Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Може ли на основание член 22, параграф 2 от Директива 2005/60[…] държава членка да предвижда задължение информацията, която следва да предоставят кредитните институции, извършващи дейност на нейна територия без постоянен обект, да бъде пряко предадена на органите ѝ за борба с изпирането на пари, или, напротив, искането за предоставяне на информация трябва да бъде отправено до звеното за финансово разузнаване в държавата членка, на чиято територия се намира задължената кредитна институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Съвместима ли е с разпоредбите на членове 43 и 49 от Договора за ЕО [понастоящем членове 49 и 56 ДФЕС] национална нормативна уредба, която с цел да ограничи предлагането на хазартни игри предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, учредено като акционерно дружество и котирано на борсата, още повече когато това предприятие рекламира организираните от него хазартни игри, като дейността му обхваща и други държави, играчите участват свободно и максималният размер на залога и на печалбата се определя за отделен фиш, а не за отделен играч?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с членове 43 и 49 от Договора за ЕО национална нормативна уредба, която като цели основно да противодейства на престъпността чрез упражняването на контрол над предприятията, действащи в разглеждания сектор, за да осигури упражняването на тези дейности изключително в рамките на контролирани схеми, предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, дори когато по този начин едновременно се стига до неограничено разрастване на съответното предлагане; или пък се налага във всеки случай, за да се счита това ограничение подходящо за постигането на целта за противодействие на престъпността, разрастването на предлагането да бъде все пак контролирано, т.е. да се запази в рамките на необходимото за постигане на тази цел и да не излиза извън тях
В случай че посоченото разрастване трябва все пак да се контролира, може ли то да се счита за контролирано от тази гледна точка, когато в сектора се предоставя изключително право на образувание, притежаващо характеристиките, изброени в първия преюдициален въпрос
Накрая, в случай че се приеме, че предоставянето на въпросното изключително право води до контролирано разрастване на предлагането на хазартни игри, това предоставяне на едно-единствено предприятие надвишава ли необходимото в смисъл, че същата цел може надлежно да се постигне и с предоставянето на това право на повече от едно предприятие?
3) Ако във връзка с предходните два преюдициални въпроса се приеме, че предоставянето с въпросните национални разпоредби на изключително право за развитие, управление, организация и провеждане на хазартните игри не е съвместимо с членове 43 и 49 от Договора за ЕО: а) по смисъла на посочените разпоредби на Договора допустимо ли е в рамките на преходен период, необходим за приемането на разпоредби, съвместими с Договора за ЕО, националните органи да не разглеждат заявленията за започване на такива дейности, представени от субекти, законосъобразно установени в други държави членки; б) при утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии се определя продължителността на този преходен период; в) ако не се допуска преходен период, въз основа на какви критерии националните органи трябва да преценяват съответните заявления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Допуска ли член 43 EО национална данъчноправна уредба, забраняваща на дружество, което е неограничено данъчнозадължено лице в Белгия, при определяне на размера на облагаемата печалба да прави приспадане за рисков капитал в размер на положителната разлика между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на притежаваните от него обекти в друга държава — членка на Европейския съюз, и от друга страна, общата стойност на пасивите, които се водят на тези обекти, при положение че това дружество има право да прави такова приспадане, ако тази положителна разлика може да бъде отнесена към намиращ се в Белгия постоянен обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клаузите за ценова промяна — съдържащи се в договорите за доставка на газ с потребители, която трябва да се извършва извън общото задължение за доставка и в рамките на общата свобода на договаряне (специални клиенти) — не попадат в приложното поле на разпоредбите на Директивата, ако тези клаузи са включени в договорите със специални клиенти и възпроизвеждат без промяна законовите или подзаконовите разпоредби, приложими спрямо клиентите, за които се прилага тарифа, в рамките на общото задължение за свързване и доставка?
2) Трябва ли — доколкото са приложими — членове 3 и 5 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква й) и точка 2, буква б), второ изречение от приложението към член 3, параграф 3 от тази директива, както и член 3, параграф 3 във връзка с приложение А, букви б) и/или в) от Директива 2003/55 да се тълкуват в смисъл, че клаузите за ценова промяна, съдържащи се в договорите със специални клиенти за доставка на природен газ, отговарят на изискванията за ясен и разбираем текст и/или са достатъчно прозрачни, ако, макар в тях да не са посочени основанията, предпоставките и обхватът на промяната на цените, те все пак гарантират, че газоснабдителното дружество своевременно уведомява клиентите си преди всяко увеличение на цените и че клиентите имат право да прекратят договора, ако не искат да приемат изменените условия, за които са били уведомени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Трябва ли член 50 от Директивата относно животозастраховането — параграф 1 от който гласи, че без да се засяга последващата хармонизация, всеки застрахователен договор подлежи изключително на косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата членка на задължението, и параграф 3 от който предвижда, че до предстоящата хармонизация всяка държава членка прилага към застрахователните предприятия, които покриват задължения на нейна територия, своите национални разпоредби за мерки, които да гарантират събирането на дължимите косвени данъци и парафискални такси съгласно параграф 1 — да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 WDRT и 175/3 WDRT, съгласно която застрахователните договори (включително договорите за животозастраховане) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия и по-специално когато титулярът на полицата обичайно пребивава в Белгия или ако титулярът на полицата е юридическо лице, когато седалището на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се държи сметка за мястото на пребиваване на титуляра на полицата към момента на сключване на договора?
2) Противоречат ли произтичащите от членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги на национална правна уредба като тази на членове 173 WDRT и 175/3 WDRT, съгласно която застрахователните договори (включително договорите за животозастраховане) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия и по-специално когато титулярът на полицата обичайно пребивава в Белгия или ако титулярът на полицата е юридическо лице, когато седалището на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се държи сметка за мястото на пребиваване на титуляра на полицата към момента на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съгласно законодателството на Съюза лицата, които се намират в положението на г-жа Czop и г-жа Punakova, имат ли право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Когато държава членка (като Обединеното кралство) включва в нормативната данъчна основа печалбите и загубите на дружество, което е учредено и регистрирано за данъчни цели в друга държава членка (като Нидерландия), доколкото печалбите произтичат от дейност, извършвана от нидерландското дружество в Обединеното кралство посредством установен там постоянен обект, налага ли Обединеното кралство ограничение на свободата на установяване на граждани на държава членка на негова територия съгласно член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО) с това, че не допуска прехвърлянето на загуби, реализирани на територията му от установен в Обединеното кралство постоянен обект на чуждестранно дружество, на местно за Обединеното кралство дружество чрез групово данъчно облекчение в случаите, когато част от тези загуби или отчетена при изчислението им сума „съответстват на или представляват сума, която за целите на облагането с чуждестранен данък подлежи (за който и да било период) на приспадане или отчисляване от реализираните извън Обединеното кралство печалби на дружеството или на друго лице“, т.e. с това, че допуска прехвърлянето на реализирани в Обединеното кралство загуби в случаите на установен в Обединеното кралство постоянен обект само когато е неоспоримо, че към момента на предявяване на искането не е възможно приспадане или отчисляване в държава, различна от Обединеното кралство (включително в друга държава членка, като Нидерландия), като не е достатъчно лицето да не е претендирало данъчно облекчение, от което има право да се ползва в чужбина, и в случай че не съществува равностойно условие, приложимо по отношение на прехвърлянето на загуби, реализирани в Обединеното кралство от местно дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, това ограничение може ли да се обоснове:
а) единствено с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби или
б) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки, или
в) единствено с нуждата да се опази балансираното разпределение на данъчни правомощия между държавите членки и необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, ограничението пропорционално ли е на подобно основание или основания?
Ако ограничаването на правата на нидерландското дружество не е обосновано или доколкото то не е пропорционално на никое основание, правото на Съюза изисква ли Обединеното кралство да предостави на установеното там дружество средство за обезщетяване, каквото е правото да се иска групово данъчно облекчение чрез приспадане от печалбите на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като въведената с параграф 8a от LIF, която в своята първа алинея подчинява предоставянето на правото на намаление на данъка върху имуществото на условието лицето да продължи да бъде облагано с люксембургския данък върху имуществото през следващите пет години на данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Нарушение на член 56 ДФЕС чрез въвеждане на система за предварително деклариране („Limosa“), която представлява дискриминационно и/или необосновано ограничение на свободното предоставяне на услуги от самонаети лица, установени в други държави членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1. Отнася ли се позоваването на „данъчните ставки“ и „различните нива на данъчно облагане“ в точка 56 от [първото решение по дело FII]: a) само до законоустановените или номинални данъчни ставки, или б) освен до законоустановените или номинални данъчни ставки, се отнася и до ефективните данъчни ставки на платения данък, или в) посочените изрази имат някакво друго значение и ако да, какво е това значение
2. Щеше ли отговорът на Съда на втория и четвъртия въпрос от [първото преюдициално запитване по дело FII] да е различен, ако: a) чуждестранният корпоративен данък не е платен (или поне не изцяло) от дружеството — чуждестранно лице, което изплаща дивидентите на дружеството — местно лице, но тези дивиденти са изплатени от печалба, включваща дивидентите, изплатени от негово пряко или непряко дъщерно дружество, местно лице на държава членка, които са изплатени от печалба, за която е платен данък в тази държава, и/или б) авансовият корпоративен данък („AКД“) не е платен от дружеството — местно лице, което получава дивидентите от дружество — чуждестранно лице, но е платен от негово пряко или непряко дружество майка, местно лице, при последващо разпределение на печалбата на дружеството получател, в която пряко или непряко се включват дивидентите
3. При описаните във въпрос 2, буква б) по-горе обстоятелства плащащото авансовия корпоративен данък дружество разполага ли с иск за възстановяване на недължимо платения данък (San Giorgio), или разполага само с иск за обезщетение за вреди (Brasserie du Pêcheur and Factortame)
4. Когато разглежданото национално законодателство не се прилага единствено при положения, при които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху изплащащото дивидентите дружество, може ли дружество — местно лице, да се позове на член 63 ДФЕС […] по отношение на дивиденти, получени от дъщерно дружество, върху което то упражнява решаващо влияние и което е местно лице на трета държава
5. Може ли отговорът на Съда на третия въпрос от [първото преюдициално запитване по дело FII] да се приложи и когато дъщерните дружества, чуждестранни лица, към които не е могло да се направи прехвърляне, не подлежат на облагане с данък в държавата членка на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.