всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-807/79: Gravina, Заключение от 10 юни 1980 г.

1) В случай на преместване на местоживеенето на сираци в друга държава членка, позволява ли член 78, параграф 2 от Регламент № 1408/71 на компетентната институция на държавата членка да оттегли вече надлежно предоставени обезщетения в тази държава членка, когато, ако обезщетенията трябваше да бъдат предоставени за първи път съгласно член 78, параграф 2 от регламента, институцията на тази друга държава членка би била компетентната институция?
2) Ако това е така, оправдано ли е оттеглянето дори когато правото на обезщетения по член 78, параграф 1 от Регламент № 1408/71 е предоставено единствено по националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/79: Regina/Pieck, Заключение от 4 юни 1980 г.

1. Какво е значението на „виза за влизане или еквивалентен документ“ по член 3, параграф 2 от Директива 68/360 на Съвета
2. Съвместимо ли е с правата, предоставени на гражданин на държава-членка на ЕИО съгласно членове 7 и 48 от Договора за ЕИО и разпоредбите на Директиви 64/221 и 68/360, при влизане на такъв гражданин в държава-членка, тази държава да му предостави първоначално разрешение за пребиваване, ограничено до шест месеца
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, когато на такъв гражданин е предоставено ограничено до шест месеца разрешение за пребиваване в държава-членка и той, макар и да е нает като работник, но не е подал заявление за разрешение за пребиваване, превиши този срок, може ли такова нарушение да бъде санкционирано в тази държава чрез мерки, включващи лишаване от свобода и/или препоръка за експулсиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-793/79: Menzies, Заключение от 28 май 1980 г.

Следва ли изразите „завършени осигурителни периоди“ и „завършени осигурителни периоди преди настъпването на риска“, съдържащи се в член 46, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета на Европейските общности, да се тълкуват така, че обхващат и тези периоди, третирани като такива по смисъла на член 1, буква р) от регламента, които могат да започнат да текат едва когато настъпи рискът, но които трябва, за да се получи съответната пенсия, да се добавят към завършените осигурителни периоди към момента на настъпване на риска, като например германския допълнителен период по смисъла на член 37 от AVG?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/79: Walsh, Съдебно решение от 22 май 1980 г.

1. Дали лице, което изпълнява условията за осигурителен стаж в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) за целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на:
(а) Регламент (ЕИО) № 1408/71; и
(б) Регламент (ЕИО) № 574/72,
независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е задължено да ги внася?
2. Дали работник, който изпълнява условията за осигурителен стаж за обезщетение за майчинство (независимо дали на пълна или намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), се счита, за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, за „правоимащ да претендира обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(а) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения съгласно законодателството на една или повече от тези държави членки поради забавяне при подаване на искането или по други причини; или
(б) само ако искането на такъв работник би било удовлетворено съгласно законодателството на всички тези държави членки?
3. Дали позоваването в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на „законодателствата на две или повече държави членки“ следва да се тълкува като (а) включващо или (б) изключващо регламентите на Европейската икономическа общност?
4. Дали, в случай на работник, който има право да претендира обезщетения за майчинство съгласно законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността ищецът да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(а) само за периода, за който ищецът има право да претендира обезщетения за майчинство съгласно законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(б) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5. Дали посоченият член 8, доколкото изключва възможността ищецът да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, е валиден и не надхвърля предоставените му правомощия?
6. Дали разпоредбите на член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно препращането на искания до компетентния орган се прилагат в случай на искане, което е трябвало, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено, след изтичането на този срок, до съответната институция или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/79: Regina/Secretary of State for Home Affairs, ex parte Santillo, Съдебно решение от 22 май 1980 г.

1. Дали член 9, параграф 1 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година предоставя на лицата права, които могат да бъдат защитавани от тях пред националните съдилища на държава членка и които националните съдилища трябва да защитават?
2. (а) Какво е значението на израза „е получено становище от компетентен орган на приемащата държава“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година („становище“)?
(б) По-специално, може ли препоръка за експулсиране, направена от наказателен съд при постановяване на присъдата („препоръка“), да представлява „становище“?
3. Ако отговорът на въпрос 2(б) е положителен:
(а) Трябва ли „препоръката“ да бъде напълно мотивирана?
(б) При какви (ако има такива) обстоятелства изтичането на време между издаването на „препоръката“ и вземането на решението за експулсиране изключва възможността „препоръката“ да представлява „становище“?
(в) По-специално, има ли изтичането на време, свързано с изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за последица това, че „препоръката“ престава да бъде „становище“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/79: Coonan/Insurance Officer, Съдебно решение от 24 април 1980 г.

Дали работник, който е гражданин на една държава членка (в случая Република Ирландия), в която е под пенсионна възраст и където е плащал осигурителни вноски за болест и други обезщетения, има право, когато започне работа като нает работник в друга държава членка, а именно Обединеното кралство, където е над пенсионна възраст, да плаща същите пълни социалноосигурителни вноски за болест и други обезщетения в тази друга държава членка, както гражданин на тази държава членка, който пребивава там и който е започнал работа и е плащал пълни осигурителни вноски там, докато е бил под пенсионна възраст и е продължил да плаща такива вноски, след като е надхвърлил пенсионната възраст, въз основа на:
(а) член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68;
(б) член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71;
(в) някоя друга разпоредба на правото на ЕИО?
Дали фактът, че дадено лице е било за определен период от време по погрешка осигурено в социалноосигурителна схема, му дава право на обезщетенията, предвидени в съответното законодателство, когато грешката е установена в момента на предявяване на претенцията за тези обезщетения?
Дали фактът, че лице в положението на жалбоподателя е било задължително осигурено по схемата за трудови злополуки чрез компетентната институция, ipso facto води до неговото осигуряване чрез компетентната институция и по отношение на другите социалноосигурителни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/79: Testa, Заключение от 27 март 1980 г.

1. Изключва ли втората част на първото изречение на член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, правото на безработно лице на обезщетения за безработица в компетентната държава членка, ако то се завърне в тази държава членка след повече от 3 месеца, дори ако все още има остатъчно право по вътрешното законодателство на тази държава членка?
2. Губи ли безработно лице, което се завръща в „компетентната държава“ след изтичането на период, по-дълъг от три месеца, съгласно член 69, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, „правото си ... по законодателството на компетентната държава“ в смисъл, че независимо от разпоредбите на компетентната държава, правото му във всички случаи се погасява, т.е. дори ако законодателството на компетентната държава предвижда неговото продължаване?
3. Означава ли загубата на „всяко право на обезщетения по законодателството на компетентната държава“ в случай на безработно лице, което не се завръща преди изтичането на тримесечния срок, че по този начин то се лишава от всяко правно право (условно право)?
4. Прилага ли се това и в случай, когато законодателството на компетентната държава предвижда продължаване на условното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-733/79: Laterza, Заключение от 27 март 1980 г.

Следва ли разпоредбата на член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че правото на семейни помощи в държавата-членка, на чиято територия пребивава получателят на пенсия за инвалидност (в случая Италия), отнема правото на по-високи семейни помощи, които са били предоставени преди това в друга държава-членка (в случая Белгия)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/79: Walsh, Заключение от 27 март 1980 г.

1) Дали лице, което изпълнява условията за осигурителни вноски в една държава членка (в случая Обединеното кралство) за придобиване на право на обезщетение за майчинство (в случая на намалена ставка) през целия период, за който се иска обезщетението в тази държава, е „работник“ по смисъла на (a) Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (b) Регламент (ЕИО) № 574/72, независимо от това, че през този период не е внасяло осигурителни вноски и не е било длъжно да ги внася?
2) Дали работник, който изпълнява условията за осигурителни вноски за обезщетение за майчинство (или на пълна, или на намалена ставка) съгласно законодателството на две или повече държави членки (в случая на Обединеното кралство и Република Ирландия), следва за целите на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72 да се счита за „имащ право да иска обезщетения за майчинство“ по тези законодателства:
(a) независимо дали такъв работник подлежи на дисквалификация за получаване на такива обезщетения по законодателството на една или повече от тези държави членки поради закъснение при подаване на искането или по други причини; или
(b) само ако искането на такъв работник би било действително уважено по законодателството на всички тези държави членки?
3) Дали изразът „законодателствата на две или повече държави членки“, използван в член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, следва да се счита за (a) включващ или (b) изключващ регламентите на Европейската икономическа общност?
4) Дали, в случай на работник, който има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на две или повече държави членки по смисъла на член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, разпоредбата на този член, че тези обезщетения се предоставят изключително по законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпило раждането (в случая Република Ирландия), изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило (в случая Обединеното кралство):
(a) само за периода, за който заявителят има право да иска обезщетения за майчинство по законодателството на държавата членка, където е настъпило раждането; или
(b) за всички обезщетения за майчинство във връзка с това раждане в тези държави членки, където раждането не е настъпило?
5) Дали член 8 от Регламент (ЕИО) № 574/72, доколкото изключва възможността заявителят да получи обезщетения за майчинство в държави членки, където раждането не е настъпило, може да се счита за невалиден поради превишаване на правомощията (ultra vires), т.е. несъвместим с член 51 от Договора за ЕИО?
6) Дали член 86 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага в случай на искане, което е трябвало да бъде, но не е било подадено, за да се съобрази със законодателството на една държава членка (в случая Република Ирландия), в определен срок до орган, институция или съд на тази държава, но е било подадено извън този срок до съответния орган или съд на друга държава членка (в случая Департамента по здравеопазване и социално осигуряване, Лондон, Обединеното кралство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form