всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Мерки с равностоен ефект

Мерки с равностоен ефект

Дело C-389/96: Aher-Waggon/Bundesrepublik Deutschland, Заключение от 15 януари 1998 г.

Съвместимо ли е с принципите на свободното движение на стоки по член 30 от Договора за ЕО германското законодателство, което въз основа на пределните стойности за шум на въздухоплавателни средства по Директива 80/51/ЕИО, изменена с Директива 83/206/ЕИО, които са определени като минимални изисквания, обвързва регистрацията на въздухоплавателни средства във Федерална република Германия с изпълнението на по-строги пределни стойности за шум, така че въздухоплавателни средства, които са били регистрирани в друга държава-членка преди приемането на посочената директива, вече не могат да бъдат регистрирани в Германия, тъй като надвишават германските пределни стойности за шум, въпреки че въздухоплавателни средства от същия тип конструкция, които вече са получили германска регистрация, могат да я запазят без ограничения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/95: Комисия/Франция, Съдебно решение от 9 декември 1997 г.

Изпълнила ли е Френската република задължението си да приеме всички необходими и пропорционални мерки, за да предотврати действията на частноправни субекти, които възпрепятстват свободното движение на плодове и зеленчуци на нейна територия, съгласно член 30 във връзка с член 5 от Договора за ЕО и общите организации на пазарите на селскостопански продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/95: Parfums Christian Dior/Evora, Съдебно решение от 4 ноември 1997 г.

1. Когато в производство по търговски марки в една от държавите членки на Бенелюкс във връзка с тълкуването на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки възникне въпрос относно тълкуването на Първа директива на Съвета 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки, следва ли за най-висшия национален съд или за Съда на Бенелюкс да се счита, че е съд на държава членка, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право и който поради това е длъжен по силата на третия параграф на член 177 от Договора за ЕИО да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности?
2. Съвместимо ли е със системата на посочената директива, по-специално с членове 5, 6 и 7 от нея, да се приеме, че когато става въпрос за препродажба на стоки, които са били пуснати на пазара в Общността под търговска марка от притежателя на марката или с негово съгласие, препродавачът е също така свободен да използва тази търговска марка с цел да информира обществеността за такава по-нататъшна комерсиализация?
3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително, съществуват ли изключения от това правило?
4. В случай че на третия въпрос се отговори утвърдително, има ли място за изключение, когато рекламната функция на търговската марка е застрашена поради това, че в резултат на начина, по който препродавачът използва търговската марка, за да привлече общественото внимание по този начин, той уврежда луксозния и престижен имидж на търговската марка?
5. Може ли да се счита, че съществуват „законосъобразни причини“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Директивата, когато в резултат на начина, по който препродавачът рекламира стоките, се изменя или уврежда „менталното състояние“ на стоките, тоест тяхната привлекателност, престижен имидж и аура на лукс, произтичащи от начина, по който притежателят на търговската марка е избрал да представя и рекламира стоките чрез правата си върху търговската марка?
6. Противоречат ли разпоредбите на член 30 и 36 от Договора за ЕИО на това притежателят на (изобразителна) търговска марка или носителят на авторско право, отнасящо се до бутилките и опаковките, използвани за неговите стоки, да възпрепятства, чрез позоваване на правото върху търговската марка или авторското право, препродавач, който е свободен да комерсиализира по-нататък тези стоки, да рекламира стоките по начин, обичаен за търговците на дребно в съответния сектор
Това ли е случаят и когато препродавачът, в резултат на начина, по който използва търговската марка в рекламните си материали, уврежда луксозния и престижен имидж на търговската марка или публикацията или възпроизвеждането се извършват при обстоятелства, които могат да навредят на лицето, притежаващо авторското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/94: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 23 октомври 1997 г.

Съвместими ли са изключителните права за внос на електроенергия, предоставени от Кралство Нидерландия на определено предприятие, с изискванията на член 37 от Договора за ЕО относно недопускането на дискриминация между търговците от държавите членки?
Могат ли изключителните права за внос на електроенергия, които противоречат на член 37 от Договора за ЕО, да бъдат оправдани на основание член 90, параграф 2 от Договора за ЕО като необходими за изпълнението на задачи от общ икономически интерес, без да се засяга развитието на търговията в степен, противоречаща на интересите на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/94: Комисия/Испания, Съдебно решение от 23 октомври 1997 г.

Създава ли испанското законодателство, по-специално Закон № 49/84 и Кралски декрет № 91/85, изключителни права за внос и износ на електроенергия в полза на държавата чрез Red Eléctrica de España SA, в нарушение на членове 30, 34 и 37 от Договора за ЕИО и член 48 от Акта за присъединяване на Кралство Испания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/94: Комисия/Франция, Съдебно решение от 23 октомври 1997 г.

Съвместими ли са изключителните права за внос и износ на електроенергия и газ, предоставени от Франция на публични предприятия, с изискванията на членове 30, 34 и 37 от Договора за ЕО?
Могат ли изключителните права за внос и износ на електроенергия и газ да бъдат оправдани въз основа на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО като необходими за изпълнение на задачи от общ икономически интерес?
Доказала ли е Франция, че изключителните права са необходими за изпълнение на възложените публични задачи и че не съществуват по-малко рестриктивни мерки за постигане на същите цели?
Оказват ли изключителните права за внос и износ на електроенергия и газ такова въздействие върху развитието на търговията, което противоречи на интересите на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/96: Chemische Afvalstoffen Dusseldorp и др./Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Mi…, Заключение от 23 октомври 1997 г.

1. (a) Като се имат предвид разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 259/93 от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките, във и извън Европейската общност и Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците (с изменението, внесено с Директива 91/156/ЕИО), разглеждани във взаимовръзка, прилагат ли се принципите на самодостатъчност и близост само по отношение на превоза между държавите членки на отпадъци за обезвреждане или също и за отпадъци за оползотворяване?
(б) Ако Съдът на Европейските общности приеме, че Регламент (ЕИО) № 259/93 и Директива 75/442/ЕИО не предвиждат прилагането на принципите на самодостатъчност и близост по отношение на превоза между държавите членки на отпадъци за оползотворяване, може ли член 130т от Договора за ЕО да послужи като основание за правила като тези, съдържащи се в съответната част на Дългосрочния план за обезвреждане на опасни отпадъци от юни 1993 година, изготвен от нидерландското правителство?
2. В посочения по-горе Дългосрочен план принципите на самодостатъчност и близост намират конкретен израз в стремежа към възможно най-качествения метод на обезвреждане (включително оползотворяване) и непрекъснатост на обезвреждането. Представлява ли това правилно прилагане на тези принципи?
3. (a) Доколкото критериите, установени в Дългосрочния план за възражение срещу износа на отпадъци за оползотворяване, са сами по себе си допустими, представлява ли това мярка с равностоен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 34 от Договора за ЕО и има ли някакво оправдание за нея?
(б) В този контекст, ако принципите на самодостатъчност и близост могат да се прилагат по отношение на отпадъци, предназначени за оползотворяване, има ли значение дали тези принципи се прилагат предимно в рамките на Общността като цяло или изключително на национално равнище?
4. Съвместими ли са изключителните права за изгаряне на опасни отпадъци, предоставени от нидерландския орган на AVR Chemie CV в Секторен план 10 от Част II на Дългосрочния план, с член 90, параграфи 1 и 2 във връзка с член 86 от Договора за ЕО, като се имат предвид мотивите за такова предоставяне, изложени в Дългосрочния план?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/96: Комисия/Франция, Заключение от 16 октомври 1997 г.

Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕО чрез приемането на Декрет № 93-999 от 9 август 1993 г., без да се предвиди клауза за взаимно признаване на продукти, законно произведени и пуснати на пазара в други държави членки, което представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/95: Decker/Caisse de maladie des employés privés, Заключение от 16 септември 1997 г.

1) Съвместима ли е с членове 30 и 36 от Договора разпоредбата на член 60 от Люксембургския Кодекс за социално осигуряване, съгласно която социалноосигурителна институция на държава членка А отказва да възстанови на осигурено лице, което е гражданин на държава членка А, разходите за очила с коригиращи лещи, предписани от лекар, установен в държава членка А, но закупени от оптик, установен в държава членка Б, на основание че всяко медицинско лечение в чужбина трябва да бъде предварително разрешено от посочената социалноосигурителна институция, доколкото по този начин се санкционира по принцип вносът от частни лица на лекарствени продукти или, както в случая, очила от други държави членки?
2) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за създаване на ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, съгласно които възстановяването на разходите за предоставени услуги се обуславя от разрешение от страна на социалноосигурителната институция на осигуреното лице, когато услугите са предоставени в държава членка, различна от държавата, в която лицето пребивава?
3) Различен ли е отговорът на въпрос 2, ако целта на разпоредбите е да се поддържа балансирана медицинска и болнична служба, достъпна за всички в даден регион?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/96: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Compassion in World Farming, Заключение от 15 юли 1997 г.

1) При гореописаните обстоятелства може ли държава членка А да се позове на член 36 от Договора за ЕО и по-специално на основанията за обществен морал и/или обществен ред и/или защита на здравето или живота на животните, за да оправдае каквото и да е ограничение по отношение на износа на живи телета от държава членка А с оглед избягване на отглеждането на тези телета в системи за телешко месо в държави членки Б
2) Ако разпоредбите на Директивата, ако са валидни, изискват на първия въпрос да се отговори с „не“, валидни ли са тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14142434445108 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form