Дело C-243/16: Miravitlles Ciurana и др., Заключение от 26 юли 2017 г.

1) Има ли право въз основа на директиви 2009/101 и 2012/30[, както] и разпоредбите за тяхното транспониране inter alia в членове 236, 237, 238, 241 и 367 от [LSC] кредиторът на търговско дружество, който претендира вземането си по трудово правоотношение пред компетентните испански съдилища, а именно съдилищата по трудови и осигурителни спорове, да предяви пред един и същ съд едновременно прекия иск срещу предприятието за установяване на задълженията по трудовото правоотношение и кумулативно, иска срещу физическото лице, а именно управителя на дружеството, в качеството му на солидарно отговорно лице за задълженията на това дружество, поради неизпълнението на търговскоправните задължения, предвидени в посочените директиви и транспонирани в [LSC]?
2) Противоречи ли на членове 2, 6, 7 и 8 от Директива 2009/101 и на членове 19 и 36 от Директива 2012/30 практиката на Sala de lo Social del Tribunal Supremo [Отделение по трудови и осигурителни спорове на Върховния съд], която се съдържа в решения от 28 февруари 1997 г. (RJ 19974220), 28 октомври 1997 г. (RJ 19977680), 31 декември 1997 г. (RJ 19979644), 13 април 1998 г. (RJ 19984577), 17 януари 2000 г. (RJ 2000918), 9 юни 2000 г. (RJ 20005109), 8 май 2002 г. и 20 декември 2012 г. и съгласно която при вземания по трудови правоотношения испанските съдилища по трудови и социални спорове не могат пряко да прилагат предвидените в тези общностни директиви и транспонирани в испанското право с членове 236, 237, 238, 241, 367 и др. от [LSC] гаранции за кредиторите на търговските дружества, когато физически лица, които са най-високопоставените длъжности лица в тези дружества, не изпълняват формалните изисквания, предвидени в директиви 2009/101 и 2012/30 и транспонирани в [LSC], за оповестяване на основни актове на дружеството?
3) Противоречи ли на членове 20 и 21 във връзка с член 51 [от Хартата] практиката на Social del Tribunal Supremo [Отделение по трудови и осигурителни спорове на Върховния съд], която се съдържа в решения от 28 февруари 1997 г. (RJ 19974220), 28 октомври 1997 г. (RJ 19977680), 31 декември 1997 г. (RJ 19979644), 13 април 1998 г. (RJ 19984577), 17 януари 2000 г. (RJ 2000918), 9 юни 2000 г. (RJ 20005109), 8 май 2002 г. и 20 декември 2012 г. и съгласно която работниците и служителите, които са кредитори по трудови правоотношения, са принудени да водят две съдебни дела — първо, пред съдилищата по трудови и социални спорове за установяване на вземанията им по трудови правоотношения срещу предприятието, и второ, пред общите граждански съдилища или пред търговските съдилища за установяване на солидарната отговорност на управителя на дружеството или на други физически лица — при положение че в Директива 2009/101, в Директива 2012/30 и в националните правни норми за транспониране на посочените директиви такова изискване не е предвидено за никой друг вид кредитори, независимо от естеството на вземанията им?