Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Противопоставят ли се членове 49 и 56 ДФЕС и принципите на равнопоставеност и ефективност на национална правна уредба, която предвижда организирането на нова процедура за предоставяне на концесии с по-кратка продължителност във връзка с реорганизация на системата за хазартни игри?
Противопоставят ли се членове 49 и 56 ДФЕС на национална разпоредба, която задължава концесионера да прехвърли безвъзмездно ползването на материални и нематериални активи, когато дейността се прекратява поради изтичане на концесията или други основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448) въз основа на конкретната фактическа обстановка, във връзка с която е отправено преюдициалното запитване по това дело и при която само две предприятия участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, са приложими — поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор — и в разглеждания от настоящия съвет случай, в който допуснатите до участие в процедурата за възлагане на поръчка предприятия са били повече от две, но са били отстранени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност е само между две предприятия?
Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Съюза, налице ли е противоречие между тълкуването на последното, и по-специално член 267 ДФЕС, и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи на или е несъвместим с правото на Съюза, и по-специално:
– когато разглеждащият делото състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) има съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Съюза на вече прогласен от пленума правен принцип, трябва ли да препрати делото на пленума с мотивирано определение дори преди да може да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на съответствието или съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посоченият състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) може или дори трябва като последна национална съдебна инстанция да отправи самостоятелно, в качеството си на общ съд по прилагането на правото на Съюза, преюдициално запитване до Съда за правилното тълкуване на това право,
– ако на поставения в предходното тире въпрос се отговори в смисъл, че се признава правомощието/задължението на всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да отправят пряко преюдициални запитвания до Съда, или във всички случаи, в които Съдът вече се е произнесъл, и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет), като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Съюза и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, съставите и колегиите на Consiglio di Stato (Държавен съвет) могат ли или длъжни ли са, в качеството на действащи като последна инстанция общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда, или, обратно, дори и в тези случаи те остават длъжни да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Съюза, вече установено с обвързваща сила от Съда, бива обусловено само от преценката и дискреционната власт на пленума,
– на последно място, тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че оставя единствено на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Съюза, вече установени от Съда — противоречи ли не само на принципа за приключване на производството в разумен срок и на принципа за обжалваемост в кратки срокове на процедурите за възлагане на обществени поръчки, но и на изискването за пълно и своевременно прилагане на правото на Съюза от всички съдилища в държавите членки в съответствие с правилното тълкуване, установено с обвързваща сила от Съда, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на полезно действие и на предимство на правото на Съюза по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Притежава ли същата значимост в правния ред на Съюза общият принцип на правото на Съюза, утвърждаващ зачитането на правото на защита, част от което е правото на лицето да бъде изслушано от национален орган преди приемането на каквото и да е решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му, например решение за прекратяване на разрешението за пребиваване, както значимостта в националната правна система на белгийските норми, свързани с обществения ред, и изисква ли принципът на равностойност основанието за обжалване, произтичащо от нарушение на общия принцип на правото на Съюза на зачитане на правото на защита, да може бъде повдигнато за първи път пред Държавния съвет, действащ като касационна инстанция, както е допустимо във вътрешното право за абсолютните основания за отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Противоречи ли на Директива [97/67], в редакцията на Директива [2008/6], и по-специално на член 9 от нея, национална правна уредба да задължава доставчиците на пощенски услуги да участват във финансирането на оперативните разходи на националния регулаторен орган, независимо дали предоставят универсална услуга?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Достатъчно ли е във връзка със задължението за финансиране да се изисква съответният доставчик да предоставя пощенски услуги, които според националната уредба се квалифицират като универсални услуги, но надвишават задължителната минимална съвкупност от универсални услуги според Директивата?
б) Трябва ли при изчисляване на дела на съответното предприятие във финансовото участие да се подходи както при изчисляването на финансовите вноски за компенсационния фонд съгласно член 7, параграф 4 от посочената директива?
в) Налага ли изискването за спазване на принципа за недопускане на дискриминация и на принципа за пропорционалност по смисъла на член 7, параграф 5 от посочената директива, както и „отчитането на взаимозаменяем[остта] в достатъчна степен с [универсалната услуга] по смисъла на съображение [27] от Директива [2008/6] частта от оборота, съответстваща на допълнителните услуги, т.е. пощенските услуги, които не са причислени към универсалната услуга, но които са свързани с нея, да бъде извадена и да не се взема предвид при изчисляването на дела?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Следва ли член 53, параграф 2 от Директива 2004/18[…] сам по себе си и във връзка с принципите на европейското право на равно третиране и прозрачност в областта на възлагане на обществени поръчки да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган, когато възлага поръчката на оферента с икономически най-изгодната оферта от гледна точка на органа, винаги е длъжен да определи предварително и да посочи в обявлението за обществената поръчки или в спецификацията метода за оценяване или правилата за претегляне — независимо от тяхната предвидимост, обичаен характер или обхват — с помощта на които офертата следва да бъде оценена съгласно критериите или подкритериите за възлагане, или в смисъл, че макар да не е налице подобно общо задължение, има обстоятелства като например обхватът, липсата на предвидимост или необичайният характер на тези правила за претегляне, при които възниква такова задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съвместима ли е с разпоредбите на членове 34—36 ДФЕС национална правна уредба, която запазва достъпа до паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти само за търговците на едро, снабдени с разрешителното, предвидено в член 65 от Директива [2001/82, изменена], и по този начин изключва от него лицата, които имат право да продават на дребно, и животновъдите?
2) Разпоредбите на член 65 от Директива [2001/82, изменена] и на член 16 от Директива [2006/123] означават ли, че една държава членка може основателно да не признае разрешителните за дистрибуция на едро на ветеринарни лекарствени продукти, издадени от компетентните органи на останалите държави членки на техните собствени граждани, и да изисква последните да притежават освен това и разрешителното за дистрибуция на едро, издадено от собствените ѝ национални компетентни органи, за да имат право да искат и използват разрешения за паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти в тази държава членка?
3) Съвместима ли е с разпоредбите на членове 34 ДФЕС, 36 ДФЕС и 56 ДФЕС и с член 16 от Директива [2006/123] национална правна уредба, която приравнява паралелните вносители на ветеринарни лекарствени продукти на притежателите на разрешение за използване, което не се изисква от Директива [2001/82, изменена], и която вследствие на това ги задължава да разполагат с обект на територията на съответната държава членка и да отговарят на всички изисквания за фармакологична бдителност, предвидени в членове 72—79 от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Компетентност на националния съд да се произнесе относно разноските след оттегляне на жалбата по главното производство.
Възможност за възстановяване на разходи за лица, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Доколкото португалското законодателство не урежда въпросите, съдържащи се в член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18 […], намира ли посочената разпоредба пряко приложение в португалския правен ред, така че да предоставя на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят на възлагащите органи?
2) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган правила, които не позволяват на икономическия оператор да докаже предоставянето на услуги с декларация, съставена от самия него, освен ако не установи невъзможност или сериозно затруднение да получи такава декларация от частния купувач?
3) Разпоредбата на член 48, параграф 2, буква а), подточка ii), второ тире от Директива 2004/18/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на установени от възлагащия орган разпоредби, които изискват удостоверение от частния купувач със заверка на подписа от нотариус, адвокат или друг компетентен орган, чието непредставяне води до отстраняване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.