Свободно движение на хора

1) Не трябва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
2) Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията (framing) изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от [тази директива], който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително […] посредством цялостното представяне“?
3) Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на [AGCM] (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: 1) със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, 2) със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, 3) с едновременното предлагане на свързани оферти, 4) с кратките срокове, предоставени за приемане на офертата) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал от седем дни?
4) Допуска ли Директива 2016/97, и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на [AGCM] на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на кръстосана продажба на два продукта — финансов и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — а при наличие на опасност от оказване на влияние върху потребителя вследствие на обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на свързаната оферта и подписването на застрахователния договор?
5) Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправена сложна свързана оферта?