Дело C-98/79: Pecastaing/Белгийска държава, Заключение от 31 януари 1980 г.

1. Изискват ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета държавите членки да придадат суспензивен ефект на жалба, подадена до (обикновените или административните) съдилища срещу решение за отказ за издаване на разрешение за пребиваване и свързаната с него заповед за експулсиране

2. В случай че лицето, на което е отказано разрешение за пребиваване или е наредено да напусне страната, поиска преразглеждане на въпроса от друг орган с консултативни функции съгласно член 9, параграф 2 от посочената директива, има ли това искане суспензивен ефект върху изпълнението на оспорваната мярка

3. Съгласно принципа, залегнал в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, признава ли правният ред на Общността правото на обжалване пред съдилищата на друга държава членка и правото на страна по гражданско дело да се яви лично пред съда, когато това е необходимо за ефективното упражняване на правото на защита

Признава ли се правото на страна по гражданско дело да остане на територията на държавата на сезирания съд през цялото производство

4. Пречи ли обстоятелството, че е започната специалната процедура по член 9, параграф 2 от Директива 64/221, на изпълнението на оспорваната мярка в случаи на доказана спешност

5. Кой орган е компетентен да определи дали е налице спешност за изпълнение на решението за отказ за разрешение за пребиваване или за експулсиране преди приключване на процедурата, предвидена в член 9 от Директива 64/221?