всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Съдебно решение от 5 март 1980 г.

Първа група въпроси
A – Сред средствата за защита, до които се отнася решението, попадат ли и тези, предвидени в член 9, параграф 2 от Директива 64/221, които са установени с член 1 от белгийския закон от 1 април 1969 г., съставляващ член 3а (с измененията) от закона от 28 март 1952 г. относно надзора върху чужденците, а именно жалбите за преразглеждане на решенията за отказ за издаване на първото разрешение за пребиваване или решенията за експулсиране на съответното лице преди издаването на разрешението (Белгийски Conseil d'État: решение 17.722 от 18 юни 1976 г. и решение 18.609 от 2 декември 1977 г.; Recueil des arrêts du Conseil d'État, 1977, стр. 1381)
Изглежда, че средствата за суспендиране включват също, като гарантирани от член 8 от Директивата, жалбите за отмяна на административни мерки, предвидени в националното право. Включва ли суспендиращият ефект също иск за гражданска отговорност за противоправно действие, предявен срещу автора на решение за експулсиране?
С други думи, суспендиращият ефект правило на процесуалното право ли е, ограничено единствено до упражняването на преки средства за защита, или представлява адаптация, в полза на лицата, защитени от правото на Общността, на основното право, което всички лица имат на справедливо гражданско изслушване?
Б – По-общо, в спорове между гражданин на една държава членка на Европейската общност и публичен орган на друга държава членка, отнасящи се до права и задължения от гражданско естество (по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека), свързани с прилагането на правила на правото на Общността, предполага ли правото на справедливо изслушване, че личният достъп до съдилищата на съответната държава трябва ефективно да бъде предоставен на този гражданин?
Ако горният въпрос получи утвърдителен отговор, може ли да се изведе от Конвенцията за защита на правата на човека, тълкувана във връзка с правото на Общността, че този гражданин има право да се намира лично на територията на държавата, срещу която води дело, по време на производството, независимо от каквато и да е административна мярка за експулсиране, освен в надлежно обосновани случаи на спешност?
Втора група въпроси
В случай на надлежно обоснована спешност, решението за експулсиране може да бъде изпълнено независимо от всяко обжалване.
Явява ли се наличието на тази спешност неразделна част от решението за експулсиране, така че административният орган, който е взел решението, е изключително компетентен да установи дали съществува такава спешност?
Или, напротив, това е въпрос, свързан с упражняването на съдебна защита, така че, в случай на спор, съдът, пред който е заведено делото, може да реши този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/79: Fellinger, Съдебно решение от 28 февруари 1980 г.

В случай на безработен граничен работник трябва ли компетентната институция по местоживеене съгласно първото изречение на член 68, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. да вземе предвид възнаграждението или заплатата за неговата „последна заетост“ на територията на тази институция само ако тази заетост е била последната преди да се регистрира като безработен?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: трябва ли да се вземе предвид възнаграждението или заплатата за „последната заетост“ в държавата на пребиваване, дори ако, както в случая, тази заетост е приключила 14 месеца преди последната му регистрация като безработен?
Счита ли се лице заето за по-малко от четири седмици по смисъла на второто изречение на член 68, параграф 1, дори ако на територията на държавата на пребиваване то няма никаква заетост или, във всеки случай, няма заетост, която да може да бъде взета предвид с оглед на отговорите на въпроси 1 или 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/79: Regina/Secretary of State for Home Affairs, ex parte Santillo, Заключение от 27 февруари 1980 г.

1. Дали член 9, параграф 1 от Директива 64/221 предоставя на физическите лица права, които могат да бъдат защитени от тях пред националните съдилища на държава членка и които националните съдилища трябва да защитават?
2. (a) Какво е значението на израза „е получено становище от компетентен орган на приемащата държава“ в член 9, параграф 1 от Директивата; и
(b) по-специално, може ли препоръка за експулсиране, направена от наказателен съд при постановяване на присъда, да представлява „становище“?
3. Ако отговорът на въпрос 2 (b) е положителен:
(a) Трябва ли „препоръката“ да бъде напълно мотивирана?
(b) При какви (ако има такива) обстоятелства изтичането на време между изготвянето на „препоръката“ и вземането на решението за експулсиране изключва възможността „препоръката“ да представлява „становище“?
(c) По-специално, има ли изтичането на време, свързано с изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за последица това, че „препоръката“ престава да бъде „становище“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/79: Damiani, Съдебно решение от 14 февруари 1980 г.

Когато разследващата институция, посочена в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, установи, че заявителят има право на обезщетения по законодателството, което тя прилага, без да се позовава на осигурителни периоди, завършени по законодателството на други държави членки, и когато не изплати незабавно такива обезщетения на временна основа и когато, след като заявителят е завел дело срещу нея пред националния съд, компетентен да постанови временна мярка, разследващата институция реши да предостави обезщетенията на временна основа от дата, предхождаща датата на завеждане на делото, препятстват ли разпоредбите на член 45, параграфи 1 и 4 от посочения регламент националния съд, пред който е заведено делото, да присъди по искане на заявителя и при прилагане на националното право лихва в размер, определен от съда, върху сумата на обезщетенията, дължими на временна основа от датата на завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/79: Coonan/Insurance Officer, Заключение от 14 февруари 1980 г.

Дали лице, което е било напълно осигурено по социалноосигурителната система в Ирландия и което е отишло в Обединеното кралство, за да работи там редовно като наето лице след навършване на 60-годишна възраст и е плащало в тази държава осигурителни вноски за болест и трудови злополуки във връзка с тази работа, следва да се счита за осигурено лице в Обединеното кралство по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 за целите на получаване на парично обезщетение за болест, като такова обезщетение е обвързано с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Обединеното кралство
Коя е компетентната институция за определяне на правото на г-жа Кунан на обезщетение за болест и кои разпоредби на Общността са приложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Заключение от 31 януари 1980 г.

1. Изискват ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета държавите членки да придадат суспензивен ефект на жалба, подадена до (обикновените или административните) съдилища срещу решение за отказ за издаване на разрешение за пребиваване и свързаната с него заповед за експулсиране
2. В случай че лицето, на което е отказано разрешение за пребиваване или е наредено да напусне страната, поиска преразглеждане на въпроса от друг орган с консултативни функции съгласно член 9, параграф 2 от посочената директива, има ли това искане суспензивен ефект върху изпълнението на оспорваната мярка
3. Съгласно принципа, залегнал в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, признава ли правният ред на Общността правото на обжалване пред съдилищата на друга държава членка и правото на страна по гражданско дело да се яви лично пред съда, когато това е необходимо за ефективното упражняване на правото на защита
Признава ли се правото на страна по гражданско дело да остане на територията на държавата на сезирания съд през цялото производство
4. Пречи ли обстоятелството, че е започната специалната процедура по член 9, параграф 2 от Директива 64/221, на изпълнението на оспорваната мярка в случаи на доказана спешност
5. Кой орган е компетентен да определи дали е налице спешност за изпълнение на решението за отказ за разрешение за пребиваване или за експулсиране преди приключване на процедурата, предвидена в член 9 от Директива 64/221?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/79: Fellinger, Заключение от 24 януари 1980 г.

1) В случай на безработен граничен работник трябва ли компетентната институция на мястото на пребиваване съгласно първото изречение на член 68, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. да вземе предвид възнаграждението или заплатата във връзка с неговата „последна заетост“ на територията на тази институция само ако тази заетост е била последната преди регистрацията му като безработен?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: трябва ли възнаграждението или заплатата във връзка с „последната заетост“ в държавата на пребиваване да се вземе предвид, дори ако, както в настоящия случай, тази заетост е приключила 14 месеца преди последната му регистрация като безработен?
3) Счита ли се лице (все още) заето по-малко от четири седмици по смисъла на второто изречение на член 68, параграф 1, дори ако на територията на държавата на пребиваване то изобщо не е било заето или, във всеки случай, не е било заето по начин, който може да бъде взет предвид с оглед на отговорите на въпроси 1 или 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/79: Damiani, Заключение от 17 януари 1980 г.

Когато разследващата институция по смисъла на член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета на Европейските общности от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, установи, че заявителят има право на обезщетения по законодателството, което тя прилага, без да се вземат предвид осигурителни периоди, придобити по законодателството на други държави членки, и когато не изплати незабавно тези обезщетения на временна основа и когато, след като заявителят е завел дело срещу нея пред компетентния национален съд с цел получаване на временна мярка, разследващата институция реши да предостави обезщетенията на временна основа от дата, предхождаща датата на завеждане на съдебното производство, препятстват ли разпоредбите на член 45, параграфи 1 и 4 от посочения регламент съда, пред който е заведено делото, да присъди, по искане на заявителя и съгласно националното право, лихва в размер, определен от съда, върху сумата на обезщетенията, дължими на временна основа от датата на завеждане на съдебното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/79: Jordens-Vosters, Съдебно решение от 10 януари 1980 г.

Следва ли понятието „обезщетения при болест и майчинство“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) и глава 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува като обхващащо по принцип и обезщетенията по законодателството относно инвалидност, които имат характер на медицински или хирургически обезщетения?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, означава ли това, с оглед на член 19, параграфи 1 и 2 и член 28, параграф 1 от Регламента, че компетентната институция на държава членка не е оправомощена да предоставя такива обезщетения на лице, което има право на обезщетения за инвалидност по законодателството на тази държава членка, ако съответното лице пребивава на територията на друга държава членка и вследствие на това законодателството относно обезщетенията при болест (и майчинство) на последната държава е приложимо към него?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли членове 19 и 28 от Регламента да се тълкуват като изключващи допълнителни мерки по законодателството на държава членка относно инвалидност, въз основа на които съответното лице има право на обезщетения за инвалидност, ако то пребивава на територията на друга държава членка и вследствие на това законодателството относно обезщетенията при болест (и майчинство) на последната държава членка е приложимо към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form