Дело C-41/79: Testa, Заключение от 27 март 1980 г.

1. Изключва ли втората част на първото изречение на член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, правото на безработно лице на обезщетения за безработица в компетентната държава членка, ако то се завърне в тази държава членка след повече от 3 месеца, дори ако все още има остатъчно право по вътрешното законодателство на тази държава членка?
2. Губи ли безработно лице, което се завръща в „компетентната държава“ след изтичането на период, по-дълъг от три месеца, съгласно член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, „правото си ... по законодателството на компетентната държава“ в смисъл, че независимо от разпоредбите на компетентната държава, правото му във всички случаи се погасява, т.е. дори ако законодателството на компетентната държава предвижда неговото продължаване?
3. Означава ли загубата на „всяко право на обезщетения по законодателството на компетентната държава“ в случай на безработно лице, което не се завръща преди изтичането на тримесечния срок, че по този начин то се лишава от всяко правно право (условно право)?
4. Прилага ли се това и в случай, когато законодателството на компетентната държава предвижда продължаване на условното право?