Дело C-143/79: Walsh, Заключение от 27 март 1980 г.

1) Дали лице, което изпълнява условията за осигурителни вноски в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) през целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на (a) Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (b) Регламент (ЕИО) № 574/72, независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е било длъжно да ги внася?
2) Дали работник, който изпълнява условията за осигурителни вноски за обезщетение за майчинство (или на пълна, или на намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), следва за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се счита за „имащ право да иска обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(a) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения по законодателството на една или повече от тези държави членки поради закъснение при подаване на искането или по други причини; или
(b) само ако искането на такъв работник би било действително уважено по законодателството на всички тези държави членки?
3) Дали изразът „законодателствата на две или повече държави членки“, използван в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, следва да се счита за (a) включващ или (b) изключващ регламентите на Европейската икономическа общност?
4) Дали, в случай на работник, който има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително по законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(a) само за периода, за който заявителят има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(b) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5) Дали член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, доколкото изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, може да се счита за невалиден поради превишаване на правомощията (ultra vires), т.е. несъвместим с член 51 от Договора за ЕИО?
6) Дали член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага в случай на искане, което е трябвало да бъде, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено извън този срок до съответния орган или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?