Свобода на установяване

Пречат ли членове 43 ЕО и 56 ЕО на държава членка, при разпределение на дивиденти от дружество, установено в тази държава, да предоставя на дружествата, които също са установени в тази държава и получават тези дивиденти, данъчен кредит, равен на частта от корпоративния данък, платен върху разпределената печалба от дружеството, което извършва разпределението, когато не предоставя такъв данъчен кредит на дружествата, които са установени в друга държава членка и не подлежат на данъчно облагане върху дивидентите в първата държава?
Пречат ли членове 43 ЕО и 56 ЕО на ситуация, при която държава членка не разширява правото на данъчен кредит, предвидено в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с друга държава членка, за дружества, установени във втората държава, които получават дивиденти от дружество, установено в първата държава, върху дружества, установени в трета държава членка, с която е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която не предвижда такова право за дружества, установени в тази трета държава?

1. Противоречи ли на член 43 ЕО или член 56 ЕО това, че държава членка поддържа в сила и прилага мерки, които освобождават от корпоративен данък дивидентите, получени от дружество, установено в тази държава членка („местното дружество“), от други местни дружества, и които облагат с корпоративен данък дивидентите, получени от местното дружество от дружества, установени в други държави членки („неместни дружества“), след като се предоставя облекчение за двойно данъчно облагане за всеки удържан данък върху дивидента и, при определени условия, за данъка, платен от неместните дружества върху печалбите им в държавата на тяхното установяване?
2. Когато държава членка има система, която при определени обстоятелства налага авансов корпоративен данък (ACT) върху изплащането на дивиденти от местно дружество на неговите акционери и предоставя данъчен кредит на акционерите, установени в тази държава членка, във връзка с тези дивиденти, противоречи ли на член 43 или член 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435 това, че държавата членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват на местното дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да е длъжно да плаща ACT до размера на получените дивиденти от дружества, установени в тази държава членка (пряко или косвено чрез други местни дружества), и не предвиждат възможност местното дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да е длъжно да плаща ACT до размера на получените дивиденти от неместни дружества?
3. Противоречи ли на разпоредбите на правото на ЕО, посочени в предходния въпрос, това, че държавата членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват ACT да се приспада от задължението за корпоративен данък на дружеството, изплащащо дивиденти, и на други дружества от групата, установени в тази държава членка, върху техните печалби:
(а) но не предвиждат никаква форма на приспадане на ACT или еквивалентно облекчение (като възстановяване на ACT) по отношение на печалби, реализирани, било в тази държава, било в други държави членки, от дружества от групата, които не са установени в тази държава членка; и/или
(б) които предвиждат, че всяко облекчение за двойно данъчно облагане, от което се ползва местно дружество, намалява задължението за корпоративен данък, срещу което може да се приспадне ACT?
4. Когато държавата членка има мерки, които при определени обстоятелства позволяват на местни дружества, ако изберат това, да възстановят платения ACT върху разпределенията към своите акционери до размера на разпределенията, получени от неместни дружества (включително за тази цел дружества, установени в трети държави), противоречи ли на член 43 ЕО, член 56 ЕО или член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435 това, че тези мерки:
(а) задължават местните дружества да платят ACT и да го възстановят впоследствие; и
(б) не предвиждат акционерите на местните дружества да получат данъчен кредит, който биха получили при дивидент от местно дружество, което не е получило дивиденти от неместни дружества?
5. Когато преди 31 декември 1993 г. държава членка е приела мерките, описани в въпроси 1 и 2, а след тази дата е приела допълнителните мерки, описани във въпрос 4, и ако последните мерки представляват ограничение, забранено от член 56 ЕО, следва ли това ограничение да се счита за ново ограничение, което не е съществувало на 31 декември 1993 г.?
6. В случай че някоя от мерките, посочени във въпроси 1 до 5, нарушава някоя от разпоредбите на Общността, посочени тук, тогава при обстоятелства, при които местното дружество или други дружества от същата група предявяват следните искове във връзка със съответните нарушения:
(i) иск за възстановяване на неправомерно събран корпоративен данък в обстоятелствата, посочени във въпрос 1;
(ii) иск за възстановяване (или обезщетение за загубата) на облекчения, приложени към неправомерно събрания корпоративен данък в обстоятелствата, посочени във въпрос 1;
(iii) иск за възстановяване (или обезщетение) на ACT, който не е могъл да бъде приспаднат от задължението на дружеството за корпоративен данък или по друг начин облекчен и който не би бил платен (или би бил облекчен), ако не беше нарушението;
(iv) иск, когато ACT е бил приспаднат от корпоративния данък, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и такова приспадане;
(v) иск за възстановяване на корпоративен данък, платен от дружеството или от друго дружество от групата, когато някое от тези дружества е поело задължение за корпоративен данък, като се е отказало от други облекчения, за да позволи ACT да бъде приспаднат от задължението му за корпоративен данък (ограниченията, наложени върху приспадането на ACT, водещи до остатъчно задължение за корпоративен данък);
(vi) иск за загуба на ползване на парични средства поради това, че корпоративният данък е бил платен по-рано, отколкото би бил иначе, или за впоследствие загубени облекчения в обстоятелствата, посочени в (v) по-горе;
(vii) иск от местното дружество за плащане (или обезщетение) на излишък от ACT, който това дружество е прехвърлило на друго дружество от групата и който е останал необлекчен, когато това друго дружество е било продадено, отделено или ликвидирано;
(viii) иск, когато ACT е бил платен, но впоследствие възстановен по разпоредбите, описани във въпрос 4, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и датата на възстановяването му;
(ix) иск за обезщетение, когато местното дружество е избрало да възстанови ACT по реда, описан във въпрос 4, и е компенсирало своите акционери за невъзможността да получат данъчен кредит чрез увеличаване на размера на дивидента,
по отношение на всеки от тези искове следва ли да се счита, че това е:
– иск за възстановяване на неправомерно събрани суми, които възникват в резултат на и като допълнение към нарушението на посочените по-горе разпоредби на Общността; или
– иск за обезщетение или вреди, при който трябва да са изпълнени условията, посочени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame [1996] ECR I-1029; или
– иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага?
7. В случай че отговорът на някоя част от въпрос 6 е, че искът е иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага:
(а) такъв иск ли е последица и допълнение към правото, предоставено от посочените по-горе разпоредби на Общността; или
(б) трябва ли да са изпълнени условията за възстановяване, установени в Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
(в) трябва ли да са изпълнени други условия?
8. Има ли значение за отговорите на въпроси 6 или 7 дали съгласно националното право исковете, посочени във въпрос 6, се предявяват като реституционни искове или се предявяват или трябва да се предявят като искове за вреди?
9. Какви указания, ако има такива, счита Съдът на Европейските общности за подходящо да даде в настоящия случай относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика на Съда на Европейските общности относно тълкуването на съответните разпоредби на Общността, нарушението е било извиняемо или дали в конкретен случай има достатъчна причинно-следствена връзка, за да се счита за „пряка причинно-следствена връзка“ по смисъла на това решение?