всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-112/76: Manzoni, Съдебно решение от 13 октомври 1977 г.

Ако пенсията, изплащана от белгийската държава по настоящата схема за инвалидност за миньори, установена с Кралския указ от 19 ноември 1970 г. и последващите изменящи го укази, бъде намалена на основание член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 поради изплащане на обезщетения от други държави членки, съответства ли такова намаляване на член 51 от Договора от Рим?
Могат ли компетентните институции да намалят изплащаните от тях обезщетения чрез прилагане на член 46, параграф 3, когато припокриването на обезщетенията, предоставени от различните държави членки, произтича от отпускане на обезщетения въз основа на дублирани осигурителни периоди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/77: Regina/Bouchereau, Заключение от 28 септември 1977 г.

1. Дали препоръка за експулсиране, направена от национален съд на държава членка към изпълнителния орган на тази държава (такава препоръка, която е убедителна, но не е обвързваща за изпълнителния орган), представлява „мярка“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 64/221/ЕИО?
2. Дали формулировката на член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО, а именно че предходни наказателни осъждания не могат „сами по себе си“ да представляват основание за предприемане на мерки, основаващи се на съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, означава, че предходни наказателни осъждания са релевантни само доколкото разкриват настояща или бъдеща склонност да се действа в противоречие с обществения ред или обществената сигурност; или какво значение следва да се придаде на израза „сами по себе си“ в член 3, параграф 2 от Директива 64/221/ЕИО?
3. Дали понятието „обществен ред“ по член 48, параграф 3 от Договора за създаване на ЕИО, на основание на което могат да бъдат оправдани ограничения на правата, предоставени с член 48, следва да се тълкува:
а) като включващо държавни интереси, дори когато не е застрашено нарушаване на обществения мир или ред;
б) в по-тесен смисъл, който включва концепцията за някаква заплаха за обществения мир, ред или сигурност;
в) в някакъв друг по-широк смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/76: Manzoni, Заключение от 20 септември 1977 г.

1. Придържа ли се Съдът, като взема предвид принципа на равенството, към своето решение (Решение от 21.10.1975 г. — Petroni, дело 24/75), че член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71 на Съвета е несъвместим с член 51 от Договора до степента, в която налага ограничение върху кумулирането на две обезщетения, придобити в различни държави членки, чрез намаляване на размера на обезщетение, придобито съгласно националното законодателство само на една от тези държави членки?
2. Валиден ли е член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71 на Съвета, когато е приложимо, доколкото с него се ограничават права на изплащане, които не биха съществували при липса на правото на Общността?
3. Съществуват ли права на изплащане при липса на правото на Общността или такива права се придобиват съгласно законодателството само на една държава членка, ако в случая на работник мигрант, пребиваващ в друга държава членка, те могат да бъдат реализирани, поради национални разпоредби за спиране, само чрез премахване на клаузите за пребиваване по член 10 от Регламент № 1408/71?
4. Как следва да се отговори на последния въпрос, ако двустранни или многостранни конвенции между съответните държави членки вече са предвидили правила, съответстващи на тези в член 10 от Регламент № 1408/71?
5. Ако пенсия, изплащана от Белгия по схемата за инвалидност на миньорите, както понастоящем произтича от Кралския указ от 19 ноември 1970 г. и последващите изменящи укази, бъде намалена съгласно член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 поради обезщетения, изплащани от други държави членки, съответства ли такова намаление на член 51 от Договора от Рим?
6. Имат ли право компетентните институции да намаляват обезщетенията, изплащани от тях при прилагане на член 46, параграф 3, когато дублирането на обезщетения, предоставени от различни държави членки, води до предоставяне на обезщетения въз основа на припокриващи се осигурителни периоди?
7. Дали член 12, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 е съвместим с намаляването на инвалидна пенсия, отпусната от държава членка по член 46, параграф 1, на основание, че подобни обезщетения се изплащат от компетентната институция на друга държава членка, когато такова намаляване се извършва въз основа на разпоредби на вътрешното право на първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/77: Sagulo и др., Съдебно решение от 14 юли 1977 г.

Може ли специалният документ за пребиваване, който има декларативен характер и е посочен в член 4 от Директива 68/360 на Съвета, издаден като доказателство за право на пребиваване на чужденци, които имат това право по силата на член 48 и сл. от Договора за ЕИО, да се третира за целите на административното и наказателното право като разрешение за пребиваване, издадено по германския Закон за чужденците (Ausländergesetz), така че такива чужденци, които не притежават документа, разрешаващ пребиваване съгласно първата или втората алинея на член 47, параграф 1 от Ausländergesetz или които притежават такъв документ, който е изгубил валидността си, да могат да бъдат осъдени по член 5 от Ausländergesetz за пребиваване или влизане без валидно разрешение за пребиваване, или такова осъждане противоречи на Договора за ЕИО?
Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако на чужденец, който има пряко право по член 48 от Договора за ЕИО и посочената по-горе директива на Съвета, се издава само разрешение за пребиваване по член 5 от Ausländergesetz с възможните неблагоприятни последици по член 47 от този закон?
Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако чужденец, за когото се прилага член 48 от Договора за ЕИО и който през предходната година е бил глобен за нарушение на Ausländergesetz, извършено умишлено, тъй като е пребивавал на територията на Федерална република Германия без разрешение за пребиваване, бъде осъден на лишаване от свобода за подобно нарушение, след като решението за предходното нарушение е станало окончателно?
Налице ли е нарушение на забраната за дискриминация, предвидена в член 7 от Договора за ЕИО, или на духа и буквата на Договора (член 5), ако чужденец, който по член 48 от Договора за ЕИО или по някоя от разпоредбите, приети за неговото изпълнение, има или първоначално е имал право да пребивава или да влиза във Федерална република Германия за целите, посочени в него, и чийто национален паспорт или документ, заместващ такъв, изискван по член 3 от Ausländergesetz и член 10 от Aufenthaltsgesetz/EWG (Закон за влизане и пребиваване на граждани на държавите членки на ЕИО), е изгубил валидността си, може да бъде осъден по член 47, параграф 1, първа или втора алинея от Ausländergesetz на лишаване от свобода до една година или глоба до 360 пъти нетния му дневен доход за нарушение, докато германски гражданин, чиято лична карта, изисквана по съответните федерални или регионални закони за личните карти, е изгубила валидността си, може да бъде глобен само за малко нарушение (член 47 от Gesetz über Ordnungswidrigkeiten (Закон за административните нарушения)) — макар че по правило не се образуват производства — до 500 DM при небрежно извършено нарушение или до 1000 DM при умишлено извършено нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/77: Patrick/Ministre des affaires culturelles, Съдебно решение от 28 юни 1977 г.

Към 9 август 1973 г., при съществуващото състояние на правото на Общността, имаше ли британски гражданин право да се позове в своя полза на правото на установяване с цел упражняване на професията архитект в държава членка на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/77: Sagulo и др., Заключение от 14 юни 1977 г.

1. Може ли специалният документ за пребиваване, който има декларативен характер и е посочен в член 4 от Директива 68/360 на Съвета, издаден като доказателство за право на пребиваване на чужденци, които имат това право по силата на член 48 и сл. от Договора за ЕИО, да се третира за целите на административното и наказателното право като равностоен на разрешението за пребиваване, издавано по германския Закон за чужденците (Auslandergesetz), така че такива чужденци, които не притежават документа, удостоверяващ правото на пребиваване по първата или втората алинея на член 47, параграф 1 от Auslandergesetz, или които притежават такъв документ, чийто срок е изтекъл, да могат да бъдат осъдени по член 5 от Auslandergesetz за пребиваване или влизане без валидно разрешение за пребиваване, или такова осъждане противоречи на Договора за ЕИО?
2. Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако на чужденец, който има пряко право по член 48 от Договора за ЕИО и посочената по-горе директива на Съвета, се издава само разрешение за пребиваване по член 5 от Auslandergesetz с възможните неблагоприятни последици по член 47 от този закон?
3. Нарушава ли се забраната за дискриминация, предвидена в член 7 от Договора за ЕИО, или духът и буквата на Договора (член 5), ако чужденец, който по член 48 от Договора за ЕИО или по някоя от разпоредбите за неговото прилагане има или е имал право да пребивава или да влиза във Федерална република Германия за посочените в тях цели и чийто национален паспорт или заместващ го документ, изискуем по член 3 от Auslandergesetz и член 10 от Aufenthaltgesetz/EWG (Закон за пребиваването на гражданите на държавите членки на ЕИО), е с изтекъл срок, може да бъде осъден по първата или втората алинея на член 47, параграф 1 от германския Auslandergesetz на лишаване от свобода до една година или глоба до 360 пъти нетния му дневен доход за нарушение, докато германски гражданин, чиято лична карта, изискуема по съответните федерални или регионални закони, е с изтекъл срок, може да бъде глобен само за малко нарушение (член 47 от Закона за административните нарушения) — макар че по правило не се образуват производства — до 500 DM при небрежно извършване или до 1000 DM при умишлено извършване?
4. Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако чужденец, за когото се прилага член 48 от Договора за ЕИО, който през предходната година е бил глобен за умишлено нарушение на Auslandergesetz, тъй като е пребивавал на територията на Федералната република без разрешение за пребиваване, бъде осъден на лишаване от свобода за подобно нарушение, след като решението за предходното нарушение е станало окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/76: Blottner, Съдебно решение от 9 юни 1977 г.

За придобиването на право на обезщетения на основание член 40 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, изплащани от институция на държава членка, посочена в началото на член 45, параграф 3 от този регламент — като се има предвид предисторията на приемането на последната разпоредба — достатъчно ли е работник, който е подчинен на законодателството на друга държава членка към момента на настъпване на застрахователния риск или, ако това не е така, който има право на обезщетения по законодателството на друга държава членка, да може да докаже само осигурителни периоди или периоди на заетост и/или приравнени на тях периоди, изтекли по време на действието на законодателството или на правна разпоредба на първата държава членка, която не е законодателство по смисъла на началото на член 45, параграф 3 и която към датата, посочена в член 94, параграф 2, вече не е съществуващо законодателство по смисъла на член 1, буква ж) от този регламент, като се вземе предвид последното изречение на член 45, параграф 3 (т.е. въпреки че никога не е бил подчинен на законодателството на първата държава членка по смисъла на началото на член 45, параграф 3)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/76: Van Ameyde/UCI, Съдебно решение от 9 юни 1977 г.

Дали Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г., Препоръка 73/185/ЕИО на Комисията от 15 май 1973 г. и Решение 74/166/ЕИО на Комисията от 6 февруари 1974 г., които имат за цел премахването на проверките на „зелената карта“ на границите между държавите членки, следва да се тълкуват като разрешаващи съществуването на национални разпоредби или споразумения между националните бюра на застрахователите или техните членове, които са несъвместими с разпоредбите на Договора относно конкуренцията, правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Дали разпоредбите на членове 85, 86 и 90 от Договора относно конкуренцията забраняват всяка национална разпоредба, всяко споразумение между бюра и всяко решение или съгласувана практика, които имат за цел или ефект изключването на ликвидаторите на щети от уреждането на претенции за вреди, причинени от чуждестранни превозни средства, дори когато те са били посочени от застрахователите на превозното средство, причинило вредата, които са установени в държавата на произход?
Дали членове 7, 52 и 59 от Договора забраняват всяка национална разпоредба или действие, което има за пряк или косвен ефект възпрепятстване в държава членка на ефективното упражняване на дейността на ликвидатор на щети, установен в тази държава членка, дори ако разпоредбата се отнася до национално бюро на застрахователите по смисъла на определението, дадено в Директива 72/166/ЕИО, или когато поведението е приписуемо на това бюро?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/77: Patrick/Ministre des affaires culturelles, Заключение от 8 юни 1977 г.

Дали, към състоянието на правото на Общността на 9 август 1973 г., датата на обжалваното решение, британски гражданин е имал право да се позове в своя полза на правото на установяване с цел упражняване на професията архитект в държава членка на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/76: Blottner, Заключение от 18 май 1977 г.

1. За придобиването на право на обезщетения на основание член 40 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, изплащани от институция на държава членка, посочена в началото на член 45, параграф 3 от този регламент — като се има предвид предисторията на приемането на последната разпоредба — достатъчно ли е работник, който е подчинен на законодателството на друга държава членка към момента на настъпване на риска, по принцип застрахован, или, ако това не е така, който има право на обезщетения по законодателството на друга държава членка, да може да докаже само осигурителни периоди или периоди на заетост и/или приравнени на тях периоди, завършени от него по време на действието на законодателството или на правна разпоредба на първата държава членка, която не е законодателство по смисъла на началото на член 45, параграф 3 и която към датата, посочена в член 94, параграф 2, вече не е действащо законодателство по смисъла на член 1, буква ж) от този регламент, като се вземе предвид последното изречение на член 45, параграф 3
(Тоест, въпреки че никога не е бил подчинен на законодателството на първата държава членка по смисъла на началото на член 45, параграф 3).
2. (a) Следва ли разпоредбата в параграф 4, буква а) под заглавие „H. Нидерландия“ в приложение V към посочения регламент да се счита за относимa не само при прилагането на единствената посочена в нея разпоредба, а именно член 46, параграф 2, но също така, с оглед на буква б) от параграф 4, за придобиването на право на обезщетения по член 45, параграф 3?
(b) Или посоченият параграф 4, буква а), с оглед на употребата в него на думата „също“, означава само, че само ако право на обезщетения, изплащани от нидерландската институция, може да се изведе от член 45, параграф 3 въз основа на осигурителни периоди (по-рано) завършени по нидерландското законодателство за осигуряване срещу неработоспособност, тогава, за целите на член 46, параграф 2 от регламента, не само периодите, завършени по това законодателство, но и периодите на платена заетост и приравнените на тях периоди, завършени по нидерландското законодателство преди 1 юли 1967 г., трябва да се считат за осигурителни периоди, завършени по посоченото нидерландско законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form