказ за издаване на първото разрешение за пребиваване или решенията за експулсиране на съответното лице преди издаването на разрешението (Белгийски Conseil d'État: решение 17.722 от 18 юни 1976 г. и решение 18.609 от 2 декември 1977 г.; Recueil des arrêts du Conseil d'État, 1977, стр. 1381)
Изглежда, че средствата за суспендиране включват също, като гарантирани от член 8 от Директивата, жалбите за отмяна на административни мерки, предвидени в националното право. Включва ли суспендиращият ефект също иск за гражданска отговорност за противоправно действие, предявен срещу автора на решение за експулсиране?
С други думи, суспендиращият ефект правило на процесуалното право ли е, ограничено единствено до упражняването на преки средства за защита, или представлява адаптация, в полза на лицата, защитени от правото на Общността, на основното право, което всички лица имат на справедливо гражданско изслушване?
Б – По-общо, в спорове между гражданин на една държава членка на Европейската общност и публичен орган на друга държава членка, отнасящи се до права и задължения от гражданско естество (по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека), свързани с прилагането на правила на правото на Общността, предполага ли правото на справедливо изслушване, че личният достъп до съдилищата на съответната държава трябва ефективно да бъде предоставен на този гражданин?
Ако горният въпрос получи утвърдителен отговор, може ли да се изведе от Конвенцията за защита на правата на човека, тълкувана във връзка с правото на Общността, че този гражданин има право да се намира лично на територията на държавата, срещу която води дело, по време на производството, независимо от каквато и да е административна мярка за експулсиране, освен в надлежно обосновани случаи на спешност?
Втора група въпроси
В случай на надлежно обоснована спешност, решението за експулсиране може да бъде изпълнено независимо от всяко обжалване.
Явява ли се наличието на тази спешност неразделна част от решението за експулсиране, така че административният орган, който е взел решението, е изключително компетентен да установи дали съществува такава спешност?
Или, напротив, това е въпрос, свързан с упражняването на съдебна защита, така че, в случай на спор, съдът, пред който е заведено делото, може да реши този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/79: Fellinger, Съдебно решение от 28 февруари 1980 г.

В случай на безработен граничен работник трябва ли компетентната институция по местоживеене съгласно първото изречение на член 68, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. да вземе предвид възнаграждението или заплатата за неговата „последна заетост“ на територията на тази институция само ако тази заетост е била последната преди да се регистрира като безработен?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: трябва ли да се вземе предвид възнаграждението или заплатата за „последната заетост“ в държавата на пребиваване, дори ако, както в случая, тази заетост е приключила 14 месеца преди последната му регистрация като безработен?
Счита ли се лице заето за по-малко от четири седмици по смисъла на второто изречение на член 68, параграф 1, дори ако на територията на държавата на пребиваване то няма никаква заетост или, във всеки случай, няма заетост, която да може да бъде взета предвид с оглед на отговорите на въпроси 1 или 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/79: Regina/Secretary of State for Home Affairs, ex parte Santillo, Заключение от 27 февруари 1980 г.

1. Дали член 9, параграф 1 от Директива 64/221 предоставя на физическите лица права, които могат да бъдат защитени от тях пред националните съдилища на държава членка и които националните съдилища трябва да защитават?
2. (a) Какво е значението на израза „е получено становище от компетентен орган на приемащата държава“ в член 9, параграф 1 от Директивата; и
(b) по-специално, може ли препоръка за експулсиране, направена от наказателен съд при постановяване на присъда, да представлява „становище“?
3. Ако отговорът на въпрос 2 (b) е положителен:
(a) Трябва ли „препоръката“ да бъде напълно мотивирана?
(b) При какви (ако има такива) обстоятелства изтичането на време между изготвянето на „препоръката“ и вземането на решението за експулсиране изключва възможността „препоръката“ да представлява „становище“?
(c) По-специално, има ли изтичането на време, свързано с изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за последица това, че „препоръката“ престава да бъде „становище“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/79: Damiani, Съдебно решение от 14 февруари 1980 г.

Когато разследващата институция, посочена в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, установи, че заявителят има право на обезщетения по законодателството, което тя прилага, без да се позовава на осигурителни периоди, завършени по законодателството на други държави членки, и когато не изплати незабавно такива обезщетения на временна основа и когато, след като заявителят е завел дело срещу нея пред националния съд, компетентен да постанови временна мярка, разследващата институция реши да предостави обезщетенията на временна основа от дата, предхождаща датата на завеждане на делото, препятстват ли разпоредбите на член 45, параграфи 1 и 4 от посочения регламент националния съд, пред който е заведено делото, да присъди по искане на заявителя и при прилагане на националното право лихва в размер, определен от съда, върху сумата на обезщетенията, дължими на временна основа от датата на завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/79: Coonan/Insurance Officer, Заключение от 14 февруари 1980 г.

Дали лице, което е било напълно осигурено по социалноосигурителната система в Ирландия и което е отишло в Обединеното кралство, за да работи там редовно като наето лице след навършване на 60-годишна възраст и е плащало в тази държава осигурителни вноски за болест и трудови злополуки във връзка с тази работа, следва да се счита за осигурено лице в Обединеното кралство по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 за целите на получаване на парично обезщетение за болест, като такова обезщетение е обвързано с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Обединеното кралство
Коя е компетентната институция за определяне на правото на г-жа Кунан на обезщетение за болест и кои разпоредби на Общността са приложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form