Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли членове 27 и 32 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на [защита на] оправданите правни очаквания и на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Президентски указ 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежелани чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал търговска дейност, без да поиска отмяна на забраната на достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от Директива 2004/38, като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконно пребиваване на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава членка, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, Директива 2008/115 се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?
При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на административно извеждане съгласно членове 27 и 28 от Директива 2004/38, който подлежи на съдебен контрол при условията, посочени в тези разпоредби, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?
В случай утвърдителен или отрицателен отговор на първи и втори въпрос, противоречи ли на принципа на ефективност национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, сезиран със спора, да проверяват — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от Директива 2004/38?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от Директива 2004/38 задължение за компетентните административни органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на Директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО, заменени от член 63 от Директива 2014/24/ЕС, национална правна уредба, която изключва, или може да се тълкува в смисъл, че изключва, възможността икономическият оператор, тоест субектът, който участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да посочи друго предприятие вместо първоначално посоченото като „помощно предприятие“, което е загубило или понижило критериите за участие, от което следва изключването на икономическия оператор от процедурата поради независещи от него — нито обективно, нито субективно — причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Процесуалните последици при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция.
Компетентността за произнасяне по разноските при заличаване на делото от регистъра на Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от [Директива 75/363], изменена с [Директива 82/76], и приложението към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност, и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на свободно движение на работници, установен с член 45 ДФЕС, национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изменена с Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 г., от една страна, и член 49 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя като условие за ползването на предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива данъчно предимство — каквото е освобождаването от данъка, удържан при източника, на печалбата, разпределяна от местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество майка, когато това дружество майка е контролирано пряко или непряко от едно или няколко лица, които са местни за трети държави — доказването от последното на обстоятелството, че структурата на дяловите участия няма за основна цел или че една от основните ѝ цели не е то да се възползва от това освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която не допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, без разрешението на притежателя на правата?
2) Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29] (както и с [Директива 2000/31] и с учредителния договор), национална правна уредба, която допуска търговец да предоставя на частноправни субекти услуги, представляващи видеозапис от разстояние на копия за лично ползване на произведения, защитени с авторското право, чрез т.нар. cloud computing, като активно участва при копирането, отново без разрешението на притежателя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, което по същество означава, че за него се прилага задължителен лицензионен режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Има ли право въз основа на директиви 2009/101 и 2012/30[, както] и разпоредбите за тяхното транспониране inter alia в членове 236, 237, 238, 241 и 367 от [LSC] кредиторът на търговско дружество, който претендира вземането си по трудово правоотношение пред компетентните испански съдилища, а именно съдилищата по трудови и осигурителни спорове, да предяви пред един и същ съд едновременно прекия иск срещу предприятието за установяване на задълженията по трудовото правоотношение и кумулативно, иска срещу физическото лице, а именно управителя на дружеството, в качеството му на солидарно отговорно лице за задълженията на това дружество, поради неизпълнението на търговскоправните задължения, предвидени в посочените директиви и транспонирани в [LSC]?
2) Противоречи ли на членове 2, 6, 7 и 8 от Директива 2009/101 и на членове 19 и 36 от Директива 2012/30 практиката на Sala de lo Social del Tribunal Supremo [Отделение по трудови и осигурителни спорове на Върховния съд], която се съдържа в решения от 28 февруари 1997 г. (RJ 19974220), 28 октомври 1997 г. (RJ 19977680), 31 декември 1997 г. (RJ 19979644), 13 април 1998 г. (RJ 19984577), 17 януари 2000 г. (RJ 2000918), 9 юни 2000 г. (RJ 20005109), 8 май 2002 г. и 20 декември 2012 г. и съгласно която при вземания по трудови правоотношения испанските съдилища по трудови и социални спорове не могат пряко да прилагат предвидените в тези общностни директиви и транспонирани в испанското право с членове 236, 237, 238, 241, 367 и др. от [LSC] гаранции за кредиторите на търговските дружества, когато физически лица, които са най-високопоставените длъжности лица в тези дружества, не изпълняват формалните изисквания, предвидени в директиви 2009/101 и 2012/30 и транспонирани в [LSC], за оповестяване на основни актове на дружеството?
3) Противоречи ли на членове 20 и 21 във връзка с член 51 [от Хартата] практиката на Social del Tribunal Supremo [Отделение по трудови и осигурителни спорове на Върховния съд], която се съдържа в решения от 28 февруари 1997 г. (RJ 19974220), 28 октомври 1997 г. (RJ 19977680), 31 декември 1997 г. (RJ 19979644), 13 април 1998 г. (RJ 19984577), 17 януари 2000 г. (RJ 2000918), 9 юни 2000 г. (RJ 20005109), 8 май 2002 г. и 20 декември 2012 г. и съгласно която работниците и служителите, които са кредитори по трудови правоотношения, са принудени да водят две съдебни дела — първо, пред съдилищата по трудови и социални спорове за установяване на вземанията им по трудови правоотношения срещу предприятието, и второ, пред общите граждански съдилища или пред търговските съдилища за установяване на солидарната отговорност на управителя на дружеството или на други физически лица — при положение че в Директива 2009/101, в Директива 2012/30 и в националните правни норми за транспониране на посочените директиви такова изискване не е предвидено за никой друг вид кредитори, независимо от естеството на вземанията им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Може ли правото на установяване като самостоятелно заето лице, определено в членове 1 и 4 от [ССДХ] и в член 12 от приложение I към него, да се счита за еквивалентно на свободата на установяване, която член 49 ДФЕС гарантира на лицата, упражняващи дейност като самостоятелно заети лица?
2. С оглед на предвиденото в член 16 от [ССДХ], следва ли в тази хипотеза да се прилага съдебната практика, изведена от решение от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525), постановено след датата на подписване на това споразумение, към случай на преместил местожителството си в Швейцария гражданин на държава членка, който само е запазил дяловите си участия в дружества по правото на тази държава членка, осигуряващи му сигурно влияние върху решенията на тези дружества и позволяващи му да определя тяхната дейност, без [да възнамерява] да упражнява в Швейцария друга дейност като самостоятелно заето лице, различна от упражняваната в държавата членка, на която е бил гражданин, и състояща се в управление на тези дялови участия?
3. Ако това право не е еквивалентно на свободата на установяване, следва ли то да се тълкува по същия начин, по който Съдът на Европейския съюз е тълкувал свободата на установяване в своето решение от 7 септември 2006 г., N (C‑470/04, EU:C:2006:525)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.